“Отдавна философите твърдя, че историята се повтаря. И са прави. Но историята никога не прави нещата такива, каквито искаме, – пише Die Welt. – Безполезно е да се опитваме да предскажем историята, особено тази в Русия…Но можем да се опитаме да пофантазираме”.

“И така, 9 май през 2025 г. Русия празнува 80-та годишнина от Победата на във Втората световна война, – пише изданието. – На трибуните на Червения площад ветераните от войната не са много – всички вече са по на около 100 години. Независимо от това, от година на година по повод Победата тържествата са с все по-голям патос, защото те служат за политическата и идеологическа самоидентификация на Русия”.

Преди десет години между “Русия и ЕС се спусна нова завеса”, пише авторът на статията, главният редактор на “Русия в глобалната политика” Фьодор Лукиянов.

“Катализатор за това беше конфликтът в Украйна, но реалната причина бе следната: на Запад се появи новата трактовка за Втората световна война, в която войната се разглежда като общо престъпление на Сталин и Хитлер, а Червената армия се смята за такъв агресор, както и германският вермахт, вследствие на което Русия не заслужава одобрение за приноса си в победата над Хитлер. В отговор на това Русия предложи своята версия: тя започна да твърди, че Европа всъщност никога не се е отказвала от фашизма, който е породен от европейската култура и политическа традиция”.

Москва _11_22

“Вместо тях важен гост на тържествата е президентът на Китай: от Червения площад той наблюдава частите на китайската армия, които са в единен строй с руските войници. Едновременно с това Пекин посочва активната роля на Китай във Втората световна война”.

“Но китайските войници маршируват не само по Червения площад – продължава пътешествието си в бъдещето Лукиянов. – В Крим китайците вече имат своя военно-морска база, разположена недалеко от руската. Тя се появи там през 2019 г. с одобрението на Москва. Пекин в замяна се съгласи Русия да разшири военното си присъствие в Централна Азия. Тези две бази са част от големия проект “Евразийски път на коприната”.

Москва 0

“Той се появи през 2018 г. – веднага след преизбирането на Путин за четвърти път – в резултат от сливането между “Икономическия пояс на пътя на коприната” и руския Евразийски икономически съюз, – пояснява авторът. – Ролите там са разпределени така: Китай плаща, а Русия защитава инвестициите във военно-политически план”. “Евразийският път на коприната” започна бързо да дава плодове.

През 2025 г. руският Далечен Изток заживя, както никога дотогава, добре. И това стана заради китайците – те спряха упадъка, модернизирайки инфраструктурата”.

Авторът отбелязва, че китайците не са били заинтересовани от икономическото развитие на региона, но, независимо от това, Китай продължил да инвестира в Русия от стратегически съображения. В резултат: “руската икономика постепенно започна да се премества от Запад към Изток”.

Но Китай “не забива клин в отношенията между Русия и политически и идейно чуждата й Европа: в края на краищата пътят на коприната, по който върви китайския експорт, стига до Източна и Южна Европа”.

МОсква 1 

Що се отнася до Централна Европа, продължава със сценария си Лукиянов, то през 2025 г. тя се оказа обкръжена от достатъчно депресивна периферия:

“Украйна се превърна в зона на огромен замразен конфликт, а всичко на Балканите и в много от регионите на Източна и Южна Европа стана от лошо по-лошо. Вече 15 години средиземноморските държави се тресат. Но Китай с широка ръка инвестира във всички тези кризисни държави, защото ги смята полезни за себе си”.

Москва c_orig

“Суверенитетът на Русия е светая светих за Кремъл, – продължава Лукиянов, – но по някакъв чудодеен начин лидерът на Китай Си Цзинпин, който напусна поста си през 2022 г., успя да убеди Путин да направи същото.

Путин искаше да остане на президентското кресло пожизнено, но през 2024 г. по съвет на Цзинпин все пак предаде юздите на държавата в ръцете на лично подбран свой приемник. Китайската номенклатура извлече уроците си от времената на късния СССР: несменяемата власт води до стагнация, упадък и ликвидация. Дълго време Русия се придържаше към точно обратното, но в края на краищата авторитетът на китайския дракон се оказа по-силен”.

Москва ers

“В началото на XXI век обръщането на Русия от Европа към Азия силно разтревожи руснаците, които смятаха Азия за опасна и тайнствена, бояха се да не останат без традиционните си партньори от Запада, – пише Лукиянов. – Но към 2025 г. общественото мнение се промени: страхът от китайската експанзия отстъпи място на прагматичността…

А и в сравнение с китайците руснаците продължаваха да имат по-голяма лична свобода: Русия започна повече да подкрепя частниците граждански инициативи, руснаците започнаха по-лесно да развиват потенциала си. Но Москва започна да се интересува от китайския обществен модел, който най-добре подхожда за практиката и не позволява политически промени. На Русия вече й харесва и китайският прочит на историята, според който “нищо не бива да се осъжда, нищо не бива да се отрича”.

Затова сега за историята съдят по проценти:

“Сталин е бил прав на 30 %. Не е бил прав – на 50 %. Не съм съгласен, повече от 20 % не може да е”.

RUSSIA/

Към 2025 г. понятията вина и изкупление са вече отживелица.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;