«Той може да бъде критикуван, може да бъде ненавиждан, и това ясно не е тази демокрация, която би искал да види Западът. Но без всякакво съмнение Владимир Путин е най-добрият ръководител за цялата история на Русия», пише изданието.

 

А Русия днес, без значение харесва ли му това или не на Запада, е важен играч в определяне бъещето на континента.

 

Преди 40 години спокойствието между СССР и Запада отиваше към края си: САЩ изгубиха във Виетнам, бившите европейски колонии в Африка минаха под влиянието на Москва, а съветската намеса в Афганистан съдейтсва за разрива между двата блока.

 

Нова ера на конфронтацията противопостави една срещу друга една трета от целия свят, но не продължи дълго.

 

В европейската част на съветския блок започнаха центробежни тенденции, а перестройкта и гласността на Михаил Горбачов ускориха разпада на СССР.

 

 

Но вместо да интегрират постсъветска Русия в навия свят без идеологии, Америка продължи да притиска бившия съветски блок, а «слабият и корумпиран» Елцин не успя да се противопостави на това. С идването на Путин започнаха структурни реформи, които трябваше да сложат край на годините на хаоса, царящ при Елцин. Усещането, че Америка се опитда обкръжи страната, още повече се засили след решението да се разположи ПРО около руските граници.

 

«Русия отдавна страда от параноя», — твърди авторът на статията, пояснявайки, че нашествието на Наполеон и Хитлер са оказали силно влияние върху манталитета на руснаците.

 

Затова присъствието на западните военни около нейните граници е не фактор за стабилност, както това счита Западът, а сериозна заплаха за руснаците, в това число по отношение оцеляването на самата държава. И в отговор на това всички станахме свидетели на събитията в Крим и Донбас, пише изданието.

 

«Европа престана да разбира психиката на Русия»,  пише авторът.

 

 

Икономическите санкции няма да я принудят да напусне Донбас, а критиката по повод Сирия предизвиква в Русия само неразбиране.

 

Според автора на статията, струва си да се опасяваме, че ожесточаването на санкциите на Запада в логиката на студената война може да ни върне 40 години назад — към началото на новата конфронтация.

 

И работата не е в предполагаемия или реалния стремеж на Русия към разширяване, а в нейния отговор на опитите на Вашингтон да натрапят мнението си в тези сфери, които се отнасят към жизнено важните за руската държава въпроси, пише  Le Nouvel Économiste.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;