През октомври се навършват 50 години от Карибската криза от 1962 г. В онези дни светът се оказва на границата на ядрена война.

 

Първите признаци на напрежение между двете държави възникват още през юни 1961 г. Тогава Никита Хрушчов за първи път се срещнал с новия президент на САЩ Джон Кенеди във Виена. Те обсъждали въпроса за границите на Германия и за ядреното въоръжаване.

САЩ искали да се забранят изпитанията с ядрено оръжие. Но Хрушчов не възприемал Кенеди сериозно, в очите му го наричал “момченце” и разговарял с него с поучителен тон. Ето какво си спомня Валентин Зорин, ветеран на съветската и руска радио и телевизионна журналистика, писател, политически наблюдател, който съпровождал съветския лидер:

 

“След първия ден от преговорите стояхме вечерта в малък бар на етажа, на който бяхме разположени. Изведнъж се отвори една врата – влезе Никита Сергеевич, възбуден, вратовръзката му беше накриво. Той явно искаше да сподели мислите си. Тогава не беше прието да се правят пресконференции. И той започна да ни разказва. Това беше за нас голям професионален удар – ние чувахме и записвахме всичко, което се бе случило, от прекия участник в събитието. Хрушчов завърши така: “Знаете ли, момчета, президентът е “зеленичък”. “Зеленичък”. С него ще направя всичко, което поискам”.

Тъкмо след тази среща Хрушчов решил окончателно да разположи ракети в Куба. През лятото на 1962 г. на острова на Свободата били разположени 42 ракети с ядрени бойни глави и бомбардировачи. Но скоро американското разузнаване доложило за наличието на съветски ракети в близост до САЩ. Започнали дълги и трудни преговори.

 

Кулминация на кризата станала “черната събота” на 27 октомври, когато един от американските самолети-разузнавачи бил свален над Куба, а пилотът загинал. Американците вече били готови за решителни действия в Куба.

 

Зорин продължава:

 

“По това време се намирах във Вашингтон. Обстановката там беше много напрегната. От контактите с колегите си знаех, че обкръжението на президента, включително неговия брат Робърт Кенеди, много влиятелен в политиката, настоява за незабавно нанасяне на удар по ракетите в Куба, и, ако корабите продължат да акостират на Острова, и по корабите. Можете да си представите какво означаваше удар по нашите ракети, нали?! При това те не бяха просто ракети, а ракети с ядрени бойни глави. Ясно ни беше какво следва от това. Това бяха много напрегнати дни. Дори бих казал, че в САЩ тогава цареше военна истерия. При това истерията не беше само в кръговете на управляващата върхушка”.

 

Съветската страна трябвало незабавно да вземе решение. Дипломатическите канали гарантирали правдива информация, но това бил прекалено бавен канал. Тогава СССР решил да се възползва от чуждестранната секция на Московското радио. Валентин Зорин продължава разказа си:

“През нощта, в хотела във Вашингтон, се раздаде звън. Колегите от редакцията ми казаха, че след половин час по радиото ще бъде предадено извънредно важно съобщение, но понеже в Америка не всички слушат Московското радио, те ме молеха: използвай контактите си, позвъни веднага на колегите си от телевизията, в редакциите, за да включат те Московското радио. Така се оказах малка брънка от веригата. Московското радио наистина предаде съобщението след половин час. Телевизията, всички федерални канали прекъснаха излъчването си и предадоха спешното съобщение”.

 

На 27 октомври 1962 г. по радиото било излъчено изявлението на съветското правителство. Там се казва следното:

 

“Съгласни сме да изнесем от Куба всички средства, които Вие смятате за нападателни. Съгласни сме да направим това, както и да обявим пред ООН за ангажимента си по този въпрос. Нека Вашите представители да направят изявление за това, че САЩ, от своя страна, отчитайки безпокойството и загрижеността на Съветската държава, ще изведат аналогичните си оръжия от Турция”.

 

Всички средства за масова информация незабавно публикуват обръщението. Американските вестници на секундата – в средата на деня – пускат извънредни издания, и съобщението, предадено по Московското радио, става достояние на всички. Напрежението спада и кризата приключва.

 

Именно след Карибската криза между Белия дом и Кремъл била установена пряка телефонна линия. С помощта на т.нар. червен телефон Москва и Вашингтон успяват бързо и оперативно да обменят зашифровани съобщения.

Пикет под лозунгом "Руки прочь от Кубы!" в Москве

Пикет под лозунгом "Руки прочь от Кубы!" в Москве во время Карибского кризиса 1962 года. РИА Новости

Протест под лозунга «Долу ръцете от Куба!» в Москва по време на Карибската криза, 1962 г.

 

 

Тагове: ; ; ;