Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН
Нямах намерение да участвам в дискусията по българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Търпението ми обаче се изчерпи след всичко, което слушах и четох през последните месеци. Чашата ми преля, след като изслушах посредственото представяне на Кристалина Георгиева пред Общото събрание на ООН на 3 октомври. Над всичко доминираше глупавото решение на Бойко Борисов да подмени кандидатурите на двете дами по средата на пътя, навярно под външен и вътрешен натиск, съчетан с недостатъчната негова вътрешна убеденост от самото начало в кандидатурата на Ирина Бокова, комбинирано с половинчатата, двулична и противоречива кампания на Министерството на външните работи по адрес на Ирина.

 

Бойко Борисов ни заблуждава, когато говори за огромната работа на правителството в подкрепа на Ирина. Никога не е имало такава подкрепа. Още по-малко – огромна. Тази подкрепа беше с отрицателен знак. Огорчението ми като българин продължи, като наблюдавах дивата кампания на малка група ултрадесни български фанатици от няколко месеца, засилена през последните дни, с елементарните, крайно некомпетентни коментари на самозвани български политолози и социолози, подкрепяна гласно или негласно от сервилната българска журналистика.

 

 

Тези хора пречупват всичко през омразата. Тяхната професия е омразата. Не могат да правят нищо друго, освен да мразят. Те мерят всичко с махленските български стандарти от времето на Бай Ганьо. Изглежда нищо не се е променило у нас през последните 120 години и направените тогава колоритни оценки от Константин Иречек за нас, българите, са валидни и днес. Може би и ние не сме се променили. Жалко, много жалко!

 

 

В моите оценки по темата се различавам от повечето български коментатори поне по две неща.

 

 

Първо, познавам лично двете дами от 30-35 години: Ирина като компетентен наш дипломат, възпитаник на световноизвестната дипломатическа академия в Москва, с висока обща култура, широко скроена, толерантна, възпитана, и Кристалина (ще се въздържа от благоприличие да използвам тогавашното й име) като старателен асистент по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс”, закърмена още в семейството си във вярност в господстващата тогава идеология. Не напомняше с нищо, че е толкова убеден привърженик на евроатлантическите ценности. Точно обратното! Беше убедена в други ценности.

 

 

Второ, работил съм в ООН 12,5 години, част от които на директорско равнище. И то в годините на Студената война. Бях председател на Комитета по назначенията и повишенията в ЮНИДО – Виена и в това ми качество представях и защитавах предложенията за повишения за най-високите рангове пред Съвета по назначенията и повишенията в централата в Ню Йорк, председателстван от заместник генерален секретар на ООН. За разлика от самозваните наши „специалисти” познавам добре порядките и механизмите за вземане на решения в ООН. Познавам както добрините, така и мръсните трикове в тази организация. Каквито впрочем има във всяка организация.

 

 

На какви условия трябва да отговарят кандидатите за генерален секретар на ООН?

 

 

Функциите на генералния секретар са синтез на най-висша дипломация. Големи световни мислители считат този пост за най-трудния на света. Неговото ежедневие е запълнено от висш дипломатически пилотаж. Там важат само железните аргументи, логиката на здравия разум, силните нерви, търпението, взаимното уважение и толерантност, способността да се постига съгласие между взаимно изключващи се интереси и позиции. Работата му е изтъкана от непрекъснати компромиси на най-висок ранг. Без това не може да бъде запазен световният мир. В неговата работа е изключено чукането по масата, диктатът, непремереният език или прибягването към заплахи и интриги. Всяка изречена дума трябва да е добре обмислена. И най-малките страни, членки на ООН, държат да бъдат уважавани, а техните интереси зачитани. Да не говорим за най-големите!

 

 

Ирина отговаря на повечето от тези изисквания. Както споменах, тя има дипломатическо образование в елитна дипломатическа академия. През целия си живот е била на най-високи дипломатически постове в България и извън нея, като представител на България. От 2005 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО. През октомври 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО със 166 гласа „за”, 7 „против” и 2 „въздържали се”, при общо 193 страни, членки на тази организация. През октомври 2013 г. е преизбрана за втори мандат в ЮНЕСКО – най-голямата специализирана организация на ООН. По всеобщи оценки се справя много добре с работата си при много трудни условия, особено след прекратяване на нейното финансиране от САЩ преди няколко години поради приемането на Палестина в ЮНЕСКО. Нейният сегашен пост е неофициално с ранг на заместник генерален секретар на ООН.

 

 

Кристалина не притежава повечето от тези черти. Тя е икономист по образование. Беше асистент по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс” — София, сега е доцент по икономика в УНСС. Работила е дълги години в Световната банка на различни постове и достига до ранга на вицепрезидент на Банката. Тук обаче е нужно едно уточнение за неосведомените. Световната банка има един президент (винаги американец) и 2-3 старши вицепрезиденти. Общият брой на вицепрезидентите на банката е около 30. Тя заемаше 28-29 място в подреждането на вицепрезидентите и се занимаваше предимно с административна работа и подпомагане на страните членки при бедствия. След катастрофалния провал на българския министър на външните работи Румяна Желева пред Европейския парламент преди няколко години Кристалина беше назначена на нейно място в Икономическата комисия на ЕС в Брюксел на най-непристижния пост – комисар по бедствията. Вече втора година е вицепрезидент на Комисията, координиращ бюджетните дейности. Нейните компетенции по същинската висша дипломация са близки до нулата. Тя няма нито образование, нито практически опит по най-висша световна дипломация, което е крайно необходимо, особено в сегашната суперсложна световна обстановка.

 

 

В тази връзка сравнението, което направи напоследък Бойко Борисов между Ирина Бокова и Румяна Желева, е кощунствено. Според него и двете са еднакво некомпетентни, представят се еднакво слабо и поради това трябва да се отстранят. Разликата между двете дами е от небето до земята. Очевидно интелектуалното равнище на Бойко Борисов е твърде ниско, за да оценява интелекта на световен дипломат като Ирина. Тук няма място за сравнение! Всяко сравнение е обидно!

 

По-горе споменах за необходимостта от високи морални качества: търпение, толерантност, уважение на чужди мнения, зачитане на различни интереси, способност да се правят компромиси и да се постига съгласие, да стои далеч от интригантството, да не обслужва интереси на едни страни членки за сметка на други и т.н. Дори за обикновени постове служителите на ООН подписват декларации, че в своята работа няма да изпълняват поръчения отвън и да обслужват интересите на едни страни членки за сметка на други.

 

 

Ирина е доказала на практика в ЮНЕСКО при много сложни обстоятелства, че притежава тези качества. Иначе нямаше да бъде избрана за втори мандат. А там членуват практически същите страни, които са в ООН.

 

Кристалина е известна със склонността си да участва в нечистоплътни задкулисни комбинации. Ще дам само един пример. Известно е, че почти едновременно с представянето на кандидатурата на Ирина Кристалина участва косвено в контракампанията против Ирина, организирана от хора в България и извън България. И това е от месеци. Тя пътешестваше непрекъснато из Европа, до Америка и по света за неприсъщи на Европейската комисия командировки и водеше своя задкулисна кампания за номинация за ООН със знанието на българските власти и на ръководството на Европейската комисия. Даваше витиевати отговори на въпросите за нейното предстоящо номиниране. Имаше координирани публикации в нашия и в чуждестранния печат за предстоящото й номиниране.

 

Важна роля в тази кампания против Ирина играеше Иван Кръстев – син на виден деятел на БКП, член на ЦК на БКП по времето на Тодор Живков, главен редактор на най-авторитетното партийно списание по организационни въпроси. Това се знаеше от много хора у нас и в чужбина. Естествено, знаеше го и Кристалина. В лобирането бяха ангажирани ръководители на ЕС, Ангела Меркел и други. Правени бяха опити за сондажи за подкрепа от президента Путин, което беше потвърдено от руска страна, и т.н. Българският министър на външните работи е лобирал активно по своя линия, със знанието и съгласието на Бойко Борисов. Всичко това беше със знанието и прякото и косвеното участие на Кристалина.

 

 

Минути след официалното обявяване на номинацията от Бойко Борисов беше променен сайтът на Кристалина в интернет и приспособен към номинацията й за ООН. Очевидно всичко е било подготвено предварително. И въпреки това тези дни Кристалина заявява пред високопоставени лица в Ню Йорк: „Имаше елемент на изненада, когато българският министър-председател ми предложи да бъда номинирана”. Очевидно това не е вярно! Това е театър за заблуда на неосведомените. Представяте ли си какви скандали биха възникнали, ако човек с такива склонности застане начело на ООН!

 

 

В историята на ООН не е известен друг пример на мащабна контракампания на страна членка срещу собствения си кандидат за генерален секретар. Поради това поведението на българското правителство с оттеглянето на кандидатурата на Ирина преди да започнат същинските гласувания в Съвета за сигурност, с различни по цвят бюлетини за постоянните пет страни членки, предизвика учудване в цялата световна общност. Защото именно тези гласувания ще бъдат важни, а не досегашните предварителни подборни гласувания. Може би нашите власти и някои среди извън България не искаха да проличи, че Ирина се ползва с някаква подкрепа сред постоянните членки на Съвета за сигурност и че нейното класиране може да се окаже много по-добро от досегашните информативни гласувания! Това направи България за смях пред света.

 

 

Сегашният пост на Ирина като генерален директор на ЮНЕСКО е между няколкото най-високи постове в системата на ООН. Както вече споменах по-горе, тя и сега има неофициално ранга на заместник генерален секретар на ООН. В историята на ООН постът на генерален секретар и на заместник генерален секретар като ръководител на голяма световна организация — ЮНЕСКО, никога не е даван на граждани на една и съща малка страна с не особено добър престиж като България. Ако Ирина не бъде избрана за генерален секретар на ООН, тя остава генерален директор на ЮНЕСКО до края на мандата си – края на 2017 г.

 

 

При това положение, дори ако всичко друго е наред, Кристалина няма шанс да бъде избрана за генерален секретар на ООН, понеже ще се окаже, че малката България по същество ще управлява ООН, макар че не може да управлява нормално дори себе си и за всичко важно разчита на указания от «големите началници». Никой няма да позволи такъв парадокс. Дори само това прави Кристалина неизбираема за генерален секретар на ООН. Хората, които я лансират така агресивно, трябва да знаят всичко това. Трябва да го знае и тя! От това може също да се съди за нейния морал и нравствени качества.

 

Като генерален директор на ЮНЕСКО, за разлика от повечето западни лидери, Ирина отговори положително на поканата на Русия и посети военния парад и другите тържества в Москва по случай 70-годишнината от победата над хитлеристка Германия. ЮНЕСКО поддържа редовни контакти с Русия в областта на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО беше една от малкото световни институции, които приветстваха възторжено освобождаването на Палмира в Сирия от варварите с решаващото участие на Русия и обеща сътрудничество с Руската федерация по възстановяване на вандалските разрушения на тези уникални паметници. Според мен Ирина се ползва с доверието на руското ръководство и това навярно ще проличи в предстоящите гласувания в Съвета за сигурност.

 

И обратното, Кристалина подкрепя напълно враждебната политика на ЕС спрямо Русия, в това число по конфликта в Украйна, по завръщането на Крим в Русия, по икономическите санкции против Руската федерация и т.н.. Тя никога и под никаква форма не се е застъпвала публично за нормализиране на отношенията между Европейския съюз и Русия. Според мен Кристалина не се ползва с доверието на руското ръководство. Очаквам това също да проличи в предстоящите гласувания. Дори само то е достатъчно, за да не бъде избрана.

 

 

Гледах по телевизия «Европа» представянето на Кристалина пред Общото събрание на ООН и отговорите й на многобройните въпроси. Това беше едно повърхностно представяне от лозунгов характер на елементарен традиционен език с клишета на висш международен чиновник. Нейната самоувереност за успешните реформи навсякъде, където е работела, и увереността й, че ще разреши палестинския проблем, предизвикват иронична усмивка. Тази жена не си дава сметка какво говори.

 

 

Много думи с повърхностно, бедно съдържание. Затова отреденото й време все не стигаше. Не е вярно твърдението на наши медии, че тя се е представила на три езика: английски, френски и руски. Тя говори на английски с ограничен шаблонен речников фонд, на странен английски език за човек, прекарал 20 години в Световната банка, затрудняващ дори професионалните преводачи. Прочете във встъплението си пасаж на френски, очевидно писан от други, но след това показа, че не разбира задаваните й на френски въпроси, и ползваше слушалки, което внасяше допълнително объркване.

 

 

На въпросите отговаряше объркано, хаотично, повърхностно, с прекалено жестикулиране, нетипично за дипломатическите среди, твърде общо, за което й беше отправен упрек от представителя на Япония. На много от въпросите въобще не отговаряше, понеже не разбираше за какво я питат или се чувстваше некомпетентна. Това пролича особено релефно по въпросите, засягащи разрешаването на световни конфликти, по контрола над въоръженията, по ограничаването на масовата миграция, реформата в ООН и особено в Съвета за сигурност и т.н.

 

 

Един от многото въпроси беше за поуките от конфликта в Сирия. Този въпрос даваше възможност на интелигентен човек да каже интересни неща, без да обвинява една или друга световна сила, което един кандидат за генерален секретар не може да си позволи публично. Тя изрече доста шаблонни думи, но не каза нищо запомнящо се.

 

 

Като имаме предвид, че се кандидатства за далеч по-важен пост и на световно ниво, общото й представяне беше приблизително на равнището на Румяна Желева пред Европейския парламент преди няколко години. Личеше си, че залата я слуша с отегчение.

 

 

Моето заключение: Ирина имаше шансове в началото за успешен избор. След организираната враждебна кампания срещу нея у нас и на Запад, половинчатата, двулична полуподкрепа и изоставянето й насред пътя, преди да са започнали същинските гласувания в Съвета за сигурност, шансовете й да бъде избрана са намалели чувствително. Със своето чудато поведение българското правителство и Бойко Борисов станаха за смях пред света. Такова чудо световната дипломация не познаваше досега. Те злепоставиха тежко и България със своеобразния си рекорд по глупаво поведение. Очаквам тя да получи подкрепа от три страни, постоянни членове на Съвета за сигурност, и един, а може би и два отрицателни гласа. За Кристалина още от началото беше ясно, че е неизбираема. Очаквам тя да бъде подкрепена от една и в най-добрия за нея случай – от две страни, постоянни членове на Съвета за сигурност, а три да гласуват против нея.

 

 

България ще пропусне уникалния шанс да има свой представител за генерален секретар на ООН. Това може никога вече да не се повтори. За сетен път се потвърди народната мъдрост, че в българския казан на Ада няма нужда от надзирател. Защото ние сами се дърпаме надолу към дъното. Ние по традиция не обичаме, когато някой стърчи над сивата посредственост с интелекта си. Мразим такива хора и сами ги смачкваме. Затова нашата страна затъва все повече и повече в икономическото и политическото тресавище. За пореден път станахме за смях пред света!

 

 

Народе мой, кога ще се събудиш и ще въведеш ред в дома си? Докога ще търпиш да те мачка посредствеността? Погрижи се за своите таланти! Защото само те могат да те поведат към благоденствие!

Източник: «Епицентър»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;