Приватизацията в България узакони икономическата власт на бившата номенклатура. Раздържавяването беше механизмът, който можеше да декомунизира България в даже по-голяма степен от така или иначе неслучилата се лустрация. Това заяви пред БТВ президентът (1997 г. – 2002 г.) Петър Стоянов.

 

Ето какво каза още екс-президентът на България Петър Стоянов:

 

 

„Процес като приватизацията се случва на 100 г. веднъж в историята на една държава – да прехвърлим милиардна държавна собственост в частни ръце. От начина, по който ще го направим, зависи каква средна класа ще има България и дали ще има средна класа въобще.

 

 

Това беше  шанс да се създадат хора, базово почтени към принципите на демокрацията, но вместо това бяха облагодетелствани кадри на номенклатурата и на „Държавна сигурност».

 

Комунизмът не рухна заради достойните усилия на хора като Вацлав Хавел, Валенса или българския герой Илия Минев.

 

 

Той рухна, защото беше замислен в лабораториите на най-висшите етажи на комунистическата партия на СССР.

 

 

На бившите комунистически величия им беше писнало да ги ругаят като нарушители на човешките права, да управляват най-богатата страна – СССР, и да не могат да оставят това богатство в наследство на своите деца и внуци. Тогава разбраха колко по-добре е да извършат т.нар преход, да влязат в т.нар пазарна икономика, но доминирана от тях. Това се случи в Източния блок.

 

 

Станалото у нас през 90-те е създало чувството на несправедливост в българското общество. То разяжда тъканите на едно общество повече от бедността или от ниските пенсии.

 

 

Мнозина днес у нас са склонни да винят за състоянието, в което се намираме, демокрацията или Европейския съюз. Забравят, че демокрацията, освен върховенство на закона, човешки права и свободи, пазарна икономика, изисква и традиция, която на нас ни липсва. Същата тази демокрация функционира в Германия, Франция, Холандия, Белгия. След като там може да даде плодове, трябва да се запитаме защо у нас не може.

 

 

Жан Виденов беше олицетворение на непроменящата се БСП».

 

Дясното днес не е в добро състояние, а твърденията на ДСБ, че на втори тур трябва задължително да се подкрепи ГЕРБ на президентските избори поставят тежки окови на кандидата на Реформаторския блок.

 

 

Започва да става тягостно вдясно. Като си мислех за славните години, за тези хилядни митинги, това, което липсва на днешното дясно и вероятно на цялата българска политика е въодушевлението, ентусиазмът, вярата.

 

 

Аз съм против „спускането” на кандидати за поста държавен глава. Ако се върнем 20 г. назад, моята президентска кампания беше ни повече, ни по-малко от 10 месеца. Прекосих няколко пъти България, стиснах ръцете на стотици хиляди хора. Това беше моята легитимност като президент – имах самочувствието, че съм президент на българския народ, защото 10 месеца бях лице в лице с хората.

 

 

В момента не виждаме и дебат за основните стратегически въпроси на днешното време».

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;