Ако някой си мисли, че приказките на Бойко за оставка са израз на политическо достойнство и съвест, много се лъже. Те са му подсказани от вездесъщите политтехнолози, управляващи изборните процеси в т.нар. цивилизован свят. Предупреждението за оставка е признак на страх у управляващите от загубата на власт.

 

При това колкото повече лостове на властта са докопали, толкова страховете са по-големи.

 

Баровците много добре съзнават, че наистина може да настъпи срутване на системата, разплитане на мрежата, в която години наред са оплитали държавата и нейните граждани. Точно тук на помощ идва шантажът с оставката. Тя се превръща в оръжие на страха, което на свой ред трябва да породи страх в обществото — страх от дестабилизация. Стабилността — била тя в мизерията, икономическата немощ, корупцията и духовния упадък, се представя за спасение. С нея се заменя далеч по-прозаичното, но истинско понятие — статукво. Предлага се решението «ела, зло, че без теб по-зло».

 

И те, «рицарите на стабилността», ако се наложи, ще положат усилия сами да предизвикат, колкото се може по-голям хаос. Като назидание и наказание на окаяното население, набрало смелост и дръзнало да каже «Стига!». То трябва да се стресне от перспективата, че хуните на уличната демокрация отново ще залеят улиците, че ще загуби жалките сребърници, отпуснати им от разграбването на държавата.

 

Разбира се, в съвременните политтехнологии никой не е отменял откровените лъжи, изричани с необходимия апломб. В действие влиза възкресяването на стари страхове с призраците на отдавна несъществуващи заплахи. Работа намират вехти перачки на мръсно бельо. Доброволци за всички тези модерни дейности винаги се намират — от медии, социолози и грантаджии на НПО-та, до несъстояли се мини-политици и състояли се олигарси.

 

Цялата тази жалка картина блесна в нощта след първия тур на президентските избори. Още с първите прогнозни резултати главната физиономия на държавното управление се промени. Изчезна напереният самонадеян вид на бащицата, а неговата «мама на нацията», така и не можа да роди победата. Бабуването засече, рожбата се запъна. Бременната хукна из партийните централи да търси баячки.
Занятието може и да има ефект. Защото в него са впрегнати не само български стражи на статуквото.

 

Работи цял интернационал с обща централа. Защото протестът срещу чудовищната система, която изпразни от съдържание демокрацията и общочовешките ценности, набира сила в цял свят. Това поражда панически страхове и във Вашингтон, и в Брюксел, и в Берлин, и в Париж. Погледнете физиономиите на сегашните «световни» лидери — всички са се смръчкали от безпрецедентно ниското доверие към тях. Но те продължават да се пуйчат, да заплашват, да готвят реални войни, да сеят омраза, да разделят общества, да мобилизират мощни финансови центрове, които им принадлежат и които са главният им лост за управление на света.

 

Статуквото обаче няма да е вечно. Показа го не само британският «Брекзит» — първият по-сериозен трус в системата на глобализацията. Следващите предстоят на изборите в Австрия, Франция, Италия, Германия. Това показа и президентската кампания в САЩ. Тя отвори дълбоки разломи както в политическия елит, така и в обществото.

 

Оказа се, че светлото глобалистично бъдеще, обещавано от елита — и на демократите, и на републиканците, далеч не е по вкуса на всички американци. Защото глобализацията въобще не се състои в идиличната представа за обединен проспериращ свят. Нейна същност е господството на глобалните монополи, които не срещат конкуренция, в отмирането на националните държави, които биха са противопоставили. С тази цел се натрапват и новите териториални търговско-икономически споразумения — за да бъде ограничена конкуренцията и осигурено подчинението. А който не се подчини, може да го сполети я «цветна революция», я най-банален военен удар. Примери — много.

 

Въпросът е, че глобализацията започна да засяга и националните интереси на самата Америка. Днес президентските избори в САЩ няма да сложат точка в промяна на статуквото. Дори Хилъри Клинтън да бъде натикана в Белия дом, въпреки чудовищните разкрития за нейната политическа и морална нечистоплътност, процесите на преформатиране на финансовия и политически елит, на партиите и обществените нагласи ще продължат.

 

И няма как да не засегнат Европа. Барак Обама беше сигнал за тяхното начало. Първият чернокож президент даваше надежда, че ще отговори на очакванията за промяна, а си отива като един от най-слабите президенти. Първата жена ще има същата участ. Най-малкото, очакват я поредица от съдебни процеси. Нищо чудно мандатът й да бъде завършен от вицето. Защото да си негър или жена, не е гаранция, че си добър лидер.

 

Тъй, че битката продължава и промяната е неизбежна. Включително и в България. Ако нашата «мама», все пак, успее да роди някакъв успех, той няма да е дългожител.

 

Въпросът е докога ще ни стигне търпението да бабуваме на чужди интереси.

 

Светлана Михова

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;