Предизборната кампания на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп се характеризираше с множество изказвания, чийто смисъл се свеждаше до желанието за по-конструктивни отношения между Москва и Вашингтон. За разлика от Обама, който избра пределно твърд подход към Русия, Тръмп е човек, който може да намери изход от затегналата се криза, пише Марк Розен за списание The National Interest.

 

Розен счита, че най-перспективното направление в «презареждането» се намира в периферията на основния дискурс в руско-американските отношения: това не са Сирия и Украйна, където регулирането ще отнеме много време, а Арктика, където Москва и Вашингтон имат множество общи интереси.

 

Много хора в Белия дом считат Арктика за родина на милите полярни мечки и изследователски центрове, чийто специалисти фиксират промените в климата, отбелязва експертът. На континента се заражда нов океан, който може да се използва за транспортиране на нефт и газ от Европа и Азия.

 

 Оценките на ресурсната база на Арктика поразява въображението: над 80 % от запасите на природен газ и 70 % от запасите на нефт в Русия се намират в арктическите региони, главно в Баренцово и Карско морета и в Тимано-Печоринския басейн, отбелязва авторът.
Според доклада на Геологическата служба на САЩ от 2008 г., 13 % от световните местонаходища на нефт (90 милиарда барела) и 30 % от газовите местонаходища се намират в Арктика.
Портреты президента США Дональда Трампа и президента России Владимира Путина в пабе Юнион Джек в Москве

Експертът не се съмнява, че скоро в Арктическия океан няма да има лед и там ще започне борба за различни ресурси — от нефт и газ до възможността да се предоставя «достъп» както за туризъм, така и за регулиране на морската навигация в региона.

 

Ако бурната човешка дейност започне в Арктика сега, САЩ ще останат в задния двор, а полза от богатствата в региона ще извличат Русия, Исландия, Норвегия и Дания.

 

Голяма роля в това изиграха санкциите, въведени от Белия дом по отношение на Русия, отбелязва Розен.

Ударът пое върху себе си нефтогазовата компания Exxon Mobil, която планираше да реализира множество проекти в Арктика заедно с «Роснефт».

 

С помощта на съвместното предприятие двете компании успяха да разработят няколко местонаходища в Карско море, но след въвеждането на санкциите проектите започнаха да се свиват. В резултат руските нефтогазови компании изгубиха достъп до американските технологии за добив, а американците се лишиха от част от пазара на арктическите въглеводороди.

Лагерь воздушной экспедиции под руководством профессора Гаккеля Я.Я. 1948

По-късно американската компания  Shell се опита да разработи подводните местонаходища на нефт в Чукотско море, но нейният проект на стойност около 2 милиарда долара не се увенча с успех. В същото време на хоризонта се появи Китай, който счита Арктика за едно от приоритетните направления за развитието на икономиката и инвестира в проекти с регионални играчи.

 

През 2012 година Китайската национална шелфова нефтена корпорация CNOOC закупи за 15.1 милиарда долара канадската компания Nexen, за да започне търсене на нефт в Юкон. Над 10 милиарда долара вложи Пекин в нефтогазови проекти в Русия.

 

Аналитикът твърди, че китайските инвестиции в Арктика с времето могат да се превърнат в инструмент за лансиране на нов политически ландшафт в региона, съществена промяна на баланса на силите в полза на Пекин. Това е неприемливо както за Русия, така и за САЩ.

«Отчитайки, че силата на Китай е в парите, президентът Тръмп трябва да предложи на колегата си Путин да учредят заедно с Норвегия, Дания и Гренландия Банка за арктическо развитие, която да стане алтернатива на китайските инвестиции и източник на средства за мащабни проекти», — пише авторът.

 

Вашингтон може да помогне на Москва, да съдейства да се признае от Международната организация най-важният за Русия Северен морски коридор, който може да стане официален транспортен маршрут през Арктика.

 

Това, според Розен, ще даде на Москва допълнителен източник на средства за развитието на ледоходния флот, с помощта на който може да се подобри навигацията и безопасността на товарните превози.

 

Според експерта, за Доналд Тръмп е важен въпросът за свалянето на санкциите, сътрудничеството между руските и американските компании в Арктика и перспективите за лидерството на Вашингтон и Москва в Арктическия съвет.

 

«Арктика е едно от малкото места, където интересите на Русия и САЩ съвпадат. Създаването на отношения на базата на общи интереси ще позволи създаването на доверие между двете страни и техните лидери, което ще доведе до позитивно придвижване и по другите проблемни региони в света», — завършва Марк Розен.

Превод: News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;