Защо ни наказваш така, Господи?

 

 

Господин президент Оланд, имай милост, свърши поне тази полезна работа до края на мандата си — остави г-н Ксавие още един посланически мандат в България.

 

 

Самият той изтъкна в прощалната си реч в клуба на Мони Паси, че 3 години е твърде кратък мандат за посланик, който има амбицията да отвори очите на българите за проблемите на страната им и какво те трябва да направят, за да ги решат.

 

 

Като истински енциклопедист, ревностен наследник на традициите, завещани от Монтен, Дидро, Декарт, Ксавието демонстрира по време на мандата си задълбочени познания най-напред в ботаниката. Как иначе би определил, че в съдебната ни система има именно гнили ябълки, а не да речем гнили круши, гнили банани или гнили праскови. Като гениален историограф, политолог и антрополог Негово превъзходителство френският посланик (оттук нататък за икономия на място ще употребяваме термина «екселенц») отвори очите на българите, че «9-и септември е ужасна дата в историята на Европа!!!» (не просто на несретна България, а на цяла Европа, каква интуиция за макар и късното ни присъединяване към Европейския съюз), защото «с помощта на съветския завоевател се установи режим, който за няколко месеца взема решение за обезкървяването на целия български елит, за убийството на 1000 негови представители».

 

Тук няма как да не се възхитим от смелостта на французите да си свършат сами работата, без да чакат помощта на чужди завоеватели.

 

 

Както свидетелства изследването «L’epuration en France a la Liberation» — «Чистката във Франция след Освобождението»:

 

 

«При Освобождението на Франция от нацизма желанието за мъст и уреждане на сметки се смесват, като участници в Съпротивата и населението подгонвали смятаните за такива. Извънсъдебното прочистване е причина за смъртта на около 9000 души. Появяват се използвачи на чистката, които съчиняват обвинения с цел да си присвоят блага или да отмъщават за нещо. Законовото прочистване обхваща 300 000 досиета, 127 000 от тях стават предмет на процеси и следват 97 000 осъдителни присъди… Осъдените са на смърт от Висшия съд и обикновените съдилища (791 или 767 според различните статистики) плюс 769 осъдени на смърт от военните съдилища. Ликвидирани са около 11 000. Осем смъртни присъди са произнесени срещу висши държавни служители, 3 от които са изпълнени — срещу бившия премиер Пиер Лавал, Фернан дьо Бринон и Жозеф Дарнан. Други 5 са променени на доживотен затвор, включително на бившия държавен глава маршал Петен».

 

 

Разбира се, Франция не би била Франция, ако не прояви креативност дори в налагането на наказания на колаборационистите. Остригани за «хоризонтален колаборационизъм» (т.е. за сексуални отношения с окупатора) са около 20 000 жени, които са развеждани като мечки по улиците. Къде ти толкова фантазия у българите, нали, екселенц?

 

 

Екселенцът ни похвали, че «цифровата!?» икономика в страната е в пълен подем. Какво съвпадение с констатацията на премиера Борисов, че «българите се видяха с пари и хукнаха да пътуват в чужбина».

 

 

«Зърнените храни, маслото от рози и лавандула, гъши дроб — това е може би само детайл за българина, но има голямо значение за французина», ни отваря очите превъзходителството.

 

 

Ваше превъзходителство, г-н Ксавие Лапер дьо Кабан, мога да ви услужа, ако я нямате под ръка, с френската енциклопедия «Larousse», издание 1979 г., и ще насоча вниманието ви към стр. 236:

 

 

«Преди Втората световна война България въобще не е била докосната от модерния живот. Тя е била страна, живееща главно от селското стопанство… След 1947 г. тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на 5-годишни планове и с помощта на СССР… Покрай пшеницата и царевицата се увеличава отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, памук, домати и рози, предназначени отчасти за износ… Забележително е индустриалното развитие».

 

 

Следват данни за разработването на подземните богатства, текстилната промишленост, туризма, енергетиката.

 

 

«Това индустриално развитие почива върху обмена със страните от Източна Европа и по-специално със СССР».

 

 

Е, все пак нещичко е останало — зърнените храни, розовото масло и в добавка любимото на французите foie gras, гъши чер дроб, което потвърждава твърдението на екселенца за пълния подем на цифровата икономика.

 

 

И накрая остава поучението на видния политолог, историограф и ботаник Ксавие Лапер дьо Кабан, че «отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята… днес няма място за признание по отношение на сегашна Русия, на която не дължите нищо».

 

 

Първите кокичета в това отношение вече са покарали на българска почва в лицето на президента Плевнелиев, външния и военния ни министри, както и на художниците, които мине не мине време, цапотят паметници.

 

 

Иначе статистиките сочат, че някъде около 80% от българите не са готови да приемат внушенията на екселенца.

 

 

Надежда все пак има до един-два века нещата да се променят, този процент да слезе до 50, ако се провеждат все такива успешни реформи в образованието като тази на министър Кунева.

 

 

С известно неудобство ще споделим, че българите се оказахме малко по-находчиви от французите в словотворчеството: натоварихме каручката на толерантните с така ухажваните от чуждите посланици, включително и от г-н дьо Кабан, лица с нетрадиционна сексуална ориентация.

 

 

Та, натоварихме каручката на толерантните с грубоватото «педерасти», та се получи неологизмът «толерасти». Оценете българската словесна находчивост, екселенц!

 

 

И накрая един скромен въпрос към отиващия си посланик: във френско-българския речник съществителното «cabane», както се изписва фамилното ви име, е преведено като «колиба».

 

 

Колибата малко трудно се връзва с благородническото «de». Като филолог това ме позаинтригува, но иначе нищо лично и на добър час, екселенце!

Константин Иванов

Тагове: ; ; ; ; ;