Баронеса Тачър – една от ключовите фигури, оглавили през 70-80-те години на миналия век необявената война против СССР.

 

 

Те бяха трима: президентът на САЩ Роналд Рейгън, министър-председателят на Великобритания и Ирландия Маргарет Тачър и Папа Йоан-Павел II…

 

 

Трима представители на неоконсервативната вълна. Тримата, които застанаха начело на Западния свят почти по едно и също време: тя – през 1979 г., папата – през 1978 г., Рейгън – през 1981 г. Като след общ призив.

 

 

Роналд Рейгън умря на 5 юни 2004 г. – на 93-годишна възраст, Йоан-Павел II – на 2 април 2005 г. на 85-годишна възраст. Маргарет Тачър умря тези дни, на 8 април 2013 г., на 88-годишна възраст…

DCF 1.0

 

 

Всички те бяха привърженици на консервативни ценности. Всички те бяха посветили живота си за борба против СССР. И всички те могат да си препишат заслугата за разрушаването на СССР, затова Западът ги прослави.

 

 

 

Днес либералната пропаганда представя поражението на СССР като нещо изначално предопределено. Твърди се, че икономическата система на СССР е била неефективна, че икономиката му е била поразена от тотален дефицит, че не е издържал на натиска на студената война.

 

 

Но, да припомним, че когато тези тримата се изкачиха във властта, никой на Запад не твърдеше горното за СССР.

 

 

През 1976-1980 г. националният доход на СССР нараства на 21 %, промишлената продукция – до 24%, селскостопанската – до 9%. През 1981 – 1985 г. същите показатели са вече 16, 5, 20 и 11 %. Има показатели за увеличаване на националния доход за периода от 1985 до 1989 г. на 20-22 %, на промишлената продукция – до 21-24 %, на продукцията от селското стопанство – два пъти. Наистина СССР смята да догони към 2000-та година СЩА по ниво на промишленото производство. Дори по време на „петилетката на застоя“ (1981-1985) е налице ежегоден прираст средно с 3.6 %, което е повече от всички западни държави. Нима това свидетелства за „неминуем крах“?

Ronald Reagan, Margaret Thatcher

 

 

Нещо повече: когато СССР рухна, сериозните западни изследователи не можаха да скрият своята изненада. Архитектът на американската стратегия против СССР Джордж Кенан написа тогава: „Трудно е да осмисли човек по-странно и изненадващо събитие. На първи поглед това не може да се обясни. Нещо като внезапно разпадане и изчезване на една велика държава, известна с името Съветски съюз“. Главният американски историк по отношение на Русия и консултант на Рейгън Ричард Пайпс нарече тази катастрофа „неочаквана“. Специалното издание на консервативното списание National Interest беше озаглавено „Странната смърт на съветския комунизъм“.

 

 

През 1985 г. СССР разполагаше със същите големи ресурси, с които разполагаше и през 1975 г. Между 1981 до 1985 г. ръстът на БВП на страната малко се забавя в сравнение с 1960-те и 1970-те години, но средно е 1.9 %. Всичко това беше факт до 1989 г.

 

 

Бюджетният дефицит през 1985 г. беше по-малко от 2 % от БВП. Нелепата политика на Горбачов водеше към неговия ръст, но той все още беше по-малко от 9 %, т.е. беше напълно контролируем. Падането цената на нефта от 66 долара за барел през 1980 г. до примерно 20 долара през 1986 г. беше тежък удар. В същото време съветските доходи през 1985 г. нараснаха повече от 2 %, а заплатите продължаваха да растат и в следващите пет години, до 1990 г., средно със 7%.

Margaret_Thatcher

 

 

Елитът на Западния свят към края на 1970-те години практически се примири и призна поражението си. През лятото на 1979 г., в отчаянието си, по време на изявлението си към нацията, президентът на САЩ Дж. Картър каза:

 

„Това е криза, която докосва самото сърце, душата и духа. Подрива нашата вяра в бъдещето и я заплашва с унищожение на целия социален и политически строй на Америка…За първи път болшинството от нашия народ вярва в това, че следващите пет години ще бъдат по-лоши от изминалите пет“.

 

 

САЩ бяха готови да паднат на колене. Великобритания тогава е на ръба на депресията и катастрофата. Религията отстъпваше по целия свят. Във Франция беше тръгнал към властта лявосоциалистически президент…

 

 

Рейгън и Тачър победиха не защото имаха силни икономики. Към средата на 1980-те години САЩ беше на ръба на пропастта. Тачър напусна поста през 1990 г. защото се разбунтува собствената й партия, съзнавайки, че ако „желязната лейди“ остане на власт, то на следващите избори консерваторите ще катастрофират задълго и завинаги.

 

 

Едва през 1990 г., когато Западът получи пазарите на СССР и Източна Европа, получи достъп до тези безценни  ресурси на безценица, САЩ и съюзниците им встъпиха в новата епоха на потреблението за сметка на присвоената икономика на предалите се социалистически държави. И тогава, в края на 1970-те години и през първата половина на 1980-те години, те се почувстваха обезпечени. Наистина, нивото на потребление в СССР беше по-ниско от това в Западна Европа, но икономиката на СССР хранеше и въоръжаваше две трети от света. 200 милиона работници в СССР гарантираха развитието на около 2 милиарда човека в съюзните на СССР страни.

Britian Thatcher Reagan

 

 

Тачър и Райгън победиха не защото имаха по-силни икономики, а защото се отказаха от мисълта за капитулация и продължиха да се борят. Те допускаха, че са обречени, но имаха ценности, заради които решиха да се пробват в битката със СССР.

 

 

 

А в такива ситуации винаги побеждава този, който има вяра и ценности, има идеали – правилни или грешни, без значение, но има идеали, заради които е готов да продължи до край. Лидерите на СССР във втората половина на 1980-те години се оказаха неготови за борбата, отказаха се от нея и изгубиха.

Thatcher_Reagan_Camp_David_sofa_1984Giovanni_Paolo_II_0013(FILE PHOTO) The Beatification Of Pope John Paul II

 

 

 

 

 

 

 

СССР беше близо до победата, но изгуби, защото лидерите му се бяха изродили. Ако начело на страната още 5-10 години беше Андропов (или някакъв тогавашен Путин), то всичко щеше да се случи в обратен ред.

 

 

В този смисъл смъртта на Маргарет Тачър – това е смърт на враг, който се бори достойно и който заслужава уважение, защото остана предан на ценностите си. Това е смърт на политически деец, доказал, че дори в ситуация на пълна обреченост може да се удържи победа ако се стои до края, ако се вярва в ценностите, ако се уважава държавата и се върви към целите.

 

 

Неотстъпно.

 

 

Тези тримата могат да запишат в жизнената си сметка “победата над СССР”. Всички те вече са на оня свят. Умряха лошо – Рейгън, в полупарализа и безпаметство, Йоан-Павел II – с години се мъчи от многобройни болести, Тачър – дълги години страда от Алцхаймер.

thatcher140-c4b8abfb41a8bc1d6733250a0c074304d25ff478-s6-c10POPE PRAYS ROSARY AT MARIAN SANCTUARY IN POMPEII

 

Победата не им донесе щастлива старост, но доказа, че може да се победи дори, ако човек стои на ръба на пропастта. Само въпрос на воля…

 

 

Нищо повече.

Тагове: ; ; ; ;