Нелегалното прехвърляне на агенти и разузнавателно-диверсионни групи е характерно и за двата оформили се военнополитически блока в разгара на Студената война. Особено показателна е осъществяваната в периода 1949-1955 от териториите на Германия, Франция, Италия, Австрия, Гърция и Турция свързана мащабна операция срещу държавите от „съветската сфера“ в Източна Европа. Това е първата тайна паравоенна операция след създаването на Централното разузнавателно управление на САЩ и макар да приключва с неуспех придобитият опит е използван при операциите на ЦРУ срещу правителството на Мосадък в Иран през 1953 и на Арбенс в Гватемала през 1954.

 

 

Най-голяма известност придобива съвместната американско-британска операция “Valuable/Fiend” през 1949-1954, която цели насилствено сваляне на режима на Енвер Ходжа в Албания чрез прехвърляне на въоръжени групи и предизвикване на вътрешна гражданска война, но завършва с катастрофални резултати. Подобни акции по прехвърляне чрез самолети (Дъглас С-47 и Боинг В-26) или през границата на въоръжени разузнавателно-диверсионни групи са предвидени в обща серия от оперативни проекти на ЦРУ на териториите на Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан и Северен Кавказ (QK ACTIVE), Прибалтика (QK COAST), Румъния (QK BROIL/SHELLFIRE), България (QK STAIR/BGCONVOY), както става ясно от разсекретените в последните няколко години оперативни документи на американското разузнаване. Достъпните до момента материали за България са предимно обобщени ежемесечни отчети до ръководството на OPC/DDP за хода на операцията.

 

 

Оперативните действия срещу България (проект QKSTAIR) са предложени от източноевропейския отдел на OPC през февруари 1950. След съгласуване с Държавния департамент (Джордж Кенън и Робърт Джойс) и с Обединения комитет на началник щабовете и последвало обсъждане в ръководството на ЦРУ, на 24 април 1950  директорът на OPC Франк Уизнър утвърждава окончателния „Оперативен план за България“. В ежемесечните отчети по изпълнение на тайната операция в следващите пет години се открояват четири основни направления – политическа, паравоенна, психологическа и икономическа война. През ноември 1951 проектът QK STAIR получава ново кодово название BGCONVOY. В ръководството на тайната операция могат да бъдат разграничени два етапа. В първия етап до лятото на 1953 се обръща основно внимание на паравоенните форми на борба, а след това – предимно на психологическите средства за борба срещу режима в България.

 

 

В оперативния план са формулирани четири „линии на действия“:

 

А. Подкрепа на представения план от д-р Г. М. Димитров (с кодово название в първите материали на OPC „Robert S. Glants“) за „Организиране на антикомунистическо съпротивително движение в България“;

Г. М. Димитров
Г. М. Димитров

 

В. Подготовка и осъществяване на координирана психологическа (PW) програма срещу България с установяване на тайна радиостанция и прехвърляне на печатни материали;

 

 

С. Създаване на независима нелегална мрежа на OPC в България (различна от организацията на „Робърт Гланц“);

 

 

D. Мероприятия за икономическа война. Впоследствие икономическите мероприятия отпадат поради липса на подходящи условия за реализиране.

 

Въпросът  за началото на тайната операция срещу България е тясно свързан с решението на Държавния департамент за скъсване на двустранните отношения през февруари 1950, в отговор на обявяването на американския пълномощен министър в София Доналд Хийт за „персона нон грата“ по време на скалъпения „шпионски“ процес срещу Трайчо Костов през декември предходната година. Подобно на започналата през юни 1949 операция срещу Албания BGFIEND и стартиралата през май 1951 г. операция срещу Румъния QK BROIL, проектът QK STAIR се ръководи от Джеймс Макаргър (Феликс) под наблюдението на Франк Линдзи във Вашингтон.

 

 

През 1951 в Атина е изпратена в подкрепа на тези операции група за психологически действия (APPLE team) под ръководството на Майкъл Бърк. Общият състав на ангажираните в тайната операция срещу България служители, консултанти и агенти през финансовата  1950/1951 е 50 души, повечето от които са с едногодишен договор. Първоначално към този щат са предвидени и екипи от 30 български емигранти, които предстои да бъдат обучени за нелегално прехвърляне в страната. Данните за финансовите средства на QK STAIR все още не са достъпни в новоразкритите документи, но по аналогия може да се сравнят с бюджета на QK BROIL срещу Румъния, където за издръжката на 91 души персонал за една година са били предвидени 810 000 долара. Близо 800 000 долара са и средствата, използвани за възнаграждения в първата година на реализацията на операцията срещу Албания.

 

 

Още от самото начало основната целева група за ЦРУ и Държавния департамент на САЩ сред българската политическа емиграция е Българският национален комитет, оглавяван от д-р Г. М. Димитров, с преобладаваща членска маса от БЗНС. Контактите на Франк Уизнър и други ветерани от УСС с д-р Димитров и други членове на Изпълнителния комитет на БНК (Димитър Мацанкиев) са още от годините на войната, а БНК е избраният български партньор на Комитета „Свободна Европа“ в Ню Йорк. Поради това, съвършено закономерно, на БНК и неговия председател е отредена главната роля в политическото направление на операцията срещу комунистическия режим в България. Един оперативен офицер от OPC, включен в ръководния екип на проекта QK STAIR, е определен да поддържа конфиденциална връзка с Г. М. Димитров във Вашингтон и Ню Йорк, а заместник-ръководителят на операцията срещу България в бюрото на ЦРУ в Атина в сътрудничество с бюрата във Франкфурт, Париж, Рим, Виена и Истанбул осъществява контактите с представителите на д-р Димитров в Западна Европа (Ценко Барев и Слави Нейков) и в Турция (Стратия Скерлев).

 

 

По-малко от година след началото на операцията обаче възникват, определени разногласия с председателя на БНК по основните направления на „българския проект“ на OPC. Повече от две години продължават усилията на ЦРУ, Държавният департамент и НКСЕ да убедят д-р Г. М. Димитров в необходимостта от реорганизация на БНК и разширяване състава на ръководството с цел обединяване на българската политическа емиграция и постигане по-голяма представителност и участие на различни политически групи.

 

Още в месечния доклад относно изпълнението на QK STAIR за април 1951 се посочва, че Г. М. Димитров

 

 

„се опитва да играе с едни лица срещу други за да осигури едноличното си ръководство“ в БНК.

 

 

През октомври 1951 ръководещият офицер от OPC записва:

 

 

„Направен бе опит за разширяване на БНК за да се преодолее критиката, че това е „еднолично представление“ (one man show) и да се обединят антикомунистическите елементи в българската емиграция. Отношенията между БНК и неговата ключова фигура д-р Г. Димитров продължават да са незадоволителни“.

Г. М. Димитров и Български национален комитет в Париж
Г. М. Димитров и Български национален комитет в Париж

 

През декември 1951 се съобщава за оказан натиск върху д-р Димитров да „подобри отношенията си с НКСЕ, които остават обтегнати“, а през февруари 1952 представителят на OPC в Гърция провежда няколко срещи в Западна Германия с лидера на БЗНС с цел да го убеди да промени „диктаторското си поведение“ спрямо останалите емигрантски групи.

 

 

След обсъждане в ръководството на ЦРУ на предложения от Източноевропейския отдел на Държавния департамент „План за реорганизация на БНК“, през април 1952 Г. М. Димитров е уведомен от НКСЕ за основните параметри на този план. Според месечния доклад в OPC, Димитров твърдо се противопоставил на предложения план и заплашил с оттеглянето си от БНК. В документа от април се посочва:

 

 

„Представителят на BGCONVOY проведе няколко разговори с д-р Димитров в опит да го убеди да подкрепи предложението на НКСЕ и, че ще загуби много със своето оттегляне“.

 

 

В крайна сметка, година по-късно в дискусия между представители на ЦРУ и НКСЕ е решено „да се прекратят опитите за реорганизация на БНК, а вместо това се направи опит за организиране на група от млади емигранти, които да служат на американските интереси. Ако такава група се окаже жизненоспособна и придобие престиж, тя може да бъде трансформирана в нов Съвет или Комитет“. Въпреки, че българската редакция на Радио „Свободна България“ се наблюдава от другия проект на ЦРУ TPTONIC и не е в полезрението на BGCONVOY, в отделни анализи се споменава, че д-р Димитров имал силно критично отношение към радиопредаванията и настоявал българската редакция във Вашингтон и Мюнхен да се „подсили“ с негови хора.

 

 

Другата основна задача, договорена с председателя на БНК в началото на операцията, е за създаване на „нелегална мрежа“ в България чрез използване на установените контакти и канали за връзка с привържениците на опозиционния БЗНС вътре в страната. Тази част от операцията получава названието Dimitrov Test Case, тъй като  нейна основна цел е да провери на практика твърденията на Г. М. Димитров за наличие на широка подкрепа и организирано антикомунистическо съпротивително движение в България. До края на 1951 обещанията на лидера на БЗНС в това отношение нямат никакви конкретни измерения. През февруари 1952 е подписано писмено споразумение между него и OPC за осъществяване на предвидената „тестова“ операция.

 

Губернаторът на New York Г-н. Хариман на среща с Д-р.Г.М.Димитров, Дими Краварев Петков и Емил Антонов - 1956г.
Губернаторът на New York Г-н. Хариман на среща с Д-р.Г.М.Димитров, Дими Краварев Петков и Емил Антонов — 1956г.

В оценката на ръководния офицер от BGCONVOY във Вашингтон се отбелязва:

 

 

„Неуспехът на д-р Димитров да осигури необходимата финансова подкрепа от НКСЕ улесни работата на OPC по подписването на споразумението за тестовата операция“.

 

 

В същото време е направена забележката:

 

 

„Всяка операция, която включва Г. М. Димитров и неговата организация, ще изисква бдителен надзор“.

 

 

През есента на 1952 възникват нови препятствия при подготовката на операцията. От една страна, д-р Димитров отказва да предостави по-конкретна информация за своите нелегални контакти в България, а от друга страна, гръцките власти категорично отказват сътрудничество с представителите на БЗНС в Атина. През март 1953 оперативното ръководство на BGCONVOY отхвърля текста на писмо на Г. М. Димитров до представителите му в Европа, тъй като в него се съдържали инструкции самостоятелно да определят своето участие в операцията. В отчета за март е записано:

 

 

„Изглежда ЦРУ ще спре подготовката на тестовата операция, тъй като Димитров продължава да настоява за пряко участие в нея“.

 

 

През април 1953 окончателно е решено:

 

 

„Преговорите между Г. М. Димитров и ЦРУ са прекратени, тъй като д-р Димитров настоява да запази оперативен контрол над агентите. Всяка операция в страната с агенти под контрола на Димитров няма да бъде нито работеща, нито сигурна от гледна точка на ЦРУ.“

 

Др. Г.М.Димитров в мавзолея на Кемал Ататюрк в Анкара - 1953г. Придружават го: Рагъп Сепахи, Емил Антонов и Стратия Скерлев
Др. Г.М.Димитров в мавзолея на Кемал Ататюрк в Анкара — 1953г. Придружават го: Рагъп Сепахи, Емил Антонов и Стратия Скерлев

Паралелно със сътрудничеството с Българския национален комитет, в рамките на операция BGCONVOY се осъществяват контакти и с други антикомунистически емигрантски организации. През декември 1952, в писмо до номинирания за директор на ЦРУ при следващата републиканска администрация Алън Дълес, лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България. В ново писмо от януари 1953 Ванче Михайлов настоява за лична среща с Дълес. В интерес на операцията BGCONVOY е решено ръководещият оперативен офицер от секция SE/2 във Вашингтон и представителят на ЦРУ в Рим Джоузеф Лийб да се срещнат с Михайлов. В отчета за месец март 1953 се посочва:

 

 

„Срещите разкриха, че … ако Михайлов реши да участва в бъдеще в тайни операции в България, поставените от него искания биха влезли в конфликт с целите на ЦРУ по същия начин, каквито са сегашните ни проблеми с д-р Димитров. Каналът за бъдещи преговори обаче ще остане открит.“

Ванче Михайлов
Ванче Михайлов

 

Поради категоричната съпротива от страна на Г. М. Димитров, организацията на бившите легионери Български национален фронт не е официално финансирана от НКСЕ и Държавния департамент, но конфиденциалните срещи на представители на ЦРУ с лидера на БНФ Иван Дочев не са прекратени и след неговото пристигане в Торонто през 1951. През октомври 1951, от името на ръководството на БНФ, е изпратено послание до Върховния главнокомандващ войските на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер и началник щаба на ШЕЙП ген. Алфред Груентър с предложение доброволци на БНФ да бъдат обучавани в американски военни бази в Гърция и Турция за нелегално прехвърляне в България с цел при „внезапно нападение“ от страна на армиите от Съветския блок да подпомогнат „дезорганизирането на българската армия“.

Иван Дочев и Симеон Сакскобургготски
Иван Дочев и Симеон Сакскобургготски

 

Тъй като за българските националисти било недопустимо да бъдат приемани за чужди агенти, в предложението се настоява военното обучение да се провежда под лозунга за „обединена защита на Европа“. В края на посланието се декларира:

 

 

„За разлика от други емигрантски организации БНФ е доказал, че няма да сътрудничи с комунистите и затова е най-подготвен за антикомунистически действия… Гарантираме, че ще се подчиним на командването на ген. Айзенхауер и ген. Груентър“.

 

Българският фюрер Иван Дочев като кмет на Силистра, 40-те години
Българският фюрер Иван Дочев като кмет на Силистра, 40-те години

През 1952-1953 в централата на ЦРУ във Вашингтон са получени редица съобщения за дейността и изказвания на Иван Дочев и извадки от негова кореспонденция със съмишленици на БНФ в Гърция, Западна Германия, Канада, САЩ и Австралия. През лятото на 1954 е решено от бюджета на BGCONVOY да се отпусне известна сума за издаване на неговия вестник „Народен глас“. След приключване на операция BGCONVOY през 1955 г. Иван Дочев е включен за участие в следващата операция на ЦРУ срещу България ZRNAUNTLE (1956-1958), като използва ново агентурно име GOMACE. В изпълнение на новите задачи, през май 1957 той осъществява серия от срещи със свои съмишленици в Париж, Мюнхен, Триест, Рим и Мадрид.

 

 

В телеграма от директора на ЦРУ Алън Дълес до бюрото на Агенцията във Франкфурт от 3 декември 1957 се съобщава, че е възможно Дочев да замени полк. Малчев като информатор при „царската канцелария“ в Мадрид.

 

Регулярно изпращаните от него информационни донесения за българската политическа емиграция му осигуряват месечно възнаграждение от ЦРУ от 300 долара с възстановяване на направените пътни и дневни разходи. Ситуацията се променя след разцеплението на БНФ на две враждуващи организации през 1959 В последните си писма до директора на ЦРУ Ричард Хелмс през февруари и май 1972 Иван Дочев пряко обвинява Агенцията, че е допринесла за разкола в неговата организация с подкрепа за съперниците му, като не пропуска за пореден път да обвини и БНК на д-р Г. М. Димитров.

 

 

Паравоенното направление в операцията BGCONVOY се свежда до подбора и военната подготовка на доброволци за формиране на национална рота под американско командване и за нелегално изпращане за диверсионно-подривни и разузнавателни мисии в България. Първоначално двете задачи са тясно свързани и изцяло се контролират от OPC. Досегашните публикации за „Българската национална доброволческа рота № 4093“ се основават предимно на спомени на участници в ротата (Сава Севов, Желязко Ангелов) и учудващо не са били потърсени автентични документални свидетелства от американските архиви. Създаването на българската рота е пряко обвързано с целите на тайната операция QK STAIR/BGCONVOY на OPC, а началото на нейното формиране през юли 1951 е обосновано с приемането от Конгреса на САЩ на поправката „Керстен“ предния месец.

 

 

В месечния отчет за операцията от август 1951 г. се цитира доклад от ръководителя на специалните операции на ЦРУ за Европа, че се търси постоянно място за лагер на бъдещата Българска охранителна рота (Bulgarian Guard Company — BGC), която по споразумение с EUCOM щяла да се командва от армейски офицер. В отчета за септември се съобщава, че е договорено с д-р Г. М. Димитров подборът на кандидатите да започне сред неговите привърженици в Гърция и Италия. Определено е мястото на дислокация в Цайлсхайм близо до Франкфурт, като се предвижда ядрото на ротата да бъде формирано през ноември с. г. От самото начало е поставена по-важната задача – от одобрените кандидати за Българската рота да се проучат и подберат най-подходящите бойци за последващо специално разузнавателно обучение и подготовка за прехвърляне в подривно-диверсионни групи на територията на България. На 8 септември 1951 са изпратени първите подбрани български агенти в тайната тренировъчна база на ЦРУ в Графенвьор (кодово название HBBASIS), където вече се обучават албански агенти за операция BGFIEND. По това време започва формирането и на Албанската трудова рота № 4000 в Герсхайм до Франкфурт (с кодово название на ЦРУ JBPARSON).

 

 

Първоначалните разчети са до февруари 1952 численият състав на ротата да достигне 250 души. На 2 ноември 1951 в работния дневник на Директора на ЦРУ е записано, че 50 одобрени български доброволци вече са били прехвърлени в Западна Германия и се очаква до 15 ноември BGC да достигне 100 души. На 15 ноември ген. Уолтър Бедел Смит е допълнил в своите записки:

 

Фашисти и български фашисти преди 1944 г.
Фашисти и български фашисти преди 1944 г.

„Ротата е източник на ЦРУ за български агентурни екипи. На място са инструктирани да не отхвърлят квалифицирани кандидати, които могат успешно да преминат нелегално границата.“

 

 

Същевременно група от 40 български емигранти, опитали да преминат от Франция за да се включат в ротата, са били върнати обратно във Франция. В коментар по този случай се посочва, че групата вероятно е била насърчена от Ценко Барев да замине за ФРГ за да се осигури доминиращото положение на привържениците на БЗНС в българската рота. Към края на ноември вече са подбрани 170 доброволци, но впоследствие част от тях са отхвърлени като неподходящи за обучение. Окончателно е определен съставът на Българската охранителна рота – 200 души. От ноември започва и интензивно политическо, военно и паравоенно обучение на наличния състав. В процеса на формиране на ротата са отчетени и някои проблеми, основният от които е „войнстващата позиция“ на привържениците на Г. М. Димитров, които са преобладаващо мнозинство, спрямо представители на други политически групи (един от ключовите спорове е по дилемата републиканци-монархисти). Това принудило командващият американски офицер да заповяда прекратяване на всякакви политически прояви в района на казармите. През април 1952 вече се отчита изграждане на по-хомогенна група, която проявява „ентусиазъм към изпълнение на задачите и интерес към дадените инструкции“ и вече не се отдава на „политически интриги“. Интересна е секретната информация от бюрото на ЦРУ в Атина през август 1952, че са вербували двама души, „които ще влязат в BGC като американски информатори с надеждата, че ще получим повече детайли за вътрешната ситуация в ротата“.

 

 

През октомври 1952 са завършени преговорите между ЦРУ и EUCOM (преименувано в USAREUR) за окончателно прехвърляне на Българската рота на подчинение на командването на американската армия в Европа. В отчета за операция BGCONVOY за същия месец има кратък коментар:

 

 

„Все още няма решение дали ЦРУ ще продължи да има право да прониква и прави подбор в ротата за тайната операция.“

 

 

По-късно през февруари 1953 г. в споразумението между командването на американската армия в Европа и ЦРУ е направено ново допълнение в контекста на директивата на президента Айзенхауер от 14 февруари – „BGC ще бъде под армейски контрол до получаване на по-определена информация за създаването на Voluntary Freedom Corps“.

 

 

През ноември 1952 от USAREUR изпращат за американски командващ офицер пехотен младши лейтенант с познания по български език, който през 1953 е сменен с капитан Уилям Хеткук. По това време ротата е с ново название „Българска трудова рота“ (Bulgarian Labor Service Company), първоначално в състава на Labor Service Center No. 6950 в Нисау, а от октомври 1953 до края на съществуването си през юни 1964 е дислоцирана в Гермерсхайм.

 

 

 

Много по-слабо известна е най-секретната част от операцията на ЦРУ срещу България с изпращане на нелегални екипи от обучени агенти в страната.

 

 

Част от тези агенти се подбират измежду доброволците за Българската охранителна рота в Западна Германия или се препоръчват от организацията на д-р Г. М. Димитров. Други са подбирани от представителите на OPC и OSO в Атина и Истанбул, най-вече от емигрантските лагери в Лаврион и Сирос. Както се вижда от отчетите на OPC за операция BGCONVOY и други новоразкрити документи на ЦРУ, подготовката и изпращането на агенти в България в редица случаи се осъществява в сътрудничество с британските и френските тайни служби (SIS  и SDECE) и с пълното съдействие на гръцките и турски власти. От работния дневник на директора на ЦРУ става ясно също, че през октомври – декември 1951 ЦРУ организира в тясно сътрудничество с холандското разузнаване изпращане на два екипа от  агенти в Румъния и България. Съвместно с италианското разузнаване са определени 50 агенти, които да бъдат внедрени в екипажите на търговски кораби за разузнавателни мисии в Черноморския регион. След първоначално обучение на вербуваните агенти в тренировъчни бази на ЦРУ в Западна Германия, тяхното окончателно специално обучение се осъществява в тайни бази близо до Атина и Истанбул. При подбора на агентите се използват и кадрови офицери, бивши легионери или звенари.

 

 

Например, в донесение от българската легация в Париж от март 1951 се съобщава за среща във френската столица на ген. Дамян Велчев с бившия член на СБНЛ и командир на горянска чета полк. Иван Гологанов с цел вербуване на доброволци за бъдещата българска рота, някои от които да бъдат подготвени за нелегално прехвърляне в България. На 5 декември 1951 директорът на ЦРУ ген. Бедел Смит записва в своите работни записки:

 

 

„Съвместно с френското разузнаване са вербувани за обучение във Франция два-три екипа от български агенти за операции в България… Помощникът на българския генерал Дамян Велчев (става дума за Любен Тодоров – Й.Б.) ще действа като основен агент по проекта“.

 

 

Нелегалното прехвърляне на агенти със самолети или през сухопътната граница от Гърция и Турция в периода 1950-1953 е с променлив успех. Шестима агенти на ЦРУ, прехвърлени през май 1951, са арестувани скоро след пристигането им и осъдени на смърт на публичен процес през септември. Други два екипа от общо седем агенти, прехвърлени през август в Пиринския край и в Хасковско, успешно се завръщат в базата в Гърция. Друг екип от четири души, прехвърлен през юни 1952, успява да организира канал и тайна квартира в Пазарджишко и „осъществява контакт с потенциални местни агенти“.

 

 

Прехвърленият през май 1953 с помощта на турската разузнавателна служба TNSS екип се завръща само след два дни след неуспешна мисия – „нито една от целите не бе постигната поради отказ на техните контакти да сътрудничат“, записва в отчета за май ръководителят на операция BGCONVOY. При подготовката на българските агенти, някои от тях са отстранени поради „непригодност“ и им е осигурено да емигрират в Западна Германия и Южна Америка. За десет агенти, за които след първоначално обучение в базата на ЦРУ в Графенвьор е преценено през януари 1952, че не стават за нелегално прехвърляне в България, е записано:

 

 

„Вероятно тези десет агенти ще бъдат върнати в Българската рота като подофицери“.

 

 

През май-юни 1953 е осъществена сериозна реорганизация в ръководството на операция BGCONVOY, като постепенно е преустановено нелегалното прехвърляне на агенти през границата и основните цели са ограничени до водене на психологическа война (PW). Вероятно в някаква степен това е повлияно от промяната в курса на Кремъл след смъртта на Сталин, а в последствие и от началните сондажи на правителството в София за възстановяване на двустранните отношения с Гърция и Съединените щати. Народните вълнения и бунтове в Източна Германия и Чехословакия през май-юни 1953 също дават основание за засилване на пропагандната война чрез радиопропаганда и прехвърляне по въздуха на позиви, брошури и други печатни материали. Наред с предаванията на Радио „Свободна Европа“, които се координират чрез НКСЕ, важно значение по линия на операция BGCONVOY изиграват излъчванията на „сива“ и „черна“ пропаганда (както са квалифицирани в документите на операцията) чрез нелегалната радиостанция „Горянин“.

 

 

Екипът на Радио „Горянин“ е подчинен на секцията за психологическа война към бюрото на ЦРУ в Атина, но водещите инструкции и директивни указания идват от Вашингтон.

 

 

Техническите инсталации са разположени в предградието Кифисия на около 20 км от центъра на Атина. Общо за психологическите операции по проекта BGCONVOY отговаря екип от около десет души, но за предаванията на Радио „Горянин“ отговаря един оперативен офицер от OPC, един консултант на едногодишен договор и трима български емигранти. Според инструкциите от Вашингтон от юли-август 1951, екипът в Атина следва да разшири обхвата на събираната информация от България чрез новопристигналите емигранти, за да се създаде впечатление, че радиостанцията предава от вътрешността на страната. Същевременно са взети предпазни мерки за да се избегне разкриването на прекия контрол от страна на ЦРУ. Тази задача очевидно не е постигната, тъй като през октомври 1951 се получават сведения от френската и италианската дипломатически мисии в София, че в българската столица „знаят, че местоположението на Радио Горянин е близо до Атина и се контролира от американското разузнаване“.

 

 

Това създава напрежение сред персонала и опасения от проникване на агенти на българските тайни служби. Водещият редактор и говорител на Радио „Горянин“ е разследван и затворен в гръцки затвор по подозрения, че е „двоен агент“. По-късно се установява, че е предоставял информация на френските разузнавателни служби. През август 1952 шестима български емигранти от екипа обслужващ радиостанцията имат в нарушение на конспирацията „нерегламентирани контакти“ с други емигранти в Атина, поради което е предложено да бъдат освободени и експулсирани в Южна Америка.

 

 

Въпреки първоначалните трудности и неизпълнение на една от основните задачи – „установяване на контакти със съпротивителното движение в България“, в отчета за януари 1952 се отбелязва, че предаванията на радиостанцията са успели да дадат „надежда и кураж“ на българския народ, да предизвикат „гняв и негодувание към комунистическия режим“, да „посеят недоверие и страх сред комунистите“ и да създадат психологически условия за сътрудничество със съпротивителните сили в случай на война или революция.

 

 

В указанията от декември 1952 се изисква предаванията да се обърнат към селското население в страната, а в директивите от януари 1953 – за подобряване на емисиите да се наблегне на „българското историческо наследство“ и тезата, че „българите са роби на съветския колониализъм“. В инструкциите от юли се иска да се отправят апели „селяните да се противопоставят на колективизацията и да саботират продукцията, а интелигенцията съпротивлява срещу комунистическия контрол“.

 

 

По-късно, през ноември 1953, са формулирани главните тези на психологическата пропаганда в предаванията на радиостанцията – срещу лошото управление и корупцията на режима, „окуражаване на пасивната съпротива“ и противопоставяне на „съветизацията на България“.

 

 

През лятото на 1953, във връзка с новата линия за приоритет на психологическите операции, се осъществява поредната реорганизация на радиостанцията, като нейното название е променено на „Гласът на съпротивата в България“ и се препоръчва многократно да се повтарят 15-минутните информационно-коментарни предавания за да се преодолее ефектът от масираното заглушаване на емисиите от страна на българските тайни служби. Практикува се и друг подход за подсилване пропагандното значение на представените новини. Например, коментарът от 9 март 1953 за предстоящо сваляне на комунистическия ръководител Вълко Червенков след смъртта на Сталин е препечатано като новина в контролирания от ЦРУ в. “Berliner Telegraf”, а след това цитирано в предавания на Радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“.

 

 

Друго важно средство за психологическа война в рамките на операция BGCONVOY е разпространяването по въздуха на печатни позиви, листовки и брошури. Първоначално, през 1950-1951, това става със самолети, но предвид съществуващите рискове, от края на 1951 разпространяването на печатната пропаганда се осъществява с балони. В хода на провежданата операция в периода 1950-1955 са подготвени и разпространени над 5 000 000 позиви и листовки с различно политическо, сатирично, религиозно и друго съдържание. Например, през 1953 основни теми на листовките са създаването на Балканския пакт между Турция, Гърция и Югославия и потушаването на народните бунтове в Източна Германия.

 

 

В някои позиви се отправят призиви дори към офицерите от българските служби за сигурност „да дезертират за да не ги сполети съдбата на Лаврентий Берия“!

 

 

След приключването на проекта BGCONVOY психологическите действия срещу режима в България се провеждат в рамките на новите проекти METAPHOR и MEASURE.

 

 

В работния дневник на Директора на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит има запис от 6 септември 1951, че българинът Димитри А. Димитров, който е трябвало да бъде отстранен (“disposal case”), вече е прехвърлен благополучен в американска военна болница в Панама. Няколко новоразкрити документи на ЦРУ, включително и отчетите по проекта QK STAIR/BG CONVOY разкриват детайли от историята, останала напълно неизвестна на българската аудитория. Младият български политически емигрант Димитър Димитров (с кодово име KELLY) е включен в началото на 1951 като водещ редактор в екипа на Радио „Горянин“, но скоро след това е заподозрян за „двоен агент“ и прекарва известно време в гръцки затвор, където е подложен на разследвания с използване на физическо насилие.

 

 

Оказва се, че действително е предоставял сведения, но на представители на съюзното френско разузнаване. След излизане от затвора обаче заплашва, че публично ще разкрие връзките си с ЦРУ, с което се превръща в заплаха за Агенцията. През август спешно е прехвърлен в база на ЦРУ край Франкфурт, а оттам в базата на армията на САЩ Форт Клейтън в зоната на Панамския канал.

 

 

В меморандум от 25 януари 1952 Морз Алън от отдела за сигурност в ЦРУ отразява състояла се дискусия за евентуално прилагане върху Димитров на средства с „наркохипноза“ от проекта на ЦРУ ARTICHOKE.

 

 

На 2 февруари се провежда ново обсъждане с представители на OPC по случая “KELLY”, а в началото на март е разрешено използването на петседмична “терапия“ с цел предизвикване на частична амнезия в съзнанието на българина.

 

 

През 1955 Димитров е върнат в Атина, а през 1956 е прехвърлен в Съединените щати. Последният му контакт с ЦРУ е през 1960, когато отправя молба за финансова подкрепа. Той отново привлича вниманието на Агенцията през 1977, когато под името „ген. Доналд Доналдсън“ дава сензационно интервю в Лондон, че може да разкрие поръчителите на убийството на президента Джон Кенеди, като в същото време разправя небивалици за свои лични контакти с няколко президенти на САЩ.

 

 

През юли 1954 е одобрен последният годишен бюджет за тайната операция BGCONVOY, като е предвидено нейното приключване в средата на следващата година. В последния отчет по хода на този проект се посочва, че той е окончателно прекратен на 30 юни 1955, а някои от поставените цели са включени в следващи секретни проекти за България. Обобщаваща оценка за състоянието в страната към момента на прекратяване на проекта се съдържа в разузнавателния анализ „Антикомунистическият съпротивителен потенциал в Китайско-Съветския блок“ през есента на 1955. В документа се посочва:

 

 

„До 1952 Българският национален комитет бе най-влиятелен сред емигрантските организации, но без подкрепата на НКСЕ неговото влияние намаля. Най-известният български емигрантски политически лидер Г. М. Димитров е неспособен, според нас, да подобри ситуацията. Няма свидетелства, че емигрантските елементи ръководят някаква мощна организирана или неорганизирана съпротива в България. Малко вероятно е организирана съпротива да се създаде при тези условия. Изолирани действия ще се предприемат вероятно, но без външна помощ или отслабване на комунистическата власт, те ще намалеят. При избухване на война между Изток и Запад потенциалът за съпротива в България ще се увеличи значително, но не би могло да се очаква възникване на мащабна съпротива… Народно въстание в България срещу комунистическия режим ще е възможно едва когато бъде премахнато съветското управление и осигурена западната победа.“

Проф. д-р Йордан БАЕВ*

*Военна академия „Г. С. Раковски”

Тагове: ; ; ;