Стивън Коен в „Salon“

 

Превръщайки се в руски лидер, Путин от година на година се променяше, особено по въпросите на външната политика, а и по отношение на вътрешните работи на Русия. Първият му импулс бе в духа на свободния пазар и срещу прогресивния данък. Той въведе 13-процентен плосък данък.

 

 

Той предложи на Джорд Буш малдши това, което Клинтън така и не можа да предложи на Елцин, а именно – пълноправно партньорство.

 

На 11 септември 2001 г. Путин позвъни на Буш и му каза: Каквото и да поискате, аз съм с вас. Буш отговори: Е, струва ми се, че ние сме принудени да започнем война в Афганистан. Путин тогава каза: Аз мога да ви помогна. Ние имаме големи ресурси и възможности в Афганистан. Аз там имам дори армия под името “Северен алианс”. Ще ви я предоставя. Искате ли да получите коридор до вашите територии? Считайте, че вече имате това право!

 

 

Знаете ли колко американски животи спаси Путин по време на нашата наземна война в Афганистан? А известно ли ви е каква политическа цена плати той за тези си действия в Русия? Защото всичките му хора, които се занимават с въпросите на сигурността, бяха срещу него.

 

  • Разбира се, че доста хора в Кремъл бяха тогава против него. Да не би да си мислите, че хората му тогава не са искали да видят Америка на колене? Та Русия така често е нападана…
  • Но Путин допускаше, че той ще постигне това, което Елцин не успя, а това ще донесе изгода за руската държава. Той искаше истинско стратегическо партньорство с Америка. Спомнете си, че тогава той беше обезпокоен от проблемите с радикалния ислям, защото в Русия има около 20 милиона граждани, които изповядват мюсюлманската вяра. Русия се простира както на Изток, така и на Запад, тя е разположена буквално по линията на фронта.

 

А Буш как му отговори? Той отново започна да разширява НАТО и в едностранен порядък да измъква САЩ от Договора за противоракетна отбрана, който беше основна база на ядрената безопасност на Русия – това е истинско предателство. Така ли трябва да се отговори на човек, който е спасил живота на американски граждани? Предателство, това е правилната дума.

 

 

Америка наруши дадената дума, тя ни предаде, тя ни излъга…По дяволите, те не трябваше да правят това. А и Горбачов трябваше да получи даденото му обещание за неразширяване на НАТО в писмен вид.

 

 

Това доверие, това наивно доверие от страна на руснаците, които допускаха, че американските президенти са благородни хора…

 

Това е предателство за Путин, то е предателство и към цялата руска политическа класа и Путин заплати за това своята цена.

 

 

Чух как представители на дясното крило руски интелектуалци го наричаха умиротворител на Запада. Меко казано. И днес можем да чуем такива думи: Мариупол? Одеса? Не трябваше ли да ги завладеем още преди година? Те принадлежат на Русия. Защо той въобще обсъжда този въпрос?

 

 

Путин определени курса си, след което произнесе популярната си реч в Мюнхен – при това Маккейн стоеше в първите редове в залата. Путин каза:

 

Слушайте, ние искаме да бъдем ваши партньори; тъкмо това искахме да направим от идването на власт на Горбачов. Ние вярваме в идеята за единен европейски дом. Но всеки път, когато се обръщаме към вас или водим с вас преговори или допускаме, че между нас е налице договореност, вие се държите като хегемон, а всички трябва да правим това, което искате вие.

 

 

Путин пристигна там, за да им каже: вие рискувате с поведението си по отношението на постсъветска Русия да започнете нова студена война. Джон Маккейн интерпретира тези думи като обява за началото на нова студена война.

 

 

Но демонизацията на Путин стартира по-рано, още преди неговата мюнхенска реч, когато той започна да изтласква от страната някои (нефтени компании), които бяха подкрепени от американски олигарси. Специално се интересувах: нито една нефтодобивна държава не допуска чуждестранна мажоритарна собственост на нефтени компании на своя територия. Т.е. историята е много и много дълга, още преди Путин да се превърне в «днешния Хитлер», както го представят днес американските средства за масова информация. Проверете сами, в началото медиите в САЩ го представяха за истински демократ.

 

 

Самата Клинтън го нарече Хитлер. А защо тя направи това, как мислите? Не виждате ли в каква болест се е превърнала тази цялата нашата американска путинофобия?

 

 

Представителите на едната страна от неговото обкръжение казваха:

 

“Трябва да вземем Крим, в противен случай ще трябва да воюваме по-късно с НАТО”.

 

 

Представителите на другата страна казваха:

 

“Нека там се проведе референдум. Не може да действаме сами, нека хората решат на референдум. А сега да видим какво става в Киев”.

 

 

Кримъл проведе допитване в Крим. И това се превърна в най-добрия аргумент за Путин. Той получи Крим. Крим поиска сам да влезе в Русия. Тогава той вече можеше да каже на Вашингтон: Вие искате Крим да остане в Украйна? Но ето какво искам в замяна – вечна забрана за членство в НАТО и федерализация на украинската конституция, защото аз съм длъжен да предложа нещо на моите кримски братя.

 

 

Победи мнението на вторите.

 

 

След филма за Крим стана ясно, че преломен момент е свалянето на Янукович. Не трябва да забравяме, че европейските министри на външните работи – Полша, Германия и Франция – се проявиха в качеството си на посредници в сключването на споразуменията тогава. Те заявиха, че Янукович трябва да създаде коалиционно правителство и да остане на власт до декември, но всичко това беше отхвърлено от улицата. Никога няма да забравя как огромният Кличко (Виталий Кличко, професионален боксьор, опозиционен политик) стоеше на сцената на Майдана и от висотата на двуметровия си ръст обяви за великия триумф при преговорите, а някакъв дребен човек му измъкна микрофона от ръцете и каза: Махай се оттук и върви по дяволите. Тази хартия утре ще бъде запалена на улицата.

 

 

На следващия ден се случи точно това. Тази вечер можеше да се види как изглежда непобеденият световен шампион по бокс тежка категория, когато е изплашен до смърт.

 

 

Това беше повратен момент. Казаха, че всичко се е случило “заради Путин”. Но не всичко се случи заради Путин, защото демонизацията му отреди централно място при анализа на събитията днес.

 

Всеки човек, който притежава здрав разум и добра воля, знае, че решението за спирането на огъня в Украйна изисква наличието на определен вид местно самоуправление. Такова има Обединеното Кралство. Можем да не го наричаме федерализация на Украйна, ако ще огорчим с това Киев. В съответствие с Конституцията, губернаторите на всички региони в Украйна се назначават от Киев. Вероятно, сега това вече е невъзможно даже за Западна и Централна Украйна. Украйна се франгментира.

 

 

Смятам, че украинската криза е най-силният удар по националната сигурност на Америка – по-силен дори от войната в Ирак с дългогодишните й последствия. И причината за това е проста: пътят към националната сигурност на Америка отново минава през Москва. Няма нито един сериозен проблем в регионалната сигурност, който да не бихме могли да разрешим без пълното взаимодействие с който и да е ръководител от Кремъл.

 

Виктория Нюланд и посланика на САЩ в Украйна раздават бисквити по време на Евромайдана в Киев
Виктория Нюланд и посланикът на САЩ в Украйна раздават бисквити по време на Евромайдана в Киев

Имам предвид тази национална сигурност на Америка, която ме безпокои, която гарантира безопасност за децата ми, за внуците ми и за самия мене. И всичко това се случва в период, който е по-опасен от времето на студената война, защото понастоящем има по-малко структури, повече недържавни играчи и повече безконтролни ядрени технологии и материали…

 

 

Сигурността може да бъде само частична, но тази частична безопасност зависи от пълномащабното американо-руско сътрудничество – и точка.

 

От случилото се в Украйна ние изгубихме Русия и разклатихме националната сигурност на Америка. И дори ако ние утре прекратим действията си в Украйна, Русия вече никога – поне за цяло поколение – няма да иска да си сътрудничи с Вашингтон.

 

 

Затова архитектите на американската политика по отношение на Русия и Украйна разрушават националната сигурност на Америка.

 

Точно затова се смятам за патриот, а американските политици смятам за вредни за сигурността на Америка.

Джон Кери на Евромайдана в Киев
Джон Кери на Евромайдана в Киев

За това става дума. И всеки разумен човек, който не страда от пунинофобия, може ясно да го види.

 

Стивън Коен е американски историк, занимаващ се с изучаване историята на СССР. Основна тема на научните му изследвания е развитието на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 г., а също отношенията й със САЩ. Коен преподава “История на Русия след 1917 г.” във факултета по изкуства и науки в Ню-Йоркския университет, където той работи от 1998 г. Автор на множество книги. Широко известно е изследването му за връзката между политическата програма на Бухарин и изхода от вътрешнопартийната борба през 1928-1929 г., в която авторът издига концепцията на т.нар. “бухаринска алтернатива” (състояща се в разширяване на вътрешнопартийната демокрация до политически плурализъм, продължаване на новата икономическа политика и доброволна колективизиция) пред сталинския „велик прелом“.

 

 

Съпругата на Стивън Коен Катрина ван де Хювел е главен редактор на либералното (ляво по европейската класификация) издание “The Nation”, където често публикува статии на Коен.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;