Какво се случи след 1945 г.?

Появи се втората група на световната капиталистическа класа — „корпоратокрацията“, тоест, онази част от буржоазията, която бе свързана с корпорациите, в тази група влизат петролни предприемачи, и чиновници, които се ориентирали към тях – тоест, спецслужбите. В средата на 70-те години Хънтингтън направи много интересен доклад, където на 60 страници описва как в средата на 70-те години на 20 век е станало преориентирането на големите западни спецслужби МИ-6 и ЦРУ от държавата към транснационалните корпорации. И този процес бе твърде мощен за „корпоратокрацията“. След 1991 г. обаче, когато рухна Съветският съюз, финансистите банкстъри излязоха по-силни и корпоратократите загубиха.

 

Съществува още една група, която условно може да наречем „айтишници“ – тази част от капиталистическата световна класа, която е свързана с развитието на технологиите (от англ. IT. — бел. ред.), и които гледат в бъдещето. Между тях се води ожесточена борба. Например предизборната кампания в САЩ външно изглежда наистина комично, а всъщност зад нея стоят доста интересни сили. И затова тя е толкова яростна. Клинтън е последната надежда на банкстърите и в нейна подкрепа са хвърлени огромни информационни и финансови средства, понеже банкстърите не успяха да решат един много важен проблем, за да разполагат още 15-20 години със спокоен живот, какъвто имаха след разпада на СССР и когато започна ограбването на Източна Европа.

 

Затова днес транснационалните американски компании трябва да създадат две общности — транстихоокенска и трансатлантическа. И целта е американските транснационални корпорации да направят със Западна Европа онова, какво тя направи през 90-те с Източна Европа.

 

Транстихоокенското споразумение (ТТПИ) сработи, впрочем, въведе се много любопитно законодателство. Според него корпорациите и държавата се приравняват. Но юридическата система е така изградена, че всъщност корпорациите получиха предимство спрямо държавата. Анализаторите казват, че това законодателство ще регулира

отношенията в ТТПИ по модела на Великобритания — като метрополия към колониите

 

Ролята на метрополия ще изпълняват корпорациите, а държавите ще са в ролята на колонии. Така че американците сполучиха, а Европа — не. В Европа има редица групи, които не искат да бъдат погълнати и това е разбираемо. Ротшилд не искат, Уиндзор — също, аристократите на Южна Германия и Северна Италия и те не искат, Ватиканът  — също. И правят всичко възможно това да не се случи, а правителствата на Франция и Германия се озоваха между чук и наковалня. Определени групи в Европа, европейският бизнес, казват — „никаква трансатлантическа общност!“, а транснационалните корпорации и банкстърите викат — „трансатлантическа общност!“.

 

Ситуацията е патова. И тук е много интересна

ролята на бежанската криза

 

За да изядат Западна Европа, на американците им е нужен отслабен Европейски съюз, а на онези, които не искат да бъдат изядени, им трябва ЕС да го няма. Затова и Великобритания излезе.

 

А какво прави бежанската криза? Тя отслабва ЕС, обаче въпросът е къде ще спре тази криза? Коя е последната спирка – отслабване или разпад на ЕС? Излиза, че и двете заинтересовани групи работят по случая и бежанската криза е в техен интерес. Но къде да бъде спряна, е вече много сериозен въпрос. Тук е връзката и със Сирия, и с Украйна, макар те да не са единственият проблем.

 

Банкстърите – това е Клинтън, Тръмп – това са корпоратократите, обаче в реалния живот всичко е много по-сложно. Сред корпоратократите има и такива с лични и кланови връзки с Клинтънови, но въпреки това политико-икономическата им линия си остава различна. Тръмп е последната надежда на бялото население на САЩ, на средната класа, която си отива и която смята Обама за социалист и едва ли не комунист, понеже Обама осъществява целите на не-бялото население, макар че в действителност той се държи към не-бялото население като представител на истаблишмънта, а не като взел страната на чернокожото население.

 

Групата на „айтишниците” не издигна свой кандидат. Защо ли? Има различни гледни точки. Някои колеги смятат, че те съзнателно пропускат този тур, за да настъпи криза, която да удари или Тръмп, или Клинтън, или и по двете групи, които са зад тях, и впоследствие може нещо да спечелят. Аз мисля, че ситуацията е по-скоро друга. Тези групи не са достатъчно силни. Освен това „айтишниците” сами по себе си не са самостоятелна група. Те са свързани с ЦРУ, с ФБР, с военно-промишления комплекс.

 

На свой ред ЦРУ и ФБР подкрепят различни групи и също не са единни. Ситуацията е много сложна, но най-важното е, че между различните групи вътре в тази класа тече най-острата битка за бъдещето — кой кого ще отвее, защото местата са преброени.

Андрей Фурсов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;