Не е нужно да изпитваш особена любов към Путин, за да разбереш, че има нещо извънредно тревожно в безкрайната критика и обвинения по адрес на Русия, която критика твърде лесно и често излита от устата на западните политици и експерти. Както пише  Spiked, тази риторика не само пречи на обективния анализ на проблемите и кризите, но и създава в международните отношения такава динамика, която е нерационална, непредсказуема и дори опасна.

 

Както продължава британското издание, много политици и експерти са напълно доволни от подобна враждебност по отношение на Русия. В сирийския конфликт много западни политици с радост хвърлят цялото бреме на вината върху Русия, сравнявайки действията й с бомбардировките на нацистите. Както счита авторът на статията, докато те правят това, забравят за своята собствена съпричастност към разрушението на Сирия, за своите безумни опити да се свали Асад, за своята подкрепа към метежниците, джихадистите, терористите и за своите многогодишни военни кампании не само в Сирия, но и в Ирак.

 

Spiked ни предлага да си спомним и за изключителното негодувание на Запада по повод «спонсорираната от държавата» допингова програма в Русия и за призивите да се дисквалифицират всички руски спортисти, лишавайки ги от правата им да участват в летните Олимпийски игри в Рио.

 

 

«Фактът, че най-гръмките допингови скандали в света на спорта за последните няколко години се развъртяха около западните звезди на спорта, очевидно не са оставили следи в паметта на тези, които винят за всичко държавата Русия — страната, които си струва да припомним, при всички допингови нарушения така и не можа да догони колоната на мъжествените британски велосипедисти, всички страдащи от астма», — пише авторът на статията. (тук се внушава, че западните спортисти съзнателно са открили вратичка в законодателството, което им позволява чрез лекарска препоръка да употребяват законно допинг, независимо, че не страдат от никакви заболявания, бел.ред.)

 Не бива за отминаваме и възмущението на Запада във връзка с мнимите опити на Русия да се намеси в изборите в САЩ.
Както пише изданието, не е нужно да си студент от факултета по международни отношения, за да знаеш, че подобно гръмогласно негодувание по повод предполагаемите опити да вмешателство в хода на изборите в САЩ — е твърде остра реакция от държава, която традиционно се меси в демократичните дела на други нации в продължение на много десетилетия.
За западните полици Русия се превърна във враг, в заплаха, с която те трябва да се справят, превърна се във военна държава, която трябва да бъде поставена на мястото й, но, пише изданието, подобен образ на Русия, като главен враг на Запада, е несъстоятелен.
Действията на Русия носят реактивен и отбранителен характер, за което свидетелстват опитите да се съхрани това, които е останало от държавните структури в Сирия, а и стремежът да остави макар и част от Украйна в качеството й на буферна зона.
«Но Русия не е подбудител: тя не се стреми да разширява териториите си, тя иска само да съхрани себе си. Идеята, че Путин мечтае за разширение на границите на въображаемата Руска империя — е само фантазия, при това фантазия не на Путин, а на западните политици и коментатори, на които им трябва враг в духа и традициите от епохата на студената война», — пише авторът.
 Изданието прави извода, че в момента проблемът не е в Русия, а в този образ на Русия, който преследва умовете на западните политици. Непрекъснатата демонизация на Путин и натрапване на образа на заклет враг в лицето на Русия оказват реално въздействие. И това значително засилва съществуващото напрежение, превръща разрешимите спорове в пълномащабни конфликти и още повече дестабилизира тези страни и региони, в които Русия и Запада в момента се опитват да изяснят отношенията си.
«Макар Русия съвсем да не е заклетият враг на Запад, антируските предразсъдъци обхващат така мащабно Запада, че всичко изглежда като напълно съзнателен и целенасочен опит да се вмени, че Русия е точно това», — завършва британското издание.
Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ;