Прощалната визита на Барак Обама в Китай става за него такъв провал, какъвто беше и първата, пише вестник Die Welt.

Президент США Барак Обама на саммите G20 в Ханчжоу

«Барак Обама искаше да обърне държавата си към Азия, за да гарантира нейните стратегически интереси. Но местната власт възпрепятства опитите му. Историческият шанс е пропуснат», — пише авторът.

 

 

Неотдавнашната визита на Обама започна със «символично унижение»: предвид това, че американската и китайската делегации не съгласуваха въпроса за подаването на стълбата към самолета «на най-влиятелния човек в света» (така изданието нарича Обама, бел.ред.), наложи се Обама да излезе от самолета пред задната врата.

 

 

Освен това, няколко пъти съветниците на американския президент и китайските чиновници си размениха словесни престрелки помежду си, изхвърляйки напрежението, струпало се за последните няколко години.

 

 

Някога Обама заяви, че е готов да протегне ръка на всеки «противник и конкурент» на Америка, дори на Пекин. През 2009 година той дори отказа да приеме Далай Лама, за да не сърди китайците.

 

 

В първата година на своето управление Обама посети Китай, който тръгна напреки така, както и по време на последната му визита, отбелязва изданието.

 

 

Китайците се стремяха да контролират всяка стъпка на Обама. Не му разрешиха да се срещне с политическата опозиция, не му дадоха възможност да отговори на въпроси по време на пресконференцията, не му разрешиха да говори по радиото.

 

 

«Този удар от страна на Китай се превърна в урок за Обама. Президентът и неговите съветници стигнаха до извода, че Китай явно разбира само от езика на силата», — се казва в статията.

 

 

Именно в това се заключаваше обръщането към Азия. САЩ искаха да покажат на Пекин, че САЩ все още си остава държава, която контролира ситуацията в региона, а и да убедят съюзниците си в това, че те могат да разчитат на подкрепата на Вашингтон.

 

 

Както отбелязва авторът на статията, политика на обръщане към Азия бе свързана с голям брой «високопарни надежди», както и много други външнополитически инициативи на Обама. Резултатите от тази политика се оказаха скромни.

 

Президент США Барак Обама в аэропорту Ханчжоу, 3 сентября 2016

 

Пекин не се впечатли от обръщането на Изток на САЩ.

 

 

«Властите в Пекин при всички случаи нямаше да се впечатлят от обръщането на САЩ към Азия. В продължение на много години Китай остроумничеше и провеждаше политика на намаляване на американската мощ», — пише изданието.

 

 

Авторът твърди, че фактът, че Китай е разположил свои бази на островите в Южно-Китайско море, е «плесник» за САЩ, който доказва, че Вашингтон не може да направи почти нищо, за да защити своите съюзници в Азия.

 

 

Пълен крах се наблюдава и по отношение на друг важен инструмент, който би могъл да съдейства за укрепване позициите на САЩ в Азия — Транстихоокеанското търговско партньорство (ТТП). Срещу него са и двамата кандидати за президент на САЩ — и Хилъри Клинтън, и Доналд Тръмп.

 

 

Според автора, обръщането към Азия създаде «вакуум» в други части на света, от който се възползваха «злодеи», в това число Ислямска държава, която, както твърди авторът, «засмуква» Вашингтон обратно в Близкия Изток.

 

 

Проблемите на САЩ в Азия се засилиха от една страна заради обективното разбъркване на баланса на силите в полза на Китай, пише изданието. От друга страна, това е  «въпрос на възприятие»: много хора считат Обама за слаб във външнополитическите въпроси президент, който се страхува от конфликти.

 

 

Върху разногласията между представителите на САЩ и Китай по време на прощалната му визита Обама реагира със свойствения му сдържан маниер, заявявайки, че «не си струва да преувеличаваме». Когато след това го оскърби филипинският президент, наричайки го «кучи син», Обама отмени срещата си с него.

 

«В света на Обама това е изражение на максимална дипломатическа твърдост», — прави извода си авторът.

Петя Паликрушева

 

 

 

 

Тагове: ; ;