Съветският съюз  никога не е строил истински самолетоносачи. СССР има «крайцери» с твърде ограничен брой самолети с вертикално излитане и кацане, естествено и вертолети. Крайцерите на СССР имали две главни задачи — да увеличат далечината на действие на съветската ПВО и да окажат подкрепа на силите, изсипващи се на сушата от морето.

 

Една от най-важните характеристики на съветските авионосещи крайцери от клас «Киев» е наличието на много големи — от 4.5 до 7 тона — крилати ракети, предназначени за удари по приоритетни и високоценни кораби на противника, включително американски самолетоносачи.

 

Друга ключова характеристика на съветските авионосещи крайцери е това, че та са носели достатъчно посредствените самолети «Як-38», които са били много лесна цел за американските  F-14. F-15, F-16 и F-18. Затова ПВО на крайцерите от клас «Киев» са били изграждани около ракети «земя-въздух», а не на база наличните самолети.

 

В същото време, в което е бил построен «Адмирал Кузнецов», в СССР се появяват самолети, равни на западните аналози, дори превъзхождащи ги — Миг-29 и най-вече Су-27.

 

«Кузнецов» е мега-компромисът на СССР, но добър компромис. Само помислите: независимо от това, че той има 12 масивни противокаробни ракети «Гранит», авиопаркът на «Кузнецов» надвишава този на френския «Де Гол» (50 срещу 40).

 

 

Първоначално на «Кузнецов» са били базирани 12 Су-33, предназначени само за въздушен бой, но в момента те постепенно се заместват от съвременните Миг-29К, а 24-те вертолета Ка-27 ще бъдат заменени с най-модерните  разузнавателно-ударни Ка-52К.

 

Тежкият крайцер има само две основни слабости — откровено остарялата силова установка и липсата на борда на самолетния комплекс АУАКС. Последното е следствие от философията на създателите на «Кузнецов» — корабът никога не е бил предназначен за действие извън пределите на 500-1000 километра от границата на СССР, това е била зоната на отговорност по плановете на отбраната на страната.

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;