Ако човек приема насериозно всички прогнози, недомлъвки и заклинания в някои западни медии, които отразяваха вчерашния президентски вот у нас, ще остане с впечатлението, че в страната ни се извършва някаква революция. А ако «правилният избор» не се случи, ще настъпи апокалипсис. Вярно — днес е 7 ноември, но времето е със стотина години напред.

 

В центъра на целия този драматичен хленч отново се върти името на Русия и нейния лидер. Та какво му пречи на многоръкия Путин, който вече бе нарочен, че дирижира изборите в САЩ, да си постави свой човек и в България?!

 

Това, че на народа му писна да го управлява една мутра, чиято партия години наред издевателства над него, няма значение. Както няма значение и дали волята на същия този народ, изразена по най-нормален демократичен начин — чрез избори, е решила да я накаже и смени. Важното е злощастната ни държавица да върви в «канавата» на западните «евроценности», да слушка и безропотно да изпълнява. В това се състои цялата лицемерна философия на «свободата» и «демокрацията» — тя просто забранява кандидати, които не се вписват в драматургията на Берлин и Брюксел.

 

Затова и писъкът на такива като «Дойче веле», че едва ли не България избира между «Изтока и Запада» си е направо диагноза. Защото такъв избор в момента няма. Няма как да можеш да избираш, когато си зависим от някого. Когато «елитите», които те управляват и които уж вземат решенията, са зависими!

 

Истината за «изненадващите» резултати е далеч по-тривиална. Доверието в Борисов и ГЕРБ се изчерпа. Дори самият той го усеща, затова е толкова нервен и озлобен напоследък. В мненията и прогнозите на световните агенции обаче има една малка, но много съществена грешка. Повечето подчертават изявлението му, че ако неговият кандидат изгуби, ще подаде оставка. Грешката е, че го сравняват с политици и държави, където казаната дума тежи и се изпълнява.

 

А ние си знаем, че изреченото от него сутрин, вечерта вече е забравено.

Валентин Георгиев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;