В черния пантеон на предателствата спрямо България и българското бъдеще бе записана още една позорна дата. На 25 октомври т.г. Министерският съвет на Р България прие решение за одобряване и подписване на икономическото и търговско споразумение между Канада и ЕС, именувано като Всеобхватно, и отделно от него т. нар. споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада.

 

Като подсладител на горчивия хап, който трябва да преглътне народонаселението на България от този пореден шеметен акт на неразумност и отсъствие на загриженост за българското бъдеще, управниците ни размахват захарното петле на визите за Канада, които щели да паднат за българските граждани до края на 2017 г., за улеснение, ако някой от тях реши да развъжда мечките гризли в България или реши да преподава изкуството гола сеч на канадското лесничейство.

В мотивите на МС

не се съобщава за анализ, който да потвърждава националния интерес; не се съобщава и за дебати по въпроса за ползите и вредите за България. Но пък става ясно, че господа министрите мислят за Брюксел като за огън; че се възторгват от това, че ЕС щял да дръпне по отношение на БВП с цели 12 милиарда евро за една година, което било основанието и на г-н Юнкер да настоява. И поради това – юруш! Брюксел нарежда, Юнкер настоява! Ние ли ще сме тези, дето ще слагат прът в колелото на Европа.

 

Йесмените затова са йесмени, за да се съгласяват и да изразяват съгласието си с гласувания и с аплаузи, ако няма духова музика. Ама 300 милиона души от общо 500 млн. наронаселение в ЕС били несъгласни и протестирали срещу СЕТА – ние не сме от тях! Нас не ни е страх от никакви нарушени стандарти в храненето, нас ГМО не ни плаши. Ние този народ вече 25 години го учим камъни да яде, като магарето на Настрадин Ходжа, и той май ще да е поприхванал нещо, защото все още мърда и все още е жив.

 

Но да си дойдем на думата. От 26 години е все така – планомерно и настъпателно ни натискат и народецът ни бере горчивите плодове на т. нар. Вашингтонски консенсус. Да бе слязъл от бесилото Апостола, пак би повторил:

Целите сме изгорени, и пак не знаем да духаме”.

 

И държавните ни мъже упорито не искат да прогледнат. А държателите на националното ни имане така и не пожелаха да осъзнаят истината за този чудовищен социално-исторически експеримент, който насипва българите в коша на небитието, където камъните на най-сатанинската мелница в човешката история стриват в прах и пепел и хляб, и свят, и традиции, и памет, и воля за съпротива, за живот и бъдеще на народа ни.

Какво още трябва да се случи

 

за да проумеем перфидната технология на този геноцидно-изтребителен модел? Не проумяхме ли схемата? Тайна ли остава за нас, че по пътя на отрицателната селекция метрополиите на неоколониализма подбират кадрите на туземната ни неоколниална администрация?! А те, от своя страна, поради проклетия и неизтребим български конформизъм и новоотхранения нихилизъм, провеждат в живота мероприятията на новото светло бъдеще.

 

Провеждат ги безмозъчно и най-вече безотказно. Обърне ли се назад човек, разрови ли паметта си, разчовърка ли рани и болки, все едно и също: духовни маломерници, недоучки и откровени предатели управляват без предел, обединени в своята алчност в една преторианска гвардия на властта. Президенти, министър-председатели, министри и партийни велможи на разрухата и разорението с блеснали от демократичен ентусиазъм очи се учат да бръснат на главата на този търпелив народ.

 

И свистящият бръснач на отродителството кара наред – ни корен, ни традиция! Стърже до голо! – и минало, и настояще, и бъдеще!..

 

Днес България е във фазата на социално-икономически срив. Противно на здравия разум, офицерите и експертите на прехода извършиха тотална деиндустриализация, като буквално изличиха от стопанския живот 2324 фабрики и заводи и съответните в тях работни места. По заповед на щуката бяха закрити четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”.

 

Не помогнаха нито аргументите и авторитетите на МАГАТЕ, нито подобренията в сигурността на централата за десетки и стотици милиони долари, нито разумните доводи на икономисти за величината на енергийната компонента във всяко едно българско производство, което директно обрече на неконкурентоспособност всяка стока, носеща щемпела „Произведено в България”.

Нови еничари в нова полуда

 

Днес според статистици българската промишленост работи едва с 8,24 % от своята мощност през 1990 г. И не може да бъде иначе. Приватизацията на стопански обекти с реална стойност над 60 млрд. долара, от които държавата получи по-малко и от 3 милиарда, само очертава мащабите на гигантското престъпление срещу бъдещето на България. Пълен отказ от държавна индустриална собственост не е известен в стопанската история на света, но нашите недоучки имаха за основание окриляващи директиви на икономическите килъри Ричард Ран и Роналд Ът.

 

Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време… Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери, и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.”

 

Е, справиха се лукановци и костовци, александърбожковци и пушкаровци… Справиха се малкият Мук и Големият Ал, героично се справиха. И с талант, зер, без талант можеш ли да превърнеш една просперираща държава в бедняка на Европа. Те записаха имената си в черния пантеон на българските предателства, но след тях напираше наказателната команда на нови еничари „в нова полуда”, на еврокомисари и европреговарящи, събирани къде по кръстовища и бензиностанции, къде по кафенетата на Лондон и кампусите на новите юпита… Общото между тях бяха пак добре известните и необходими за целта качества майкопродавство и отцеругателство.

 

Ако ги нямаше тези два кита на новото наемничество, хич можеш ли приключи да речем преговорната глава за българската промишленост за три часа, както това направи г-жа Меглена Кунева като главен преговарящ за приемането на България в ЕС? Но това е друга тема, макар че нейните подвизи не свършиха само с това, за съжаление. Всъщност подвизите й следваха главния азимут на посоката, в която се движеше и продължава да се движи политическият и управленски елит на България за последния четвърт век.

 

Посока, която му гарантираше лична изгода чрез неограничено от никакви норми, ни законови, ни морални, заграбване на обществената собственост в процеса на един

неудържим гешефт с огромна разрушителна сила

 

В резултат на този целево създаден изкуствен климат в обществото, осигурен чрез съответните техники за отвличане на вниманието на хората, процъфтяваше и практиката на едно безнаказано разбойничество, което доведе до колосални опустошения на национални материални и духовни ценности.

 

Ноам Чомски, като изследва процесите и техниките за оглупяване на едно общество, в своята знаменита студия „Медиите под контрол” нарича народа, лишен от истински водачи, “объркано стадо”.

 

И наистина, когато се стъмняват хоризонтите, когато се срутват небеса и кумири, когато ориентирите в ипостаса на една нация подло са подменени, въпрос на селски тарикатлък остава да успееш да натикаш страната си във вълчи ями, от които няма излизане.

 

Така, без да питат народа ни, България стана член на НАТО, влезе в ЕС, променен бе основният закон – Конституцията. И днес, след невиждана мизерия и ослепяваща безизходица, в която умира и българското село и изтлява индустриалният интелект на нацията, народът, ошашавен, безмолвствует по израза на Пушкин.

 

Вихри се смерчът на демографската криза, България е сама, без надеждни съюзници и верни приятели, българската земя безпроблемно става собственост на чужденци, платената русофобия отравя всяка надежда, а на 120 километра от границата е най-голямата в Европа военна база на САЩ… И войната е само на една ръка разстояние, а когато бучи цунамито на бежанската вълна, когато отникъде взорът надежда не види, можеш да заселваш безпроблемно мигранти и да размахваш отпуснатите за тях милиони едва ли не като придобивки за народа; можеш да теглиш не един милиард, а цели 16 милиарда заеми, изтъквайки не друго за основание, а повишената събираемост на данъците и успешната борба с контрабандата; можеш, както е в случая, и без правен и икономически анализ, да дадеш съгласие за споразумението СЕТА, и за да бъде циркът пълен, можеш за смях на гаргите да поставиш и условия дори — визите за Канада да отпаднат до края на 2017 г.!

 

В ситуация като тази едва ли някой ще се досети, че всъщност е дадено съгласие не за СЕТА, а за ТТИП, и че така търговско-икономическото трансатлантическо споразумение влиза не през официалния, а през задния вход, и носи транснационалния безпредел на корпорациите, тяхната непреклонна воля и неоспоряеми права. Така е, когато си допуснал да си начело на една провалена държава, държава-трътка, която всеки може първо да употреби, а после да нахрани с ГМО и прочее задоекански прелести.

Примерът на Валония

 

Жалко е, че на мястото на една непреклонна Валония, можеше да бъде България, ако политическият елит на Отечеството беше теглил чертата под този четвърт век на разорение, бедност и разруха, и бе анализирал този период на глупаво и предателско послушание и преклонение пред т. нар. евроатлантически ценности, ако беше подложена тази политика на анализ и отчет пред българското общество. Защото нейните мотиви прозират във всяко начинание, още от разгрома на организацията на селското стопанство, чрез идеята за връщане на земята в реални граници през тоталната деиндустриализация и разхищението на индустриалния интелект, чрез приватизация, която не съдържаше аргументи, доказващи, че с отнемането на обществената собственост върху средствата за производство и прехвърлянето им в частни ръце мнозинството от това общество ще получи по-висок темп на повишаване на жизненото си равнище, ще придобие по-високо благоденствие и сигурност.

 

И за слепеца днес е видно, че обществено-икономическото развитие на България само на основата на частна иницатива е един път за никъде, който можеше да я доведе и я доведе до дъното на днешното нейно мизерно съществуване.

Безпределът на греха

 

Големият и все по-належащ въпрос пред българското общество е за отговорността за днешната чудовищна драма на народа и неговата държава, защото и Господ не може да търпи до безкрай безпредела на греха и несправедливостта.

 

С други думи — беше време за събиране на камъни, иде времето тези камъни да бъдат разхвърляни.

 

Беше време за думи, отрезвяващи алчността и нихилизма, време е вече за предявяване на сметката! Историята не прощава лъжите, митовете и политическата целесъобразност. Който е слушал дяволски нашепвания – ще отговаря! Който е преяждал – ще повръща! Творец, собственик и владетел на всички национални блага е народът. Той е субектът на историята. Негово право и задължение са и присъдата и опрощението.

 

Да бъде волята му.

Минчо Минчев

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;