Известният полски историк, геополитик и експерт по проблемите на сигурността Анджей Запаловски е роден през 1966. Завършва Краковския университет, а през 2003 защитава докторска степен в Академията за народна отбрана във Варшава. През 1997-2001 е народен представител в полския Сейм, а през 2005-2009 е депутат в Европейския парламент. 

 

— В дадено наскоро интервю за Радио Ватикана папският нунций архиепископ Клаудио Гуджероти заяви, че ситуацията в Украйна става все по-сложна и, че тази страна е загубила битката на всички фронтове. За какво свидетелстват тези критични бележки на ватиканския дипломат?

 

 

На първо място, бих искал да напомня, че ватиканската дипломация, от една страна, е много предпазлива, а от друга — нейните оценки и заявления винаги са изключително балансирани. Затова, ако от устата на папския нунций в Украйна Клаудио Гуджероти излизат толкова остри, но напълно съответстващи на реалната ситуация, думи, те следва да се приемат като предупреждение, че ситуацията в тази страна наистина става застрашителна и взривоопасна.

 

 

— Украинският президент Порошенко не изключва възможността за обявяване на военно положение. За кого всъщност е адресирана тази информация и с каква цел се разпространява?

 

 

Ако в Украйна не беше въведено военно положението през тези вече над две години, през които в източната част на страната продължава да се води гражданска война, това означава, че то просто не е било необходимо. Ще напомня само, че през цялото това време постоянно се водеха боеве, в които загиваха и украински военни. В момента военната активност в Донбас изглежда позатихнала. Тоест, перспективата за въвеждането на военно положение не е реакция на ситуацията в източните региони на Украйна, а по-скоро отговор на вътрешната заплаха от експлозия на общественото недоволство заради масовото обедняване на обикновените украинци.

 

 

— Както твърди британският Financial Times, руснаците са струпали хиляди военни в районите южно от Брянск, на изток от Ростов на Дон, в контролираното от сепаратистите Приднестровие, както и в Крим. Какво означава тази повишена активност на Москва?

 

 

Военните учения и придвижването на руски войски са просто демонстрация на мускули. Тоест, става дума за демонстрация на сила, както и, че руснаците биха могли да навлязат в някои райони, ако в тях избухнат бунтове срещу украинското ръководство, а то се опита да ги смаже с военна сила.

 

 

— А може би, както твърдят някои анализатори, става дума за традиционното активизиране на руснаците по време на провеждащите се Олимпийски игри?

 

 

Олимпиадата се проведе на хиляди километри от Украйна, освен това, тя вече приключи, затова не може да бъде използвана като информационно прикритие за осъществяването на каквито и да било действия. Още повече, че като такова прикритие би могла да се използва ескалацията на ситуацията в Сирия или миграционният натиск върху Европа.

 

 

— Означава ли това, че нарастващото напрежение в отношенията между Киев и Москва е само игра? И, ако е така, на какъв ефект се разчита?

 

 

Ще напомня, че между двете държави продължава да се осъществява много сериозен търговски обмен. Освен това Украйна отново започна да купува от Русия гориво за атомните си електроцентрали. Като цяло, страната се намира в изключително тежка икономическа ситуация, затова мнозина украинци преразглеждат критичния си подход към Русия. На свой ред, Москва демонстрира, че само тя е в състояние да гарантира енергийната сигурност на украинското население, както и обществената стабилност в страната. В този смисъл, случващото се действително би могло да се определи като «игра».

 

 

— Във връзка със ситуацията в Източна Украйна, посланикът на страната в Берлин призова в интервю за радио Deutschlandfunk немските власти да предоставят настъпателно въоръжение на Киев. Какъв според вас ще е отговорът на Германия?

 

 

— В момента Берлин не следва някаква ясна политика по отношение на Украйна. Социалистите например настояват за радикална промяна в източната политика и за активизиране на отношенията с Русия, ограничавайки паралелно с това подкрепата за Киев. На свой ред, християндемократите, върху които пада отговорността за сегашната миграционна криза, подкрепят Украйна, но само на политическо равнище. Като цяло, не очаквам, че Германия би предала някакво въоръжение на украинците.

 

 

— Наистина ли, както твърди Киев, мирът в региона е застрашен? Или това е опит за вкарването на Западна Европа в конфликт с Русия?

 

Сегашните украински власти винаги са се стремели да забъркат максимален брой западни държави в колкото се може по-сериозен формален конфликт с Русия и всички техни действия целят именно това. Политиците в тази страна осъзнават, че времето не е на тяхна страна, а подкрепата на населението спада. Освен това украинските елити са наясно, че скоро Европа ще започне по-силно да прокарва мирния процес, което ще приключи с тяхното собствено поражение и отстраняването им от властта.

 

 

— Напоследък много се говори за руската пропаганда, но се забравя, че Украйна е не по-малко активна в тази сфера. Как се случват нещата всъщност?

 

 

— От настъпателна, войната в Донбас се трансформира в позиционна. А позиционната война представлява конфликт, в който, за да се постигне победа, противникът трябва да бъде обезсилен. В Донбас руснаците оказват материална и техническа подкрепа на само няколко милиона души, докато Киев, с неговата разпаднала се икономика, е принуден да подпомага цели 40 милиона. Европа и САЩ не са в състояние да издържат толкова много хора. Не е трудно да прогнозираме изхода от подобна ситуация. Освен това, основното настъпателно оръжие в позиционната война е пропагандата. И тук двете страни правят всичко възможно за да усилят съпротивата срещу противника, въздействайки върху гражданите.

 

 

— Напоследък някои медии твърдят, че Русия изгражда военни укрепления по границата си с Полша. Защо го прави, според вас?

 

 

Всъщност, тези действия също са част от пропагандната игра и своеобразна реакция на това, че Полша блокира движението на хора през границата с Русия, при положение, че в тези райони не съществува никаква заплаха за проникването на масиран поток от нелегални имигранти в страната ни.

 

 

— Тоест, според вас няма причини за тревога?

 

— Напрежението между Москва и Варшава има политически и икономически характер. Няма никакви основания да се твърди, че в краткосрочна перспектива ще възникне някаква военна заплаха. Ситуацията обаче може да се промени, ако Полша стане формален участник в украинския конфликт.

 

— И след като вече засегнахме темата за граничните заграждения, не трябва ли Полша да стартира изграждането на такива съоръжения по границата си с Украйна?

 

 

Самият аз отдавна призовавам за изграждането на ограда по границата ни с Украйна. Миграционната криза не е приключила, а само се забави за известно време по чисто политически причини. Освен това, Украйна е застрашена от обща дестабилизация. През последните месеци броят на безработните в тази страна е нараснал с още половин милион души, да не говорим че там се наблюдава невиждан бум на престъпността. Статистиката е ужасяваща: само през 2015 в Украйна са извършени 7 000 убийства, по криминални подбуди. През последната година броят на тежките престъпления е нараснал почти с 9%.

 

 

— На 24 август, полският президент Анджей Дуда ще посети Украйна. Какво можем да очакваме от това посещение?На първо място е необходимо Варшава да започне да гледа на Украйна през призмата на Киев, а не на Лвов. Виждам, че през последните двайсет години полската политическа класа гради източната политика на страната, ориентирайки се към лвовските (т.е. западноукраинските, галицийските) елити и техните цели. Наистина тези идеи се реализират в Киев, но това си остава «галицийска» политика. Следва да осъзнаем, че «Галиция», която от две десетилетия насам определя тона в политиката на отношенията с Полша, представлява едва 20% от територията на украинската държава. Наш партньор следва да станат политическите и икономически елити на Киев, Харков, Запорожие и Одеса. Западна Украйна е икономическа провинция на украинската държава.

 

— Украинският външен министър Павел Климкин твърди, че по време на посещението на Анджей Дуда двете страни ще подпишат съвместно заявление, касаещо историята на двете страни. Възможен ли е обаче, какъвто и да било компромис по историческите въпроси, особено предвид факта, че от украинска страна не се забелязва желание за постигане на помирение?

 

Предприемането на някакви политически жестове, свързани с тази тематика, без предварителна обществена дискусия в Полша, биха имали само краткосрочно въздействие и няма да променят полско-руските отношения, които следва да се основават на историческата истина. Само че държавните институции в Украйна не демонстрират желание да преосмислят досегашната политика по отношение на Полша. И това също би трябвало да ни накара да се замислим.

Тагове: ; ; ; ; ;