Разбирам културният и идеологически шок, в който изпадат вече нееднократно доста българи по повод вапцването на Паметника на Съветската армия в София.

 

Няма какво да се лъжем – бояджиите са вандали, а не борци за народни правдини, нито търсачи на иновативно изкуство…

 

 

Паметникът на Съветската армия в София е изкуство, дори и да въплъщава в себе си претенцията да увековечи едно идеологическо превъзходство и да бетонира доминирането на определена идея.

 

 

Онези с четките с розова боя ще кажат: „Но ние сме в 21 век, каква ти Съветска армия?! Тя е окупаторка на България!“
А вие ли, господа и дами фанатизирани десни, ще ни учите какво е то свобода и има ли тя почва у нас?!
Сега ли се сетихте да търсите в България Свободата?! При това, защо я търсите, клепейки с блажна боя паметника на съветските войници, които навряха хитлеристките хищнически банди в миша дупка?! Та, нима тези същите съветски войници са затворили Свободата ви?! Та, нима същите тези съветски войници са ви откраднали Свободата?! Те ли ви похитиха

 

 

Свободата, уважаеми?! Отдавна предалите богу дух съветски войни ли окупираха душите и сърцата ви днес, уважаеми?!

 

 

Ако те са причината ви, вапцващите, да нямате днес Свобода и да се чувствате Окупирани дори от мъртвите им дела, значи същите тези предали богу дух съветски войни носят нещо магическо…

 

 

Аз имам отговор на въпроса за магическото, но ще ви изложа тезата си по-надолу.

 

 

Да се върнем към настоящето.

 

 

Да, България живее уж в демокрация. Исках да кажа, че България от над 20 години живее в обществено-политическата система, която се нарича капитализъм.

 

Би трябвало от над 20 години да се ползвате от благата на капитализма – от върнатите ви реститутски имоти, от дивашкия свободен пазар, който издигна паметник неръкотворен на търгаша, спекуланта, на мошеника и измамника…

 

 

Би трябвало над 20 години да крещите френетично „Алилуя“, че разрушихте социалистическа България. Би трябвало да протривате ръце от задоволство, когато ограбвате наемните си работници, подхвърляйки им трохи от печалбата, която те с труда си ви гмурват в джобовете, за да си купувате самолетчета, за да се клечите по френската Ривиера, за да си строите замъчета в Гърция и къде ли не…

 

 

Би трябвало да ви сърбят и подметките от кеф, когато западни и американски фондации финансират безумието ви да продължавате да линчувате социалистическа България, макар тя да изучи майките и бащите ви, а дори и някои от вас…

 

Е, всичко това вече го правите над 20 години.

 

 

Ми, защо тогава, уважаеми бояджии, не се чувствате Свободни?!

 

 

Телевизиите са ваши, радиата са ваши, социолозите са ваши, милионите западни фондацийни пари са ваши, разни и разнообразни подвъпросни институти и институтчета са ваши, направихте си фабрички и заводчета от европейски лобистки сделки, дори вестниците са ваши, дори журналистите са ваши, дори асфалтът бил ваш…

 

 

Само не ми казвайте, че нямате Свобода, защото някакви си въображаеми „комунисти“ ви пречели.

 

 

Вижте сега, дори някои бивши комунисти да искаха капитализъм, както не само го искаха, но дори го направиха, пък дори и се облажиха, същите тези „комунисти“ по същество НЕ могат да бъдат комунисти,  само защото имали, видите ли, в близкото минало партийна книжка. Смехотворно е да наричаш комунист човек, който си е бил в прав текст обикновен „партиец“.

 

 

Та, не бяхте ли точно вие, десните, тези, които се превъртяхте като пумпали на 10 ноември и от „правоверни“ следовници на дядо Маркс се събудихте първи „джихадисти“ на демокрацията?!

 

 

Колко още години ще се опитвате да режете главите (подобно на радикалите от Ал-Кайда) на „комунистите“, уважаеми ръбати и герберати и всякаква друга слама в БГ?!

 

 

Колко още години ще се кълнете като онези брадатите от ИДИЛ в „Корана“ на капитализма и ще искате смъртта на всяко ляво в България?!

 

 

Да, „светлото царство на комунизма“ не се състоя в страната ни. Но се състоя една форма на социализъм, която направи от народа ни народ, а от държавата ни пример за подражание и завист.

 

 

Смешно и жалко е да се четат ретроградните ви вопли, че, видите ли, България изоставала от демократичните държави, че в България имало криза и катастрофа заради „комунистите“.

 

 

Поразително самобичуване – защото със сигурност родителите ви, а и някои от самите вас, уважаеми десни и бояджийски ръбатости и алфалтирани гробари, някога в миналото съвсем доброволно и коленопреклонно сте влезли в родната ни Комунистическа партия.
Някой да ви набута там насила?!

 

 

Някой с бич или меч да ви натика в родната Комунистическа партия?!

 

 

Или, ще кажете, сте нямали друг изход..

 

 

Не, имали сте друг изход – щом не сте споделяли идеите на комунистите, сте имали възможността да си останете поне пас, а е можело и да се разбунтувате, но съществено, както се казва, а не на маса и зад гърба на партийния секретар…Само не ми говорете сега за Белене, защото се сещам за педофилите там…А педофилите трябва, да, трябва да стоят затворени зад решетки. Така повелява здравият разум. А не да си джиткат свободно из парламента дори…

 

 

Излиза, че доброволно сте били метреси, драги десни-бесни, да не кажа проститутки на една идея, за да я употребите за собствените си кариеристичи цели, а сега идеята ви била виновна, че сте продавали душите и телата си за собственото ви лично и само лично благополучие.

 

 

Та, вие не сте били изнасилвани от Идеята!

 

 

Вие не сте били и похитени от Идеята!

 

 

Ако сте се чувствали изнасилени от Идеята, то изнасилване няма, когато актът се извършва доброволно. Най-вече, когато момата сама си е вдигнала и двата крака. А дори и единия.

 

 

Сега изниква въпроса – е ли е било това съвокупление между вас и Идеята акт на ваша лъжа, защото е повече от знайно, че Идеята не се съвокуплява с безидейници? Разбирай, не приема за членове на Комунистическата партия хора, които НЕ споделят тезите й.

 

 

И как се наричат тези безидейници, които се съвокупляват с която и да е Идея, за да получат от нея възнаграждение, лъжейки я, че ще са й верни до гроб, а и отвъд него?!

 

 

Не се ли наричат такива хора проститутки и курви?

 

 

Идеята ви хранеше, обучаваше, лекуваше, държеше ви в правия път на морала и благоприличието, държеше ви далеч от кражбите и спекулата, от експлоатацията…

 

 

Вие презирахте идеята, в очите й се възхищавахте, а зад гърба й мятахте храчки…Така излиза.

 

 

Е, кой ви е виновен, че сте едни обиковени курви, уважаеми десни и бесни ръбатости и асфалтирани гробари?!

 

 

Е, нали разбирате, че не е нормално цял един народ да взема акъл от метреси и курви?!

 

 

Да, България преживя своя „Майдан“ преди доста години. Дори 2 пъти го преживя. Веднъж в зората на демокрацията и втори път по време на преврата, състоял се с Жан Виденов.

 

 

За съжаление държавата ни не роди дори свой Дон Кихот, който да тръгне поне срещу вятърните мелници в търсенето на истинската Свобода.

 

 

За съжаление народът ни не роди своя Гарибалди, за да спре ликвидирането на социалистическа България.

 

 

Да, ние помним как бушуваха българските „майдановци“, някои от които днес са политически мъже с костюми, тлъсти банкови сметки, синдикални лидери…Бушуваха като глутница платени хищници.

 

 

Тогава народът мълчеше.

 

 

А една част от същия този народ, който бе 45 години гъделичкан от уж лошия социализъм с безкрайно много благинки, излезе на улиците под изцъклените призиви на Едвин Сугарев, под космясалите веждички на Надето Михайлова, под безсилните и отчайващи малоумщини на президента Желю Желев, под разпенените плюнки на другия ни президент Петър Стоянов и т.н, и т.н.

 

 

Всъщност, не е важно дали на Надето Михайлова са й били космясали беждичките, важното е, че народът остана сляп и глух тогава, когато се извършваше разграбването на социалистическа България – приватизацията. Тя, апропо, продължава и до днес, макар от края на „злия комунизъм“ да са изминали вече над 20 години.

 

 

А защо народът мълчеше?

 

 

Имаме отговор и на този въпрос.

 

 

Първо, защото значителна част от народа вече виждаше сребърни и златни кюлчета в джобовете си хе-хе? от химерата, наречена демокрация.

 

 

Второ, другата част от народа, разумните трудови хора, съзираха в този преврат дългата ръка на Запада. Не откриваха гърба на СССР, с който така бяха свикнали и….се изплашиха. Решиха, че всеки опит да променят събитията ще бъде съкрушен. Бих казала, че всеки опит тогава да се спре ликвидирането на социалистическа България, щеше да бъде застрелян.

 

 

И народът се покори. Мълчаливо псуваше, но се покори. Защото видя срещу себе си машината за убиване, която Западът му размахваше пред лицето.

 

 

А когато пред човеците в цял ръст се е изправила Смъртта, човеците обикновено избират покорството. Поне привидното покорство. Поне за известно време. За да оцелеят.

 

 

Така България тръгна по стълбата на нанадолнището на Западната капиталистическа цивилизация.

 

 

Последваха масови полит.посещения в Америка и Западна Европа на нашите нови лидери, за чийто резил там можем да разказваме с дни, но това вече е друг филм и ще го излъчим не сега.

 

 

Да, демократичните ни БайГаньовци труплешката се хвърлиха да получат одобрението и благословията за „реформи“ от Запада, за да развият в БГ „демократична държава“. И понеже виждаме до каква катастрофа са я докарали същите тези БайГаньовци, понастоящем със замъчета и самолетчета, смятаме, че в прав текст са им треперели коленцата, когато са решавали съдбата на държавата и народа ни в овалните кабинети…

 

 

Но, ако трябва да се върнем към невзрачните духом бояджии, ще си кажем лявата си мисъл за тях. Ето как:

 

 

Вие, уважаеми бояджии, сте нашето преодоляно вчера.

 

Вие, уважаеми бояджии, сте миналото и реставрацията в България.

 

Защо?

 

Защото България вече е друга. България спря да се прозява и скоро ще си удари сама мощен шамар в хард-диска си, защото вижда ПРИЧИНАТА за крушението.

 

България еволюира, уважаеми бояджии.

 

И ще продължи да еволюира, защото духът на истинската Свобода е загнезден в сърцата на сънародниците ни.

 

 

За справка, виж Февруарските протести.

 

 

Тогава вие липсвахте, драги ми смехурковци с розовите бои и четки. Да, липсвахте през февруари.

 

 

Но пък се появихте в сезона на вапцването на паметниците…Какво падение! Спретнахте си цял сезон за вапцване на паметници! До там ви стигнаха красивите и умни мозъци.

 

 

А истината е следната: да клепеш с боя Паметника на Съветската армия е все едно да дърпаш умрял тигър за опашката. Защо умрял? Ми, защото това не ти е да удряш съветски войник по фуражката, нещо, за което настоящите ни бояджии едва ли ще имат смелост…

 

Паметникът е един студен гранит и нищо повече.

 

 

Кой от вапцващите ще има смелостта да вапца един настоящ руски войник, м?!

Кой?
Кой?

 

 

И едно име дори няма как да ми издиктувате.

 

 

Защото сред вас, драги ми смехурковци с четки и боички, няма смелчаци!

 

 

Сред вас има само нещастни и неудовлетворени, стресирани и депресирани, дори бих казала недовършени мижитурки и нагаждачи.

 

 

Има и още една истина: единственият, при това жив паметник на победата на Съветската армия над фитлеризма, беше СССР и Социалистическа България.

 

 

В тях беше въплътена цялата воля и дух, цялата енергия на лявата идея.

 

 

Да, в социалистическа България беше духът, волята и енергията на лявата идея, а не в мавзолея, който се попикахте от напън да го взривявате и после се посрахте от кеф, че след адски мъки го срутихте…

 

 

Социалистическа България беше паметникът, който единствен имаше ценност, който единствен притежаваше значимост, най-големият паметник, истинският, оригиналният…

 

Е, разрушиха го преди над 20 години.

 

 

Това беше трагедията, в това беше най-великото и непростимо унищожаване на най-могъщото произведение на изкуството – сътвореният социализъм.

 

 

А вие какво – получавате оргазъм, че сте метнали една кофа розова боя по Паметника на Съветската армия?! Ми, то си личи, уважаеми бояджии, кой в реалния живот не получава организъм, щом с четка и боички се стреми така неистово към това…Но това пък е филм от сериала на дядо Фройд, който сега не ни вълнува.

 

 

Да, след идването на демокрацията много идоли се опитахте да сринете. Някои успяхте, някои все още не сте.

 

 

Впрочем, не по-малко странно е човек да си мисли, че вапцването на някакъв си паметник ще нанесе кой знае каква вреда на лявата идея.

 

 

Защо?

 

 

Защото лявата идея, драги ми смехурковци с четки и боички, не е в гранитите, а в сърцата и душите.

 

 

Затова.

 

 

Истината е, че вие, които продадохте и съсипахте социалистическа България, разрушихте в годините на демокрацията стотици подобни паметници.

 

 

Паметници на младежи, на войни, на деца, на осъзнати в жертвата си в името на народа герои…

 

 

Но за тези ви дела ще ви съди онзи Господ, на когото вие се кълнете, че се кланяте…

 

 

И Историята. И Историята ще ви съди. А пред нея не важат поклони, клетви и финикийски знаци.

 

 

Не знам дали ще ми повярвате, драги четки и боички, но гранитният Паметник на Съветската армия в София, който така болезнено ви боде в очите, ще си остане неподвластен на времето и годините.

 

 

И тези Съветски войни няма да останат никога самотни в София и България.

 

 

И понеже в началото говорих за магическото на този паметник, ето какво е то:

 

 

Вярвам, сигурна съм, че лявата идея ще измете цялата плява от Родината ни някой ден, някога в някой друг Септември.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;