Идеята за адаптация на исляма към европейската култура не е нова.

 

 

Те се появява периодично в информационното поле главно след терористичните атаки, но нейното реално въплъщение в живота се опира на множество проблемни аспекти, това отбелязва научният сътрудник към Института за Африка към РАН, кандидатът на историческите науки Григорий Карпов.

 

 

Първо, терминът с латински произход «религия» е слабо приложим към исляма, защото ислямът е съвкупност от религиозни, политически и икономически доктрини. В Корана могат да се намерят отговори на всички въпроси. много изследователи погрешно възприемат исляма като религия в класическото разбиране на термина, както християнството или различните му разклонения — католицизъм, протестанство, православие.

 

Европейското съзнание не е способно да разбере какво място заема Корана в живота на мюсюлманина.

 

 

Второ, Западна Европа, за разлика от Русия, няма многовековен опит за общо съществуване с крупни мюсюлмански общности в рамките на една държава. Когато мюсюлманите през 8 век завзели Иберийския полуостров, то по-късно испанците и португалците ги изтласквали оттам около седем века и нарекли процеса «реконкиста», т.е. отвоюване.

 

В резултат всичко завършило със серия закони, касаещи в това число «чистотата на кръвта», забрана за пребиваване на мюсюлмани на територията на Испания и т.н.

 

 

Ако погледнем върху проблема от географска гледна точка, то се получава, че колкото в по-южна Европа гледаме, толкова в западната й част са по-силни католическите традиции — противопоставянето на исляма.

 

 

В Русия никога не са издавани закони за изселването на мюсюлмани от територията на държавата.

 

Трето, християнството и исляма имат сложна предистория, състояща се главно от войни. Ислямът възниква през 7 век на територията на Арабския полуостров, а само след 100 години — през 732 година — недалеко от град Тура в Северна Франция се провежда битката при Пуатие, където се сблъскват араби-мюсюлмани и франки.

 

 

 

Четвърто, мюсюлманите в Европа НЯМАТ мотив за адаптация. Политиката на мултикултурализма в продължение на десетилетия им обясняваше, че всички култури са равни и еднакво ценни, при това горното бе подкрепено от конкретни действия. Например, удовлетворяване на искането за раздаване в училищата на мюсюлманска храна — дори, ако учащите се там мюсюлмани не са болшинство.

 

 

По логиката на мултикултурализма логичен и закономерен е въпросът — а защо англичаните или немците трябва да спазват своите закони, а не законите на шириата?

 

И макар мултикултурализмът още през 2010-2011 г. да бе признат за провалена политика, по този въпрос се изказваха и Никола Саркози, и Дейвид Камерън, но в замяна не беше предложено нищо.

 

 

В резултат на предишната политика продължава и дори се задълбочава притокът на огромен брой бежанци.

 

 

А представителите на исляма се ориентират трудно там, където няма преки закони и преки забрани.

 

Пето, от психологическа гледна точка, слабият се адаптира към силния, а не обратно. В този случай мюсюлманите съвсем не се считат за слаби. Точно обратното — в момента мюсюлманите в собствените им очи изглеждат значително по-силни от европейците: те са сплотени, твърди и в много от случаите дори физически са по-силни. При това, както те считат, ще им се плащат и социални помощи за това, че живеят в Европа, а така може да постъпва само слабият. Този, който се страхува от тях…Това е тяхната гледна точка.

 

 

По такъв начин, при настоящата ситуация едва ли е възможно да се адаптира ислямът към европейските ценности.

По-скоро ще се случи точно обратното — там, където в европейските градове започнат да преобладават мюсюлмани, европейците ще бъдат принудени да се адаптират. А може европейците да избягат….

 

 

Историята не познава масово преминаване на мюсюлмани към християнството.

 

 

Но историята познава обратното.

 

 

Безспорна истина е, че новопокръстените в исляма християни се отличават с огромна ревност при спазване на релгииозните завети.

 

Ако се опитат реално да проведат адаптация, то това ще изглежда като приемане от европейското общество на някакви ислямски норми, които самите мюсюлмани ще натрапят и контролират. Например, шириатските патрули, които вече бродят по Лондон, Бирмингам, Манчестър, които следят никой да не употребява алкохол на улицата…

 

 

Адаптацията на исляма в Европа, в дадения случай в Германия — това е проект, свързан вероятно със стремежа на политиците да удържат изплъзващата се от ръцете им власт, да наберат избирателни гласове…

 

 

Но това е пълно безумие за всеки, който има грам здрав разум и поне повърхностно познава исляма.

 

 

Тагове: ; ; ;