Както е известно, през февруари 2016 френските власти удължиха извънредното положение в страната до 26 май, а след това — до 26 юли. След терористичното нападение в Ница на 14 юли, то беше удължено с още шест месеца, т.е. до началото на 2017. И макар че второто удължаване (до 26 юли) беше обяснено с необходимостта да се гарантира сигурността по време на провеждащото се във Франция Европейско първенство по футбал, вниманието на властите беше насочено най-вече към социалните протести, усилващи се заради изострянето на икономическите поблеми. Така, броят на безработните в страната достигна 3,6 млн. души (рекорден показател за последните 15 години). Самият Оланд признава, че «заетостта е най-значимият проблем на френските граждани след сигурността».

 

 

През февруари 2016 беше обявено за осъществянето на радикална реформа в трудовата сфера, която касае основата на френската социална държавия — Трудовия кодекс, регламентиращ отношенията на пазара на труда в страната. Държавата се оттегля от процеса на преговорите при наемане на работа, ограничават се правата на синдикатите и трудовите съвети, а значението на държавния Трудов кодекс, защитаващ правата на наемните служители, намалява, като на собствениците и техните служители се предлага да се ориентират към индивидуални споразумения.

 

 

Минималната продължителност на работния ден се увеличава до 10 часа, но всяка компания може да го увеличи допълнително с още два часа; работната седмица може да достигне 48 (а в някои случаи и 60) часа; намалява се заплащането за допълнителните работни часове, а към списъка със законните основания за уволнение се добавят: «значителните финансови загуби на компанията», и «реорганизацията с цел запазване на конкурентоспособността».

 

Тоест, става дума на френски аналог на неолибералните реформи на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън от 80-те години на миналия век. Против тях обаче се обявяват 70% от французите. В резултат от призивите на синдикатите, страната беше разтърсена от масови протестни демонстрации, в които участваха стотици хиляди души. Протестите се проточиха цели три месеца, като бяха съпроводени от сблъсъци с полицията.

 

 

Именно режимът на извънредното положение позволи на френските власти да използват мерки, попречили за формирането на организирани огнища на социален протест в страната. Между другото, в условията на постоянно нагнетяваната терористична заплаха, е доста лесно всеки социален протест да бъде представен като проява на тероризъм. На този фон усилията на френския вътрешен министър Бернар Казньов да «съвмести правото на демонстрация и защитата на французите от неизбежната опасност, каквато е тероризмът» на практика се оказват безрезултатни.

 

Както посочва генералният секретаря на Синдиката на магистратурата Лоран Блисон, «извънредното положението беше използвано в условия, които са нелигитимна за една демократична система», подчертавайки, че извънредните пълномощия на властите улесняват не толкова борбата с тероризма, колкото тази с политическата опозиция.

Тагове: ; ; ; ; ;