Ролята на средствата за масова информация във формирането на общественото мнение, в симпатиите и антипатиите на хората относно един или друг кандидат — това съвсем не е нов проблем за САЩ. В продължение на много години това е източник на постоянни спорове в обществото и в журналистическите среди, спорове, които се изострят с приближаването на поредните избори.

 

Ще разгледаме една от най-забележимите тенденции в настоящата президентска кампания в САЩ, която ще приключи след седмица.

 

Корпоративната цензура

Кандидат в президенты США Хиллари Клинтон на третьих теледебатах. 19 октября 2016 года

Страната, която на международната арена се позиционира като лидер в сферата на свободата на словото на пресата, не може да се похвали с абсолютно безпристрастни средства за масова информация, нито с честност и обективност при информиране на жизненоважните за американците събития и решения.

 

В САЩ има десетки хиляди телевизионни канали, вестници, списания, радиостанции, интернет-издания, но 90 % от медиите се намират под контрола на крупни корпорации. По такъв начин американският медиен пазар се характеризира с висока степен на монополизация — алтернативни издания просто отсъстват в много градове.

 

Формално в американските СМИ няма никакви цензура, но фактически има т.нар. «корпоративна цензура», когато позицията на отделно взет журналист трябва да съответства на общата политика на корпорацията. За този проблем съобщават постоянно самите журналисти, особено тези, които не приемат натиска върху пресата както от страна на властите, така и от страна на бизнеса.

На снимката: Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън по време на третите дебати, 19 октомври 2016
Достатъчно смела за САЩ мисъл за своите колеги изкаpа един от най-авторитетните журналисти от канал FoxNews Бил О’Райли. Според него, в САЩ «има най-малко три медийни организации, които са заповядали на работниците да бъде унищожен Тръмп» .
«Ако подкрепяте Тръмп — с кариерата ви е свършено», — добавя ОРайли. 
Но журналистът не назовава съответните медии, за които говори.
Отчитайки тези и други фактори, организацията «Репортери без граници», чийто главен офис се намира в Париж, в последния си рейтинг постави САЩ на 41 място по индекса на свобода на пресата (сред 180 държави).

Впрочем, настоящата предизборна кампания сама по себе си е достатъчно нетипична за историята на  САЩ, което нямаше как да не се отрази на редакционната политика на водещите СМИ. В условията на цяла поредица от скандали и рекорден антирейтинг на двата основни кандидати Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън традиционното деление на републикански и демократични издания стана в известна степен условно. И едните, и другите трябваше да информират зрителите и читателите си за камари от критики и негативна информация, която хвърляха върху тях политиците един през друг.

 

Главното явление в предизборната кампания с право може да се нарече «факторът Тръмп», който сформира уникалната за САЩ политическа и медийна картина.

(за факторът Тръмп потърси пак тук в раздел «Статии»)

Тагове: ; ; ; ; ;