Наближава истинският край на ерата „Борисов“. Ние в България си го знаехме – че е момчето на повикване за управляващата клика в ЕС. Знаехме и че се е закопчал като шут за фустата на разрушителката на Европа – Ангела Меркел. Знаехме и че последното, за което работи, е националният интерес и съдбата на България. Знаехме и знаем още куп други неща, но с безотговорното си търпение го оставихме да властва повече от цяло десетилетие, както той само може и знае. Днес обаче резилът на България лъсна срамно и величествено пред целия свят.

 

Лелките тип „дружинна ръководителка“ са безспорната запазена марка на нашия премиер. Сталинка, Цецка, Йорданка и още цяла тълпа „жени на ГЕРБ“, тръпнещи като невести и очакващи с влажен поглед благоволението на своя кумир. Копнеещи да бъдат неговите избранички и да застанат под светлините на прожекторите като заслужена награда за своята преданост.

Една от тях се самозабрави толкова много, че поиска да стане шеф на целия свят. Нейната женска амбиция, отворена като жадна паст, погълна всичко по пътя си. Болезнената й фиксация да бъде първата царица на планетата не се спря пред нищо. Леля Сталинка наистина надмина дори собствените си възможности. Тя си мислеше, че всичко ще е лесно и ще приключи с триумф, както в случая с отстраняването на непригодната и провалена Румяна Желева.

 

Но не би.

 

Големите геополитически играчи имаха друго предвид. Трябваше им неизбираема, надуваема кукла, която да спъне истинския претендент на Източна Европа, Русия и Китай – Ирина Бокова. А че генералният директор на ЮНЕСКО беше сериозният конкурент с реални шансове, го показаха резултатите в последното гласуване на Съвета за сигурност на ООН на 5 октомври – второ място за Бокова и предпоследно девето място за Георгиева – факт, който слугинските медии начело с БНТ удобно премълчават и не споменават, за да потулят мотивите на опозицията за поисканата днес оставка на кабинета Борисов.

Изписа се много за селския манталитет, грубото и неуместно поведение, непохватния английски и наперената неадекватност по време на изслушването на Кристалина Георгиева в ООН. Макар гримирана и напудрена като за вечерен прием, тя остана хиляди стъпала под класата на уравновесената, компетентна и дипломатична Ирина Бокова.

 

Дори германският официоз Дойче Веле изтъкна думите на политолога Йохана Даймел: „Мисля, че това, което се случи, е политическа катастрофа. Във външнополитическо отношение беше нанесена голяма вреда – както за самата България, така и за ЕС и за еврокомисарката Кристалина Георгиева. А единствената, която може да се радва – независимо, че в крайна сметка отпадна, е г-жа Бокова, защото тя се представи най-добре от всички кандидатки.“

Но в геополитиката и в родната ни политика е така – хищниците поглъщат всичко по пътя си към властта. Особено когато са в комбина помежду си.

 

Днес срамът за България е огромен. Втората позиция на Ирина Бокова показа, че сме били много близо до това световната организация да има за свой лидер българка. Шанс, който вече няма да ни споходи. Защото доказахме за пореден път на света, че най-значимото, на което е способен нашият политически „елит“, е да се самоизяжда един друг. Да няма никаква идея дори за елементарен суверенитет и национално достойнство. Да бъде слуга. Да бъде нескопосано приготвен тюрлю гювеч от безпринципни, неграмотни, нагли, непредвидими хора, готови на всичко за запазване на властта; готови с вдъхновение да бъдат национални предатели, ако това е изгодно за началниците от Брюксел и за мути Меркел.

 

Но да оставим срама пред света настрана.

 

Друго е важното.

 

И то е срамът пред самите нас. Срам, който изпитват все повече българи. Срам, който прераства в национален гняв и води към естествения край на най-позорната ера в новата ни история – ерата „Борисов“.

Преди броени дни българският колониален наместник, изпълняващ ролята на премиер и подценяващ нарастващото недоволство към своята персона и към цялата си свита от придворни слуги, ни пробута поредната си лелка. Тя трябва да стане майка на нацията и върховен главнокомандващ на българската армия в настъпилите за целия свят взривоопасни времена.

Дали ще преглътнем това поредно унижение като замираща нация и като загиващ народ, или най-после ще успеем да се обединим, за да изгоним наглеците от властта, ще ни покаже много скоро близкото бъдеще. Дали сме способни да изпитаме истински срам и дали имаме волята да си върнем достойнството обратно – това ще бъде избор на всеки един от нас.

 

На всеки един от нас.

 

Няма друг път, освен пътят, който минава през всеки един от нас.

 

Точно в края на този път е Книгата на съдбата, която затваря последната страница от ерата на шута, обсебил трона на абсолютната власт.

Христина Христова

Тагове: ; ;