Гледах и слушах състоялия се преди няколко дни диспут между ген. Румен Радев и г-жа Цецка Цачева.

 

Един, общо взето, кротко протекъл диспут.

 

Генералът казваше това, което мисли по поставения въпрос, без да търси слабите места в поведението на опонента си, а г-жа Цачева отговаряше с изработените през годините омръзнали на всички ни клишета.

 

Диспутът не би могъл да се сравни със състоялите се преди години два диспута: между Вълканов и Желев (1992 г.) и между Петър Стоянов и ген. Бонев (2002 г.)

 

Диспутът ми с Желев бе белязан с определена ожесточеност, мотивирана от желанието ми да го накажа за ренегатството му и за някои негови некоректни прояви спрямо мен.

 

Диспутът между Петър Стоянов и ген. Бонев беше направо грозен, както може да бъде грозна всяка махленска разправия с размахване на достатъчно кирливи ризи, каквито и двамата имаха. Петър Стоянов загуби от воле една иначе предварително спечелена позиция.

 

Диспутът между ген. Радев и г-жа Цачева, кротко започнал, кротко щеше и да завърши, ако г-жа Цачева накрая не изръси небивала глупост, съвършено недопустима за човек, претендиращ за интелигентност.

 

Знаем каква е глупостта, поради което няма да я повтарям. Ще отбележа обаче, че се почувствах лично засегнат (оскърбен)

от тезата на г-жа Цачева, защото, макар че отдавна надхвърлих 60-те, странно защо ставам все повече социалист. Оглупявам ли?

 

Мисля, че става обратното. Това всъщност е съвършено естествено, защото с годините човек натрупва опит и житейска мъдрост. Разширява своя хоризонт и може да види света в много повече негови измерения.

 

Следователно категорично отхвърлям внушението на г-жа Цачева, че съм останал без мозък, защото при моите почти 90 години не само че не съм се отрекъл от социализма, но още повече ценя неговите достойнства.

 

Продължавам, г-жо Цачева, да имам не само сърце, но и мозък, който не бих искал да сравнявам с вашия.

 
Но да оставим г-жа Цачева да си мисли, че има повече мозък от мен, и да разширим проблема с едно твърде интересно обстоятелство.

 

Навярно сте забелязали, че на всички тия бивши членове на БКП (Бойко Борисов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов и пр., включили се в частното сдружение за ограбване на държавата, наречено ГЕРБ), мозък им е дошъл по едно и също време — почти веднага след промяната, настъпила на Десети ноември.

 

Дотогава всички те, доколкото са били социалисти, респ. комунисти, са имали сърца, а са нямали мозъци, но след тази дата става изведнъж обратното — всички те остават без сърца, но затова пък придобиват мозъци.

 

Причината е очевидно извън физиологията на човека. Тя е в открилата се социално-икономическа  възможност определени групи хора да превърнат държавата от оръдие за обслужване на обществените интереси в оръдие за обслужване на техните собствени интереси.

 

Но за това преобръщане не се изисква чак толкова мозък, който освен това може да се внесе и отвън. (Американците Ран и Ът го докараха с тонове.) Достатъчно е просто да нямате морал.

 

Но въпросът продължава да стои.

 

Преди седем-осем години на г-жа Цачева, останала междувременно без сърце, но пък най-после ощастливена с липсващия й дотогава мозък, бе поставен същия този въпрос, който се постави сега и в диспута: Вие бяхте ли член на БКП?

 

«Да, бях — беше нейният енергичен отговор, — но не се срамувам за това».

 

Отговорът й привлече вниманието ми и написах статия, в която го подложих на съответен коментар. Защо наистина г-жа Цачева не се срамува, че е била член на БКП?

 

Сметнах, че възможните обяснения могат да бъдат само две.

 

Първото: г-жа Цачева не се срамува, че е била член на БКП, защото БКП е, според нея, достойна за уважение партия и членството в нея не би трябвало за никого да е източник на срам.

 

Второто възможно обяснение: г-жа Цачева не се срамува, че е била член на БКП, защото просто на нея й липсва изобщо чувството за срам.

 

Ако това е така, тогава се налага изводът, че г-жа Цачева не би изпитвала чувството за срам, колкото и срамна да е ситуацията, в която би се оказала.

 

Ако имаше чувство за срам, г-жа Цачева никога не би си позволила да влезе в организация, каквато е ГЕРБ, която цялата е истински срам за нацията ни!

 

Съвършено очевидно е, че в случая трябва да приемем второто от двете възможни обяснения за безсрамието на г-жа Цачева, т.е. г-жа Цачева не се срамува, че е била член на БКП, просто защото й липсва чувството за срам. То остава като единствено възможното обяснение, след като г-жа Цачева така яростно обругава своята бивша партия БКП. Чувството й за срам е било оперативно отстранено още преди 26 години

 

На г-жа Цачева й липсва следователно не само обществен морал (което е характерно за всички членове на ГЕРБ), но и всякакво чувство за срам (което е също характерно за всички членове на ГЕРБ).

 

Пиша всичко това, не защото се ръководя от предварително изградено лошо чувство към г-жа Цачева. Просто съобщавам истините, до които ни отвежда логиката на нейното поведение.

 

Е, искаме ли такъв човек да стане президент на страната ни? Няма как да направя съответни социологически проучвания, но съм убеден, че за г-жа Цачева ще гласуват само онези, които като нея не притежават нито чувство за морал, нито чувство за срам.

 

Не бъдете, моля ви, между тях!

Проф. Велко Вълканов

Тагове: ; ; ; ; ;