Обърнете внимание как бравурно се възприе тезата на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите.

 

А цивилизациите не могат да се сблъскват, те не са субекти. Субектите са държавата, класите, заинтересованите групи. Но Хънтингтън не е глупав, напротив, той е много умен човек. Съзнателно е пуснал концептуален вирус, и после всички се втурнаха да изследват конфликта между цивилизациите. Ето как главният конфликт, този между затворените структури, класи и групи, бе скрит. Хънтингтън хвърли топката в определена посока, и всички хукнаха след нея, игнорирайки реалните процеси.

 

Капитализмът е сложна социална система, която на първо място осигурява постоянния процес на натрупване на капитал, и това е разбираемо. Но после, според мен, идва най-важното, което ограничава капитала в неговите дългосрочни и стратегически интереси.

 

Кое ограничава капитала? Държавата, политиката, гражданското общество и масовото образование. Масовият образован човек е безусловно ограничител.

 

Какво стана в средата на 70-те години и досега:

 

— националната държава получава удар след удар, и през 90-те години, и в началото на 21 в. Заговори се директно, че държавата е излишна, че има ЕС, че глобализацията ще реши всички проблеми, с една дума — суверенитетът е архаизъм. Но днес, както казваме в Русия, „щом няма щастие, и нещастието помага”. Бежанската криза извади въпроса за нуждата от суверенитет. Унгарците например рязко поставят този въпрос, други — в по-малка степен, но проблемът за суверенитета се завърна на дневен ред. Обаче националната държава е значително по-слаба днес в сравнение със 70-те години или през 1966 г. — тоест, преди 50 години.

 

Какво да кажем примерно за държавата Франция? За държавата Германия, нищо не може да кажем, тя е протекторат на САЩ, тяхна полуколония, в нея са разположени американски войски. А Франция е държава, духовно кастрирана от англо-саксите, но нима може да има държава, след като евробюрократите определят всичко? Англосаксонският термин „стопяване на държавата“ съществува дори и във Франция. Вижте каква е френската политика. През 1983 г. американският политолог Джон Лафланд издаде изумителната книга „Гибелта на политиката в Митеранова Франция“.

 

Политиката все повече се превръща в административна система, тоест онова, което виждаме днес в САЩ — един жив труп с фамилията Клинтън, и странният човек с фамилията Тръмп – нима това е политика? Не, това е шоубизнес, зад който стоят сериозни финансови интереси.

 

Масовото образование рухва със страшна сила след 1968 година. Процесът върви навсякъде, дори и в Русия. Вече 25 години образованието в Русия се разрушава, но неговото ниво е било толкова високо, че така и не успяха да го унищожат напълно. А сега тече обратният процес. Преди няколко седмици, не държавата, а Общоруското събрание на родителите (обществена организация) организира преиздаване на съветския учебник по аритметика от 1958 г. Това е фундаментален учебник за 2 клас, по него съм учил и аз самият. Съветските учебници бяха толкова добри, че наскоро една възрастна учителка написа статия за състоянието в нашето образование. Накрая тя от дън душа призова: „родители, докато все още е възможно, намерете си съветските учебници, от тях децата най-добре могат да учат”. А пък процесът за разрушаване на образованието наистина е тотален.

 

Но да се върнем на темата какво значи разрушаване на факторите, ограничаващи капитала? Нека приемем, че капитализмът не е просто капитал, а още цял ред институции, и че щом тези институции рушат, значи става дума за демонтаж на капиталистическата система. На пръв поглед изглежда налудничаво: как така капиталистите ще режат клона, на който седят? Ако се върнем към историята, към сериозните историци по европейско Средновековие, ще видим, че

феодалите демонтираха феодализма

 

и страничният продукт на този процес бе капитализмът. Ама защо да се връщаме в Средновековието. Пред очите ни е примерът на бившия Съветски съюз, където номенклатурата демонтира съветския строй, за да се превърне в собственик. Същото става и на Запад. Онези, които са на върха, постепенно демонтират строя, който бе тяхна основа, за да запазят властта и привилегиите си. И какво казват идеолозите на мондиализма? Ами казват го съвсем директно.

 

Например Жак Атали, който написа редица трудове, няколко романа, включително и биография на Карл Маркс, когото уважава. Атали казва, че не пазарната система е бъдещето (тя ще просъществува известно време), а глобалната разпределителна икономика. И какво е това? Разпределението е извънпазарна, извън-икономическа форма. Атали прекрасно разбира, че в условия на намаляващи ресурси те трябва да се разпределят извън-икономически, тоест, демократичната фасада на капитализма – а тя е само формалност, — днес се демонтира. За това писаха доста отдавна, през 1975 г. и Хънтингтън — „Кризата на демокрацията“, и Мишел Крозие (френски социолог, блестящ специалист по бюрокрация и организациите), и японският социолог Дз. Ватануки. Черно на бяло, те казват, че излишъкът от демокрация заплашва Запада и трябва да се „засили апатизацията на масите“, иначе безотговорни групи ще хвърлят предизвикателства към съществуващата система. Оттогава

наблюдаваме и свиването на демокрацията

 

Особено след 1991 г., когато Съветският съюз прекрати своето съществуване, и значи съвсем спокойно можеше да бъде заличена средната класа. По-рано това не биваше да се прави, защото имаше СССР и следователно социализъм и равенство, а пък на Запад това бе проблем. Ето как кризата на капиталистическата система е всъщност неговият демонтаж, и то от представителите на неговата върхушка. Процесът е болезнен, защото върхушката на капиталистическата система не е еднородна, представляват я три групи.

 

Първата група условно наричаме „банкстъри“ (банкери и гангстери) – това са финансисти, които имат важна роля още от началото на 19 век. Много интересно е, че Карл Маркс прекрасно знаел значението на финансовия капитал, но основно акцентира на това, че врагът на пролетария е промишленият капиталист.

 

И това е основният враг.

 

Не зная защо, вероятно това е било грешка, или пък защото Маркс е спонсориран, макар и не постоянно, а само в някакъв период (от Ротшилд, от финансовия капитал). И все пак, Маркс не очертава линията на финансовия капитал. Защото, видите ли, този капитал не бил развит през 19 век. Ама това е пълна безсмислица. През 1918 г. Ротшилд за първи път оказват натиск върху европейските правителства. Какво се случило? На европейски конгрес в Екс-ан-Прованс се обсъждало коя банка да изплаща френските репарации. Всички били убедени, че с това ще се заеме банката на братя Берингс – стара британска банка на аристократите. Ротшилд също проявявали интерес и се срещнали с херцог Ришельо, но той не пожелал да ги приеме. После отишли при Хардинг (Прусия), и там не ги приели, нито пък Метерних, защото били бандитчета, парвенюта, говорели на диалект, били скъпо облечени, но дрехите не им отивали.

 

И Берингс поели работата. Но внезапно цените на френските книжа започнали да падат, и то толкова бързо, че започнали да падат и цените на пруските и на австрийските ценни книжа. Три държави изпаднали в треска — защото Ротшилд започнали да изкупуват ценните книжа.

 

И всички започнали да ги канят и приемат — и Ришельо, и Хардинг, и Метерних. И тогава Ротшилд, а не Берингс, получили право да изплатят френските репарации. Това е моментът, в който финансовият капитал на Европа в лицето на Ротшилд (но не защото Берингс просто изчезнали някъде) категорично заема позиции. Ще минат 10 години и Ротшилд ще изрече знаменитата си фраза:

 

Все ми е едно кой седи на трона във Великобритания. Важно е кой дава парите! А парите ги давам аз“.

 

И тъкмо през 20-те години на 19 век възниква съюзът, това триглаво чудовище, което съществува и сега – това е англосаксонският хегемон. По онова време бе Великобритания, днес са САЩ; финансисти от сорта на Ротшилд; затворени наднационални структури, най-напред масонски, в началото на 19 век, после, в края на 19 век групите на Милър, Брас, а през 20 век — Трилатералната комисия.

 

Най-често у нас споменават клуба Билдерберг, но той е фасада. Има две много по-сериозни организации, но за тях малцина са чували – базирани са във Франция, но са общоевропейски: Съркъл (кръг) и Сийкъл (век).

 

Кой знае защо обаче, за тях не се пише.

 

А Билдербергският клуб се превърна в нещо като лозунг, каквото и да стане, все за него говорят, и все едно Билдерберг е „световното правителство“. Макар и важна, със сигурност обаче не е световното правителство, и съвсем не е първата и единствена секретна организация…

 

В началото на 19 век финансистите са едни много сериозни хора.

Андрей Фурсов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;