Да разгледаме сътрудничеството на Китай със САЩ, като не забравяме, че същевременно има и противопоставяне Китай — САЩ. А реформите, които бяха осъществени в Китай от Дън Сяопин, — акцентирам, че това не е конспирология, а политикономия, — бе всъщност британският проект.

 

През 50-те години Британската империя започна да се разпада, британците осъзнаха, че трябва нещо да се направи, защото тогава имаше и СССР, и САЩ. И започнаха да създават своя невидима финансова империя. Първо проведоха

експеримент със Сингапур

 

и видяха, че работи добре. Тук е интересно да се проследи как се преплитат съдбите през 20 век. Имаше един китаец, Лю Кондо (в превод от китайски – пирон). Отначало бил коминтерновски сътрудник с фамилията Гвоздев, после отива във Великобритания и влязъл в екип, където го оценили много високо и той останал там.

 

Когато британците се загрижили за контактите с Китай, изпратили Лю Кондо при Ли Куан Ю (тогавашния лидер на Сингапур), започнали преговори и се споразумели да проведат експеримент върху малкия Сингапур, после разбрали, че може да опитат същото в Китай.

 

През 1979 г. започват реформите в Китай. Всъщност това бе опитът на британците да хванат последния влак на изтичащата световна история. И успяха.

 

След това към Ротшилд се присъединиха и условните им „конкуренти” Рокфелер и много други. Често добавям определението „условни” към Ротшилд и Рокфелер. Защото Ротшилд са просто топ-мениджъри примерно на около 15 големи финансово-промишлени фамилии: Рединг, Кезуик и др. Тоест, Ротшилд е фасадата на една много голяма група.

 

С Рокфелер е по-сложно, но с тях и с Ротшилд не се изчерпва световната върхушка, всичко е по-сложно. В Русия дълго време не обръщаха никакво внимание на тези неща. И изведнъж стана взрив и изскочиха публикации, според които освен Ротшилд и Рокфелер други няма. Те винаги са на преден план наистина, но има и втори, и трети, и т.н. С други думи,

Китай е много сериозен проект,

 

който едновременно е част от световната капиталистическа система, но се опитва да играе и своя игра, и то съвсем различна. Например неотдавна талибаните превзеха провинция Кундуз, на границата с Таджикистан. Но знаете, че талибаните (движение в Афганистан) преследват наркотърговците, унищожават търговията с хероин. Когато американците изтласкаха талибаните от Афганистан, рязко нарасна производството на хероин в Афганистан.

 

И една от причините САЩ да нахлуят в Афганистан, бе за да поставят под контрол хероиновият поток. 50 % от банките в света кредитират наркотрафика в крачка, защото това означава ликвидност, защото това са бързи пари. Така американците решиха проблемите на конкуренцията с Китай. Китай обаче има своя зона — “златния триъгълник” Бирма-Лаос-Тайланд, така че американският контрол над хероиновата зона в Афганистан реши много проблеми. И ако талибаните успеят да изтласкат американците от Афганистан, това ще бъде удар върху американския контрол над пътя на хероина, а в условията на криза в САЩ това би било твърде сериозно.

Следователно днешната криза има много нива

 

Тя обхваща практически цялата световна система и от тази криза страдат онези страни и социуми, където капитализмът е слабо развит, колкото и и удивително да ви се струва. Маркс определя такива ситуации като „езичник, страдащ от язвите на християнството“.

А с какво разполага съвременната наука,

 

за да изследва подобна ситуация? Оказа се, че не разполага с кой знае какво, тъй като днес науката се изразява в следната поредица — социология, политология и икономическа теория, които са формирани върху реалностите от втората половина на 19 век и първата половина на 20 век.

Политиката изчезва като област, значи — довиждане политология. Необходима е друга наука, която изследва неполитическите форми на властта. Ако при нас гражданското общество се свива, а базовият обект за изучаване на социологията е именно гражданското общество, тогава какво се случва със социологията? Ако в света на практика няма пазар, а има монополи, какво се случва с икономическата теория? Следователно,

нужни са принципно нови науки

Не междудисциплинарни изследвания (те винаги ще бъдат сбор), а принципно нови дисциплини. Например, необходима е наука за властта – кратология, като неин частен случай ще бъде политологията. Частен случай за западната система. Кризата на дисциплините поражда криза на структурите.

 

Ние живеем в свят, пренаситен от информация. Появи се феноменът “бигдейт” (голям обем данни, които в информационната технология представят съвкупност от подходи, инструменти и методи за обработката им – бел. ред.). Кой стана най-голямата жертва? Аналитичните подразделения на спецслужбите и академичните структури. Това означава, че науката като форма на рационална организация на знания трябва да се промени.

 

В края на 15 век настъпви криза в схоластиката, която бе рационално знание. Но тази криза настъпи не защото е примитивна, или религиозна, а защото схоластиката се разпадна на огромен брой дисциплини, които нямат универсален лексикон, които не са свързани помежду си.

 

Днес съществуват 72 хиляди дисциплини. Една трета от тях са хуманитарните и социалните. Социолозите не разбират политолозите, те имат свой език, претоварен и непонятен за мнозина. Необходими са принципно нови дисциплини и принципно нови структури, комбиниращи най-доброто, с което разполагат научните структури и аналитичните подразделения на спецслужбите. Аз разбирам, че е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но друг изход от кризата няма, освен да започнем да разбираме какво се случва.

 

Естествено, за да излезем от кризата, не е достатъчно да викаме „Долу капитализма!“, та капиталистите вече сами го скандират. През 2012 г., на срещата в Давос, д-р Шваб (организатор на форума) заяви: „Капитализмът вече не съответства на света, който днес съществува“. Това беше преди 4 години. И сега буржоазията дружно ще скандира „Долу капитализма!“.

 

В една пиеса на Фридрих Дюренмат немците влизат в Рим с лозунгите „Долу робството! Да живее свободата и крепостното право!“.

 

От всичко, което сега пишат идеолозите на мондиализма, става ясно, че първо, 70 % от населението на планетата е излишно и че то няма да присъства на техния празник в бъдещето.

Второ, необходимо е не демократично, а полукастово общество, в което различията между слоевете ще са в продължителността на живота, във физическия облик, тоест също като във филма „Време“… (американски трилър, в който човечеството е открило път към безсмъртието, а хората са генетично програмирани да спрат стареенето, навършвайки 25 години, но само ако до една година попълнят запаса от време, с който разполагат. В гетото – „временната зона”, хората умират всеки ден, защото нямат „време”…

 

В крайна сметка избухва бунт и системата се разпада. – бел. ред.).

 

По-принцип всяка антагонистична структура е всъщност проблем на времето. През 90-те години продължителността на живота сред английската върхушка бе 75-80 години. В правителството на лорд Солсбъри например, през 1895 г., е имало само двама души над 70 години, 12 души — над 80-годишна възраст, и двама на възраст над 90 години, а средната продължителност на живота в Англия била 44 години. Ето това също е проблемът време. Съвременната медицина предоставя много възможности. Впрочем, в секретните проекти, финансирани от секретни институти на Запад, на първо място в разходите фигурират проекти за постигане на практическо безсмъртие (300-400 години живот). Всички знаем, че на Дейвид Рокфелер шест пъти са му сменяли сърцето, също като Кашчей Безсмъртни от руските приказки…

 

Как да живеем в условията на криза? Просто е – мъжеството да бъдеш и мъжеството да знаеш истината. И знаейки истината, мъжеството да бъдеш и мъжеството да се съпротивляваш. Често казват „от човека нищо не зависи“. Не, не, именно от човека зависи най-много, особено когато всичко се руши и изглежда, че нищо не зависи от човека. Ще се върна към Великата Отечествена война. През юли 1941 г. изглеждаше, че Съветският съюз е разгромен. Тогава немските генерали писаха, че руснаците вече не се съпротивляват. Но съветският войник и офицер не го прие.

 

Моят баща например, който мина през цялата война и се разписа на Райхстага, винаги ми е казвал, че дори през юли 1941 г. нито за миг не се е усъмнил, че ще пречупим гръбнака на Вермахта и ще победим Хитлер.

 

Тази увереност в победата може и да не е достатъчно, но е необходимо условие, за да вярваш, че ще разбиеш противника ментално, а ако трябва — и физически — това е житейският принцип по време на криза.

Андрей Фурсов

Тагове: