Представете си, че сега сме в 1966 г., тоест, върнали сме се 50 години назад. Нека сравним днешната ситуация с тогавашната.

 

Тогава, в средата на 60-те години, светът е устремен към бъдещето, очакването е, че след 10 години ще летим до Луната, а после и до Марс, прогнозите са оптимистични — през 2020 г. човекът ще живее до 120 години, всички болести ще бъдат победени, изостаналите страни ще стигнат развитите и бедността ще намалее…

 

Такива прогнози се правеха както в социалистическите страни, така и на Запад, достатъчно е да видим най-масовото научно-популярно списание в СССР от онова време — „Техника молодежи“, и съответно прогнозите на Артър Кларк на Запад. Изглеждаше сякаш точно така и ще стане – и в Съветския съюз, и в САЩ. В средата на 60-те години на Запад знаеха, че Съветският съюз със сигурност ще догони и изпревари САЩ, но възникваше въпросът кога ще се случи.

 

И ето ни сега в 2016 г., минали са 50 години. По въпроса за социалното равенство цифрите са следните: през 2009 г. 1 % от населението на Земята владее 44 % от световното богатство; през 2014 г. 1 % контролира вече 48 % от световното богатство, а през 2016 г. тези проценти са вече 50. Следователно социалното неравенство расте. В средата на 60-те години на миналия век, въпреки че имаше „студена война”, въпреки че и двете страни разполагаха с ядрено оръжие, светът бе относително стабилен.

 

Днес сме свидетели на огромен дисбаланс. Има бежанска криза в Европа, в различни точки по света се водят войни и има конфликти и терористични актове. И впрочем, именно по въпроса за терористичните актове може да се видят двойните стандарти днес. В Париж бе извършен терористичен акт, по същото време това стана и в Тайланд, броят на жертвите е почти един и същ, но за терористичния акт в Тайланд само се спомена, а за атаката в Париж гръмнаха всички световни медии.

 

Иначе казано, през 2016 г. става ясно, че оптимистичните прогнози от средата на 60-те години на 20 век не се оправдаха.

Светът е в криза

 

Кризата е дума-код, защото разчита на една фалшификация — на премълчаване. Ами какво е това криза? Криза на какво, на коя система? Ние живеем в капиталистическа система и никой не е отменял капитализма, следователно това е криза на капиталистическата система. Има една организация — Римския клуб, създаден е през 1968 г. с две цели, само че не са ясно формулирани. А иначе са красиви – наречени са “Устойчиво развитие“, и много хора си казват — да, да, какво лошо има в устойчивото развитие. Обаче какво се крие зад него в действителност? Намаляване на населението на планетата, което означава геноцид. И още много други работи.

 

Представителите на Римския клуб наричат “неосъзнаване на случващото се“ един от основните глобални проблеми. Ето, четем вестници, гледаме телевизия, интернет, обаче информацията за събитията прилича на мозайка. И ако видим как работят съвременните медии, ще разберем, че те ни информират за кризи, за това как някъде в Индия паднал автобус в пропаст, после за развода на Брад Пит и Анджелина Джоли. Тоест, всичко това е равнопоставено и се насажда „клипово съзнание“. А в него липсва най-важното — какво се случва действително в света и какъв е неговият смисъл… Така че криза на коя система? И още с отговора, че кризата е на капиталистическата система, идва и проблемът.

А какво е капитализмът?

 

Изглежда, сякаш е ясно, но повечето хора мислят, че капитализъм означава просто тържество на капитала и толкова. Всъщност съвсем не е така. Капиталът е съществувал и преди капитализма, и ще продължи да съществува и след него.

 

Да видим каква е загадката на капитализма. Първо, няма теория, която да обяснява как е възникнал капитализмът. Да, има теории на Маркс, на Макс Вебер и други, но нито една не обяснява адекватно възникването на капитализма. Един от най-големите специалисти по история на икономиката на Китай и Запада А. Фойерверк казва откровено:

Ние, икономическите историци познаваме икономическата история на Европа буквално по минути. Ние знаем как са се променяли цените на зърно и злато дори в най-малките европейски градчета, но не знаем защо и как е възникнал капитализмът“.

 

Второ, често дори не се и замисляме, че капитализмът е единствената система, която притежава три лица: прединдустриално, индустриално и постиндустриално. И най-интересното е, че в капиталистическата система, повече от 70 години (което е доста много по мерките на 20 век), е съществувал системен антикапитализъм, или реален социализъм, — в лицето на СССР.

 

Тоест, капитализмът е единствената система в историята, която съществува със знак плюс, — капитализъм, и със знак минус – тоест, антикапитализъм. При капитализма възниква нещо любопитно, което конвенционалната западна наука се старае да не забелязва. Това е понятието „задкулисие“, но аз предпочитам да говоря за затворените наднационални групи на световно съгласуване и управление.

 

Когато кажат “световно правителство“, а такова нещо няма, — това е всъщност мечтата на световната върхушка. Но има секретни наднационални групи за световна координация и управление и те съществуват само в капиталистическата система, защото със самото си съществуване те елиминират важни противоречия в политическата икономия на капитализма. Защото икономическият капитализъм е система без граници, това е система на единния световен пазар, докато политическият капитализъм е сбор от държави.

 

Но буржоазията, особено едрата, финансовата, винаги има интереси извън границите на дадена страна, и за да ги осъществи, се налага да нарушава законите вътре, и законите вън — на страната, в която тя има интереси. И понеже това се прави системно, необходими са структури, организации, които да са над държавата. Такива структури се явяват в средата на 18 век. Първо се появяват масоните, след това, в средата на 19 век, масоните идват на власт в почти всички европейски държави, тоест, масонството се одържавило и въпреки че самите масони уж изчезнали, изиграли своята роля. След това възникнали нови структури от затворен, секретен, тип. Цялата история на капиталистическата система представлява история на затворените наднационални организации, видяна в определен ракурс. Няма конспирология — това е политикономиката на капитализма, само че скрита.

 

Когато чуя за конспирология, винаги задавам въпроса: Коминтернът, комунистическият интернационал, конспирология ли е, или не е? Та Коминтернът е организация, създадена през 1919 г., която Сталин разпуска през 1943 г. И с какво се е занимавала? Планирала революции, заговори, имало разузнавателна служба, тоест действала в режим на секретност. Но ето, ние изучаваме Коминтерна по линия на историята на международните отношения.

 

А пък имало и по-могъща организация – съюза на финансистите.

 

И когато Троцки се върнал в СССР през 1917 г., той казал, че истинските революционери са на Уолстрийт, защото разполагат с възможности, каквито никой друг няма.

 

Троцки казал истината. Така че наднационалните структури съществуват само при капиталистическата система. Има и друго. Само при капиталистическата система е възможно да се

конструира историята чрез проектно-конструкторски подход

Тази възможност се появява в средата на 18 век, когато субектът се появил, когато били натрупани големи пари, свързани с финансовия капитал, и особено когато се появил и обектът за манипулация – масите. А масите са нещо, което е различно от народа. Масите са съвкупност от индивиди. Е, опитайте да управлявате една община, една каста, тоест колектив, където са налице традиционни ценности. Ами да, много е трудно. Обаче индивидите, дошли от селото в града, са лесни за управление, защото не са свързани един с друг, няма го сцеплението на общността.

 

Капитализмът принципно се отличава от всички други социални системи, но е странно, че именно тези различия съвременната наука в западното общество или игнорира, или не забелязва, или отхвърля като конспирология или нещо маловажно. Нека повторя, това няма никакво отношение към конспирологията. Това е именно политическата икономия на капитализма. Науката, възникнала през 19 век, фиксира само едно ниво — държавното. Дори терминът „статистика” идва от „държава” (estate). Неслучайно през 70-те години на 20 век се появява изследването на Имануел Уолърстейн „Светът — системен подход“, където за базова единица при изучаване на капиталистическото общество е взет целият свят, а не отделна държава. Как се осъществява този подход от школата на Уолърстейн, е друга тема. Но важното е да се появи друга единица за анализ. И тук е необходимо да се направи онова, с което следва да се занимава науката, и не само математиката и физиката, но и хуманитарната – да дава определения.

 

Още Декарт препоръчва: „Определяйте значението на думите“.

 

Иначе всички дискусии ще си останат безплодни!

Андрей ФУРСОВ

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;