Бомбардировката на Югославия от войските на НАТО през 1999 г. беше агресия — първото нападение в Европа над суверенна държава след 1945 година; атаките засегнаха огромен брой граждански обекти, включително телевизията на Сърбия, мостове и пътнически влакове, това заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.

 

Президент РФ Владимир Путин выступает на итоговой пленарной сессии XIII ежегодного заседания Международного дискуссионного клуба Валдай в Сочи. 27 октября 2016
Путин: Беше диващина в края на XX век да видим бомбардировка в центъра на Европа
«Агресията срещу Югославия, разбира се, беше точно агресия. Между другото, това беше първото въоръжено нападение в Европа над суверенна държава след 1945 г. Щом заговорихме за това, в момента на фона на това, което се случва около Сирия, нашите западни партньори, преди всичко американците, а и британците вече стигат в истерията си до публични оскърбления, употребявайки такива думи, като «варварство», «военно престъпление». 
«Припомням, че агресията срещу Съюзна Република Югославия беше свързана с атаки над огромен брой граждански обекти, включително над телевизията на Сърбия, мостове, по които пътуваха граждански пътнически влакове, и много др.», съобщи Лавров в интервю за телевизия «Россия —1».

 

Според него, за хилядите загинали, от които няколко стотин деца, четвърт милиона бежанци никой и до днес вече не се говори.

 

«Ако Русия в лицето на Евгений Примаков не бе реагирала така, както той реагира по това най-грубо нарушаване на международното право, то ние вероятно нямаше да простим на самите себе си това много дълго, и нашата история би се запълнила с една много неприятна страница. Той направи така, че Русия прояви характера си и зае единствената правилна позиция в онзи момент», — добави той.

Президент РФ Владимир Путин во время заседания Международного дискуссионного клуба Валдай в Сочи. 27 октября 2016
Путин: САЩ нарушиха устава на ООН първо в Югославия, после в Ирак и Сирия
През 1999 г. въоръженият сблъсък на албанските сепаратисти от Армията за освобождение на Косово и армията и полицията на Сърбия доведе до бомбардировките над Югославия (по онова време в нея влизаха Сърбия и Черна гора) от силите на НАТО.
Въздушните удари на алианса станаха причината за отмяната на визитата в САЩ на тогавашния премиер на Русия Евгений Примаков.
На 24 март 1999 г. той е на път за Вашингтон и разбира за бомбардировките, намирайки се над Атлантика.
Примаков се разпорежда да обърнат самолета над океана и се връща в Москва.
През март 2004 г. косовските албанци извършват погроми, които довеждат до масово изселване на сърбите от този район и до унищожаването на многобройни паметници на историята и културата.
Косовско-албанските структури в Прищина на 17 февруари 2008 г. едностранно провъзгласяват независимостта си от Сърбия.
Самопровъзгласената република не е призната от Сърбия, Русия, Китай, Израел, Иран, Испания и редица други държави.
Да  припомним българската позиция за Косово

 

С правителствено решение от 20 март 2008 г.  България официално призна независимо Косово. Това става ден след съвместното заявление на България, Хърватия и Унгария – първите три съседни на Сърбия страни, които признаха отделянето на Косово в самостоятелна държава.

 

В медиите тогава бе заявено, че признаването на Косово не е извършено под натиск и е съобразено с българските национални интереси, това увериха на пресконференция премиерът Сергей Станишев и външният министър Ивайло Калфин.

 

Ето какво каза в миналото по повода Ивайло Калфин:

 

«Макар че правителството възнамеряваше да изчака приемането на новата косовска конституция и законодателството, гарантиращо правата на малцинствата, последните изблици на насилие в северно Косово, провокирано от косовски сърби, стана причина да се ускори признаването на независимостта.

 

Когато говорим за национален интерес, ние не избираме между Косово и Сърбия, това е абсурден избор. Ние избираме между единствената възможност международната общност да се намеси и да се ангажира активно със създаването на положителен политически процес на Западните Балкани и движение към възприемане на европейските ценности, и другата възможност — до създаване на конфликт, водещ до насилие, подобен на този в Близкия Изток», коментира Ивайло Калфин.

 

«България е 18-тата държава в ЕС, която признава Косово. Така ние поемаме своята отговорност, защото е ясно, че положението в Косово е грижа на ЕС», отбеляза Станишев.

Според коалиционния партньор и лидер на ДПС Ахмед Доган България е направила оптималното с признаването на Косово.

«Във всички случаи щяхме да сме критикувани не само от опозицията, но и от част от международната общност», аргументира се Доган

 

И още: «Казусът “Косово” в превод означава кой е за демократизирането на Европа и кой – не. Косово поражда неприятни асоциации от гледна точка на евентуалното разгръщане на проблема, но когато страната ни е член на НАТО и ЕС, мисля, че подобни опасения са по-скоро илюзорни, твърде далечни и нереалистични”, коментира той.

 

В този контекст Доган уточни, че България няма «самостоятелна игра»:

 

«Все пак сме в един тим и в нашата позиция в контекста на националната сигурност, в контекста на трансфер на суверенитет трябва да си дадем реална сметка, че ние не играем самостоятелна игра».

 

Според него би било глупаво да се очаква, че Сърбия ще аплодира акта на София, но «във всички случаи нашите съседи имаха възможност да решат проблема поне преди 10 години».

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;