В нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. т.нар. полиически елит по онова време взима властта без нито един изстрел. “Архитектът” на преврата полк. Дамян Велчев определя Кимон Георгиев, също офицер от запаса, за министър-председател.

 

 

Съставено от застъпници на “надпартийната власт”, правителството, отначало благосклонно подкрепяно от царя, съсредоточава правомощия в избрана група от доверени и подготвени хора и започва да се разпорежда с постановления и декрети, които имат силата на закони.

 

 

То забранява политическите партии, конфискува имуществото им, спира изданията, агитацията и събранията.

 

 

Ударени са и националноосвободителните организации, и на първо място ВМРО, която е в конфликт и с Военния съюз, и със “Звено”. Нейните структури са ликвидирани, оръжието – конфискувано, заловените ръководители – изправени пред съд.

Студентски вълнения през 30-те г. на ХХ в.

 

 

Въпреки че К. Георгиев фактически стабилизира властта му, монархът е обезпокоен от външнополитическата ориентация на звенарите към Франция за сметка на Германия и от възстановяването на дипломатическите отношения със Съветския съюз.

 

 

Царят подхваща подмолни действия, които дублира с награди, повишения и ласкателства, за да привлече висшия команден състав на армията. Министър-председателят, заплашен от преврат, подава оставка, ген. Пенчо Златев го наследява за кратко, през декември 1935 г. се организира закрит съдебен процес срещу деветнадесетомайци, през март 1936 г. Военният съюз е разтурен, а на военните чинове се забранява под каквато и да е форма да се занимават с политика. Десетки генерали и полковници са изпратени в запаса.

 

 

ХХV обикновено народно събрание (1940–1944) влиза в българската парламентарна история с утвърждаването на протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт, подписан от министър-председателя Б. Филов във виенския дворец “Белведере”.

 

 

Подписът е положен на 1 март 1941 г., утвърждаването е гласувано на следващия ден, 2 март. Тази обяснима бързина е помрачена за управниците от неколкократните опити на народни представители да разискват декларацията на правителството, съставена по повод на предприетата “стъпка към погрома”. Исканията за обсъждане са отхвърлени, което предизвиква Н. Мушанов, един от най-активните противници на присъединяването, ясно и точно да формулира присъдата на събитието:

 

“В този момент се върши едно историческо предателство към българския народ!”

 

 

България срещу световната демокрация.

 

Проф. Богдан Филов — министър-председател, подписва във Виена присъединяването на страната към Тристранния пакт. 1.ІІІ.1941 г.

 

Богдан Филов с идеолога на италианския фашизъм Бенито Мусолини, Рим, 1941 г.

Правителството, приветствано с хитлеристки поздрав, София, 1941 г.

 

Борис III развързва ръцете си за самостоятелни решения, но е принуден да се съобразява както с обстановката в страната, така и с традиционното русофилство на народа. Той успява да устои на натиска на Хитлер и нито един български войник не се сражава на Източния фронт, но обявява война на Англия и САЩ. Царят не се противопоставя на акцията за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, но не се спира пред никаква жестокост при опитите си за потушаване на антифашистката борба след 1941 г.

 

 

На България изпраща в концлагерите на смъртта 13 000 евреи от Македония. С подписа на цар Борис III…

 

 

Още до смъртта му на 28 август 1943 г. – една митологизирана в благоприятна светлина смърт – България е обхваната от политическа криза, усилвана от загубите на най-боеспособните немски съединения при Сталинград, Курск, Северна Африка, от дебаркирането на съюзниците в Сицилия и от предстоящия десант в Западна Европа.

 

 

Още на 22 юни 1941 г., деня, в който хитлерофашистка Германия нахлува в СССР, ръководството на БКП призовава българския народ “да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм”, а два дни по-късно е оповестен официално и курсът към въоръжена борба.

 

 

Партизански чети се появяват в Разложко, Дупнишко, Баташко, Севлиевско, Габровско и в други райони още същото лято, но през първата година основна роля играят бойните групи, главно в София и в по-големите градове. Държавна сигурност и полицията успяват да разкрият и да унищожат повечето от тях, дори и онези, които задграничното ръководство на БРП (к) прибързано изпраща от Москва чрез парашутни десанти и подводници.

Партизанска клетва — 1943 г.

Сражението при Жабокрек. Партизани срещу германски части — 1944 г. — худ. Кожухаров

 

 

По идея на лидера на българските комунисти и генерален секретар на Комунистическия интернационал Г. Димитров този етап е последван от изграждането на единен народен фронт срещу фашизма и антидемократизма. На 17 юли 1942 г. нелегалната радиостанция “Христо Ботев”, която излъчва от СССР, огласява програмата на Отечествения фронт. В нея се апелира да не се въвлича България в престъпната война, да се изтеглят българските войски, които са изпратени да потушават борбата на югославските народи срещу германската окупация, да се скъса съюзът с Германия, да се търси споразумение с балканските народи, да се установи сътрудничество със СССР, Англия, САЩ и други свободолюбиви страни и т.н. От август 1943 г. започва да функционира Национален комитет на Отечествения фронт с представители на БРП (к), БЗНС “Пладне”, “Звено”, Социалдемократическата партия и хора със свободни професии. От лятото на 1944 г. антифашистките сили учестяват акциите си, на много места изникват комитети на ОФ.

 

 

Отговорът на властта се ожесточава от януари 1944 г., когато новосъздадената специализирана военно-полицейска структура, наречена жандармерия, започва да избива без съд и присъда партизани, ятаци, цели семейства, опожарява домовете им, излага телата на жертвите по градски и селски площади за назидание, разнася отрязани глави, плащайки за всяка една по 50 хил. лв. от бюджета. Затворите са натъпкани с хиляди, други са интернирани в концентрационните лагери.

 

 

В края на август 1944 г., след капитулацията на Румъния, Съветската армия достига Дунав и заставя регентите на малолетния престолонаследник Симеон II да съставят ново правителство, което още през първия ден на едноседмичното си управление възстановява конституционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации и ХХV народно събрание, обявява политическа амнистия, прекратява войната с Англия и САЩ. Но вече е късно. На 5 септември, когато България скъсва дипломатическите си отношения с Германия, Съветският съюз й обявява война. На 8 септември войските му преминават границите на царството.

Здраствуйте, братушки!

 

В 16 ч. на същия ден в дома на К. Георгиев се провежда последното нелегално заседание на Националния съвет на Отечествения фронт, в което участват земеделецът Никола Петков, социалдемократът Григор Чешмеджиев, комунистът Добри Терпешев. В къщата е и звенарят Дамян Велчев. На това заседание се определя и съставът на бъдещия Министерски съвет: министър-председател – Кимон Георгиев, министър на вътрешните работи – Антон Югов (БРП-к), министър без портфейл – Добри Терпешев (БРП-к), министър на външните работи – Петко Стайнов (безпартиен), министър без портфейл – Никола Петков (БЗНС), министър на образованието – проф. Станчо Чолаков (“Звено”), министър на правосъдието – Минчо Нейчев (БРП-к), министър на здравеопазването – д-р Рачо Ангелов (БРП-к), министър на войната – Дамян Велчев (“Звено”), министър на промишлеността, търговията и труда – Димитър Нейков (БРСДП), министър на земеделието и държавните имоти – Асен Павлов (БЗНС), министър на пътищата, благоустройството и съобщенията – Борис Бумбалов (БЗНС).

 

 

Главният щаб на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) решава да атакува правителствените сили в София още през нощта на 8 срещу 9 септември. Бойните групи и Шопският партизански отряд начело с Иван Бонев-Витан не са в състояние сами да вземат властта, поради което на сцената отново излизат опитните превратаджии Д. Велчев и К. Георгиев. Те са привлекли на страната на Отечествения фронт офицери, близки до Военния съюз, които разполагат армейски части при ключови обекти. Нощта е победна и сутринта на 9 септември 1944 г. в 6,15 ч. К. Георгиев прочита по радиото прокламацията на първото правителство на Отечествения фронт. Освен нови министри, нови регенти на цар Симеон II заемат постовете си – проф. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и проф. Цвятко Бобошевски.

 

В България започва бърза и коренна държавно-политическа промяна.

Чапай - командирът на Беловската чета
Чапай — командирът на Беловската чета