Ако руският подход вземе връх, то реформирането на международните организации ще се случва бавно, чрез тежки дискусии, ще се приемат само тези решения, чиято неизбежност властно ще бъде продиктувана от самото време, реформирането ще бъде подкрепено с консенсус от всички центрове на сила, стари и нови.

 

Ако победи американският подход, то под предлог извършването на реформи на действащите международни структури, същите ще бъдат незабележимо разрушени — бавно и постепенно. А на тяхно място нови едва ли ще бъде възможно да се създадат. Защо? Защото липсва консенсус сред основните играчи, има непримирими противоречия между съществуващите центрове на сила.

 

Трябва да се признае, че американският подход няма повече никакви шансове. Те не просто чупят, те ликвидират — всичко, до което се докоснат.

 

Ликвидират не само отделни хора, но и човечеството като цяло.

 

Точно така започват войните.

 

Впрочем, победата на американския подход при реформирането на международните структури ще бъде във вреда и на самите САЩ. Вашингтон стремително губи авторитет и влияние в света. След година другата Америка може да не познае самата себе си.

 

Докато ООН и другите международни структури работят в стандартен режим, Вашингтон ще запазва значителното си влияние в международната политика.

Точно така, както през 90-те години на миналия век статута на постоянен член на Съвета за сигурност позволяваше на отслабналата Русия да поддържа своето влияние в глобалните процеси.

Ако дадените структури бъдат разрушени, то тежестта на всяка държава ще се определя от нейното актуално състояние. И не е факт, че след няколко години САЩ ще бъдат по-влиятелни от Бразилия (да не говорим за Китай), а Франция или Великобритания никой няма да иска някой да ги чува…

 

Промяна в света е стремително динамична…

 

Също не е факт, че победителите в хибридната Трета световна война, създавайки новите глобални политически структури, ще запазят някъде за САЩ и Европа топлички места. Никой за никого не пази меки кресла в световната политика. Или си ги извоюваш, или оставаш чучнал на изтривалката пред входа.

 

Германия и Япония през 1945 година не бяха допуснати не само до Съвета за сигурност, не ги пуснаха дори да припарят до ООН. Те бяха приети значително по-късно.

 

Впрочем, САЩ е млада държава, на която още не й се е наложило да се сблъска в пълна сила с ефекта на бумеранга.

 

Но непобедимата диалектика подсказва, че това ще й се случи съвсем скоро.

 

А ефектът ще бъде разрушителен.

 

Защото: който сее ветрове, ще жъне бури.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;