Първите страници от всички световни медии в последните години са препълнени с информации за съперничеството между Русия и САЩ.

 

Кто журналиста кормит, тот его и танцует: американский заказ на скандалы

Световният жандарм в продължение почти на 30 години имаше хвърлено в лицето си открито предизвикателство. Наличието на собствено мнение, амбиции и интересите на Русия на международната сцена удиви и възмути не само ситите и вече леко лениви Съединени Щати, но и подхранваните от тях държави. А когато някои неща започнаха да се случват, макар и не всички, тревогата се обърна в паника.

 

Ако в икономически план Русия все още е далече от статуса на свръхдържава, то за руските въоръжени сили това не може да се каже. Реформите и развитието на военно-промишления комплекс закономерно доведоха до това, че откритият силов конфликт между Русия и НАТО се оказа практически изключен: твърде висока щеше се окаже цената за веднъж допуснатата грешка. Но предполагаемият нокаут на руската икономика даде само тласък в ръста й, а бумерангът удари по цели сектори от европейската промишленост.

 

Съвкупният Запад буксува в сирийския конфликт, започна да прави грешка след грешка, а така тласна близкоизточните страни към сближаване с Русия.

 

Китай развива все по-активно сътрудничеството със северния си съсед в ущърб на връзките с Европа и Америка. А поредната цветна революция, спретната в Украйна, неочаквано зави от релсите и се превърна в яма от проблеми.

 

 

Стана ясно, че САЩ са надценили значително собственото си могъщество, а това неизбежно повлече след себе си имиджови загуби, което за държавата-хегемон е просто неприемливо. Най-унизителното за Вашингтон в цялата тази поредица от неуспехи се оказа успехът на Русия начело с Владимир Путин: успех в политиката, икономиката, дипломацията и войната. Монополът на Щатите в геополитиката се оказа под заплаха. И американците, като опитни маркетолози, решиха да ликвидират съпротивата с пропаганда — или, изразявайки се на съвременен език, с методите на пиара и рекламата.

 

Американските и световните медии се препълниха с антируски и откровено русофобски публикации. Информационната война започна да набира обороти — тя отдавна е факт и на руска територия. Заплахите по адрес на Русия звучат на най-високо равнище.

 

Нещо повече, отношенията на САЩ с Русия се превърнаха в основна тема в предизборната надпревара. Думите на Хилъри Клинтън могат да се считат за мнение на целия американски елит, който финансира и подкрепя избирането на екс-държавния секретар на поста президент. За тях Русия е като кост в гърлото, а Путин — враг на цялата система, която «голямото семейство на Америка» разиграваше от векове.

 

Настоящата президентска кампания в САЩ се ознаменува с феноменален изблик на разобличения и хакерска активност. Изтеклата информация разкриваше истинския облик на американската политическа система с нейната корупция, лобизъм..Във всеки хакерски взлом Хилъри виждаше ръката на Кремъл, във всеки извод за нейната политическа нечистоплътност и корумпираност Клинтън чуваше руски акцент.

 

 

 

Най-доброто доказателство за това, че американският елит вижда основния си враг в лицето на Русия бе заплахата на ЦРУ да открие и публикува документи, дискредитиращи лично Путин и неговото най-близко обкръжение. Руските интернет издания получиха заплахи за мащабни хакерски атаки. Но, на този етап хакерите (този път от украинската група «КиберБеркут») нанесоха удар по самите Щати. В събота бяха публикувани документи, разкриващи механизма на водене на информационната кампания на Америка срещу политическото ръководство на Русия с помощта на поръчкови журналистически разследвания.

 

Поръчителите се оказаха отдавна познати на руските компетентни органи подривни центрове: американският Национален Фонд за демокрация (NED), който фактически е отдел към ЦРУ;  Уилям Браудер, авторът на «Делото Магнитски», международен аферист, който счита Путин за свой личен враг; Дейвид Сетер, дясната ръка на Браудер, американски журналист, лишен от правото да стъпва в Русия, защото е заподозрян в шпионаж; «Радио Свобода», което се финансира от Конгреса на САЩ и нееднократно е обвинявано в тясно сътрудничество с американското разузнаване; Фондът на Сорос, който не се нуждае от допълнително описание.

 

Първият опит да се нанесе удар по Путин беше провалилият се проект «Панамагейт», финансиран от NED, Сорос и Браудер. От руска страна в него участваха журналистите от «Новая Газета» и «Ведомости», но това «изтичане» уж на информация не донесе никакви съществени плодове.

 

Последваха първите лястовички на руската «независима журналистика». С парите от NED, Дейвид Сетер организира цял проект, в рамките на който трябваше да бъдат публикувани «журналистически разследвания» и «дълбока аналитика». Целта беше да се компрометира ръководството на Русия, лично Путин и близките му хора, после материалите трябваше да бъдат разпространени чрез лоялните СМИ. В публикуваните от хакерите документи се изброяват в прав текст изданията, които трябваше да публикуват американските поръчки  «РБК», «Ведомости», «Дождь», «Слон», Фонд Навални».«Радио Свобода» , съдейки по всичко, е базовата площадка — там материалите се приемат без излишни въпроси.

 

Американските спецслужби организираха фактически мрежа от подривни центрове, с помощта на които на територията на Русия се води война за умовете. За десет месеца работа по проекта бяха направени около 25 публикации. Тук влиза и разследването на Навални и всички скандални публикации в «либералнитe» СМИ.

 

Любопитно е, че в отчета на Сетер, публикуван от хакерите, е анонсиран материал за някакви проблеми в Московска област, който уж трябва да хвърли сянка не само върху областните чиновници, но и върху първите държавни лица. Тезата се поддържа и от популярния руски публицист и блогър Олег Лурие. Той казва в прав текст, че за 15 хиляди долара са му предлагали да подготви и разпространи напълно измислени материали, недоказани твърдения, опорочаващи репутацията на семейството на губернатора на Подмосковието и редица висши ръководители. Лурие отказал, но съобщава, че статията се подготвя за публикуване във «Ведомости». Жалко, че изданието, което някога се славеше с честността си, сега напълно е включено в антируската информационна кампания на Запада.

 

Иронията е в това, че обвиненията в корупция са изказани от журналисти, които са купени по заповед на продажните политици с парите, събрани от обикновените граждани за удовлетворение на собствените им амбиции. Тук няма какво да се добави. Американските спецслужби използват създадената от самите тях мрежа от подривни центрове, използват руската опозиция и отделни международни аферисти, така се опитват с най-кални методи да подронят доверието към Путин и най-близкото му обкръжение. Целите им са пределно ясни.

 

Така за 30 сребърника някои хора са готови да продадат държавата и народа си.

 

За такива има само едно определение — обикновени предатели.

Константин Кнърик — ръководител на ИА «News Front».

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;