Това действително е грозен звяр.

Понастоящем това е най-въоръженият кораб на планетата.

 

Достатъчно е да кажем, че крайцерът може всичко — може да води битка с въздушни цели, кораби, подводници…

 

Оборудван е с най-съвременните сензорни и комуникационни системи.

 

Бидейки флагман на Северния флот, той де факто е и флагман на целия Военно-морски флот на Русия.

 

«Петър Велики» носи 20 противокорабни ракети «Гранит».

 

Забележете, «Адмирал Кузнецов» има 12 ракети «Гранит», а «Петър Велики»- 20.

 

Да погледнем върху руската корабна групировка, която замина за Сирия преди броени дни.

 

В руската корабна група, освен тежкия авионосен крайцер «Адмирал Кузнецов», има два съвременни големи кораби срещу подводници (по западната терминология — есминци) — «Вице-адмирал Кузнецов» и «Североморск», а също кораби за поддържка.

В групировката влизат също два малки ракетни кораба (по западната терминология — корвети), които носят знаменитите крилати ракети «Калибър» и са специализирани за унищожаването на надводни кораби.

 

Това по всяка вероятност няма да се афишира, но в същата група присъстват поне две ядрени ударни подводници от клас «Акула», една подводница от клас «Оскар-II» с крилати ракети (още 12 «Гранити») и няколко дизело-електрически подводници от клас «Кило». Всички тези кораби представляват единна сила.

 

 Сумирайки, може да се каже, че руската военно-морска групировка представлява сбор от такива кораби, които по-рано никога не са имали предназначението да се борят съвместно в състава на единна групировка на голямо разстояние от територията на Русия.
Опитът е твърде успешен, а като цяло групировката е твърде внушителна.
Не, тя не може да победи цялото НАТО или дори ВМС на САЩ, но има редица неща, които може да направи с много добър резултат.

Следва основният въпрос: На какво реално е способна военно-морската групировка в Сирия?

 

Преди да разгледаме картината в нейната цялост, да обърнем внимание на един детайл.

 

Почти всички статии, написани за крилата ракета «Гранит» твърдят, че това е противокорабна ракета.

Но, забележете, към думата «Гранит» вече е поставена буквата «Б» — както звучи на руски думата «брегова».

Очевидно «Гранит» вече има такава модификация. Руснаците неотдавна разкриха, че модифицираните «Гранити» вече имат «истинска» («сложна») система за наземни цели. А това предполага съвсем различно анализиране на възможностите на корабната група.

 

Ето какво ни е известно за подобрената ракета «Гранит»:

  • маса — 7 тона
  • скорост — 1.5-2 Мах
  • далечина на действие — 500-600 км
  • бойна глава — 750 кг (обикновена или ядрена).

 

«Гранит»е в състояние да сътвори и други интересни нещица. Например, една ракета може да лети на височина 500 м и повече, за да определи целта, а останалите, бръснейки повърхността на минимална височина, получават данните от летящата на височина ракета. Тези ракети, за по-надеждно преодоляване средствата на ПВО и ПРО, могат автоматично да атакуват целта от различни посоки. Могат да летят ниско, на 25 метра от повърхността, могат и високо — до 17 000 метра.

 

«Гранитите» сами по себе си са мощно оперативно-тактическо средство.

 

Ако отчетем, че те са минимум 32 броя в корабна група, то това означава, че групировката има тактическа огнева мощ равна на цяла ракетна бригада!

 

Ако нещата тръгнат към лошо, то тази корабна група ще е сериозна заплаха не само за всеки американски/натовски надводен кораб в пределите на 500 км от Сирия, но и за всеки град или военна база.

 

И е твърде изненадващо, че западните подпалвачи на войни са пропуснали това. Само това би трябвало да вкара НАТО задълго в шок и ужас!!!

И още.

 

Съвкупните възможности на руската военно-морска група и ракетите С-300/С-400, разположени в Сирия, предоставят на руснаците първокласни противовъздушни и противоракетни възможности.

 

Ако възникне необходимост, руснаците могат под защитата на МиГ-31БМ да прехвърлят от Русия самолетите А-50 (аналог на АУАКС).

 

Много анализатори изпускат от погледа си факта, че тази система, която на Запад наричат SA-N-6 «Grumble» и която е ядрото на системите на ПРО/ПВО на «Петър Велики», това е С-300ФМ, модернизираният морски вариант на С-300.

 

Ракетите в системата се движат с удивителната скорост от 6 Мах, далечина на действие 150 км, способност за работа в инфрачервения диапазон, насочвани са от спътник, което им позволява да свалят балистични ракети и да обезпечат защитата на купол с височина 27 000 метра.

 

И знаете ли какво още?

 

«Петър Велики» има 48 ракети точно с такива параметри (в 20 пускови установки).

 

Това се равнява на 12 батареи С-300.

 

Това е, пилета шарени и зигзагообразни от НАТО.

 

Ако на някой му стиска, да се пробва.

 

А ако се пробва, свети Петър му е гарантиран.

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ;