В интервю за New York Times, кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп отправи предупреждение, че ако влезе в Белия дом САЩ ще се откажат да защитават с въоръжена сила онези членове на НАТО, които отказват да изпълняват ангажиментите си към пакта, т.е. да инвестират минимум 2% от своя БВП за отбрана.

 

Думите му предизвикаха лека паника в част от източноевропейските столици, където някои ги изтълкуваха едва ли не като отказ от прословутия чл.5 от Устава на НАТО, според който нападението срещу една от страните членки на Алианса автоматично води до колективния военен отговор на целия Алианс. Анализаторите смятат, че ако стане президент Тръмп може да наложи увеличаване на членския внос в пакта, което пък ще му помогне да осъществи друга своя идея — да «съкрати броя на участниците в НАТО».

159-e1473191518266

На пръв поглед, изолационизмът, демонстриран от Тръмп, има чисто икономическа основа, доколкото Северноатлантическият алианс отдавна се е превърнал в бреме за САЩ, които на практика не само го финансират, но и гарантират нивото на военната му мощ. Както е известно, през последните три години само пет (от общо 28) държави членки са покрили изискването за финансирането на колективната отбрана: САЩ (3,6%), Гърция (2,38%), Великобритания (2,2%), Естония (2,16%) и Полша (2%).

 

 

Това означава, че ако Тръмп спечели изборите и реши да изпълни заканата си, 23 държави членки на пакта — като започнем с Германия и Франция и свършим с България и Албания, автоматично ще бъдат лишени от американския военен «чадър». Според кандидата на републиканците, пилеенето на средства не съдейства за ефективността на инвестициите. Той освен това смята, че в арсенала на НАТО има прекалено много остаряло въоръжение, изразявайки съмнение, доколко то би било от полза при нужда.

 

Въпреки скандалните му изявления обаче, повечето анализатори смятат, че въпросът за бъдещето на НАТО не опира до личните позиции на Тръмп по въпроса, а до това, дали съществуването на пакта е в интерес на американския елит и финансовите кръгове, които са много тясно свързани с военно-индустриалния комплекс на САЩ.

 

 

Неслучайно, въпреки критиките си срещу НАТО, Тръмп обещава нови мащабни инвестиции за модернизацията на този комплекс. В същото време, той съвсем не е първият американски политик, който изразява недоволство от поведението на партньорите на страната му в пакта. Както е известно, много от членовете на НАТО и особено постсоциалистическите държави от Източна Европа влязоха в алианса с единствената цел да съкратят собствените си военни бюджети. Впрочем, присъединяването им към ЕС също се определяше от сходни подбуди, т.е. от желанието да решат икономическите си проблеми с помощта на европейските средства.

 

Впрочем, не само те, но дори и Франция не изпълнява финансовите си ангажименти към НАТО. Както вече посочих, сред малцината които го правят, са най-верните американски съюзници в Европа, в лицето на Великобритания и Полша. Що се отнася до Естония и Гърция, бюджетът на първата е толкова малък, че военните и разходи, въобще не влияят върху състоянието на пакта, а евентуалното съкращаване на военния бюджет в Гърция вероятно би провокирало сериозни вълнения в средите на армията и допълнително би задълбочило политическата нестабилност в страната.

 

Възможно е, ако бъде избран, Тръмп да се опита да промени схемата на управление на НАТО. Както е известно, сега изискването всяка страна членка да изразходва за отбрана поне 2% от своя БВП има само пожелателен характер. Тоест, Тръмп вероятно ще поиска да го направи задължително. Освен това САЩ отдавна се опитват да премахнат формално консенсусния принцип на ръководство на пакта, като вместо това го предадат в ръцете на ограничен военен щаб, който напълно да се контролира от Вашингтон. Подобна трансформация със сигурност ще бъде подкрепена от най-близките американски съюзници, в лицето на Великобритания и Канада, както и от държавите, които традиционно застават зад всяко предложение на САЩ (и на първо място, от Полша, Румъния, балтийските държави, Албания и т.н.), докато големите европейски сили (Германия, Франция и Италия) най-вероятно ще опитат да окажат някаква съпротива.

 

 

Подобно преформатиране на НАТО обаче, би могло да провокира гигантска световна криза, включително защото велики сили, като Китай и, особено, Русия не са заинтересовани от това, пактът окончателно да премине към пряко управление от Вашингтон. Не можем да изключваме, че зад скандалните изявления на Тръмп се крие именно стремежът му към създаването на един изцяло и пряко управляван от Вашинтгтон военен съюз, отказвайки се от сегашния скъп, прекалено бюрократичен и поради това все по-слабо ефективен модел на НАТО. Между другото, това ще позволи на американците да избегнат неудобните ситуации, в които през последните години ги поставяха несъгласуваните с тях действия на държави като Франция (в Либия) или Турция (в сблъсъка и с Русия в Сирия).

 

 

При всички случаи е ясно, че САЩ никога няма да се откажат от един блок, който представлява великолепен инструмент за запазване на контрола им над Европа. Дори сега, когато формално решенията в НАТО се вземат на принципа на консенсуса, на чисто военно ниво всичко в пакта се решава от САЩ (които контролират разузнаването и вземат стратегическите решения). Въпреки това, на фона на провалите в Сирия, Афганистан и Ирак, нищо чудно САЩ да решат окончателно да престанат да се съобразяват със съюзниците си от континентална «Стара Европа» и, опирайки се на Великобритания и държавите от «Новата» постсоциалистическа Европа, окончателно да превърнат НАТО в инструмент на собствената си геополитическа стратегия.

 

Тоест, напълно възможно е, нападките на Тръмп срещу НАТО всъщност да целят най-вече неговото реформиране, оздравяване и тотално подчиняване на американските геополитически интереси, включително чрез маргинализирането и изхвърлянето на оказалите се вече ненужни партньори от пакта.

Стефан МАРИНОВ*

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Тагове: ; ;