САЩ е много млада държава. Провървя й в първите 200 години от съществуването й. Когато колонистите в спор с Георг III на тема данъци вдигнаха метеж и започнаха «войната за независимост», Лондон нямаше възможност да контролира морските пътища.

 

При Людовик XVI френския флот за първи път от сто години се оказа способен да се противопостави на британския в еднаква степен.

Ако не беше това, то една морска блокада би била достатъчна, за да покори колониите и за никакви САЩ нямаше и да чуем въобще.

 

Знаем също какво се случи във Франция при революцията, която породи Бонапарт. Наполеон бе хвърлен във война на европейския континент, при него френският флот изгуби способността да се конкурира с английския. В резултат той продаде на САЩ за 15 милиона долара Луизиана — една трета от съвременните САЩ, без да считаме Аляска.

 

Измъкването на Флорида от Испания, както и две трети от Мексико също не беше твърде сложна операция. Във военно отношение нито испанците, нито мексиканците можеха да се противопоставят на САЩ.

Вашингтон успя да придобие Аляска, защото претърпялата поражение в Кримската война Русия се опасяваше от нов конфликт с Англия.
Последната не скриваше своите претенции към Аляска. Продавайки тази територия, Русия получи не само пари, колкото съюзници в Западното полушарие. Сделката бе предизвикана по същите причини, по които бе осъществена и сделката на Наполеон с Луизиана.
Фактически най-тежките войни за цялата история на САЩ бяха тези с индианците, а най-кръвопролитната — Гражданската война между Юга и Севера.

В международната политика успехите (включително двете световни войни) сами падаха в американската кошница — просто в резултат на твърдата конкуренция между европейските държави. В резултат американците наивно повярваха в своята изключителност и в абсолютното непознаване на ефекта на бумеранга.

 

Всеки политик, освен американските, знае, че ако ти създадеш прецедент в правилата на играта на международната арена в своя полза, рано или късно новите правила ще бъдат използвани срещу тебе. При това по-късно ще изгубиш значително повече, отколкото си спечелил в началото.

 

Точно затова Русия се отнася така внимателно към всяка промяна на границите (дори, ако теоретично тези промени могат да са в нейна полза).

 

Не е достатъчно да вземеш територия или да получиш друго преимущество — трябва да си сигурен, че след това няма да ти се случи нищо трагично, т.е. няма да ти се наложи в обозрима перспектива да платиш за безплатната придобивка по-скъпо, отколкото струва тя.

Затова и Русия взе Крим. По-точно полуостровът искаше това.

Т.е. тук ефектът на бумеранга няма да сработи.

Шансове да има фатални отрицателни последици за Русия — никакви.

Дебати и санкции?

Безполезно.

Точка.

 

 

Тагове: ; ; ; ;