Националната разузнавателна служба крие досието на Кристалина Георгиева.

 

 

Преди 1989 г. Румен Гечев, Стати Статев и Кристалина Георгиева отиват по едно и също време да специализират на Запад. За първите двама излязоха документи, че са вербувани от Първо главно управление на ДС, преди да заминат.

 

 

За Кристалина не излезе нито ред, а тя се оказа с най-главоломната международна кариера. Българската еврокомисарка е американският кандидат за външен министър на ЕС.

 

Документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“.

 

 

В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад.

 

 

Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов”.

 

 

Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски”. 

 

 

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика.

 

 

В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт” организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава 

в САЩ на дългосрочна специализация.

 

 

Трябва да си паднал от Марс, за да не зададеш най-естествения въпрос: как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста?

 

 

По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение, че командировката й е по-дълга?

      

 

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно в миналото да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби.

 

 

Поне за мен е кристално ясно – досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност.

 

 

Но как след 1989-а дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

 

 

Не обичам лесните отговори, но този е един от тях. Просто наблюдаваме класическо превербуване на агент за влияние – от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

 

 

След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите янки. Месец след падането на Берлинската стена те се сдобиха с архивите на външното разузнаване на ЩАЗИ и много от стотиците агенти на ГДР минаха на американска служба.

 

 

Както казва митичният шеф на ЦРУ Алън Дълес, «за постигане на целите ни ние сме упълномощени да използваме всякакви средства«.

 

 

Например да привлекат за свой агент Райнхард Гелен — един от шпионските босове на нацистка Германия. Те си запушиха носа и вербуваха хитлериста Гелен, та ще се спрат пред една семпла «сталинистка».

 

Госпожата на доминираната от американците Световна банка е приемана като правилния човек на правилното място. Не случайно кампанията за Георгиева за еврокомисар се води в европейски медии, подкрепящи Европейската народна партия (ЕНП) — най-близкия партиен партньор на САЩ в Брюксел.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;