Медиите изобилстват с материали, отразяващи международната активност на българския премиер. Бил в Истанбул, ходил в Берлин, говорил по телефона с европейския президент Туск, коментирали го световни медии. Но у нас като че ли не се дооценява неговият принос за националния просперитет. Защото, като теглим чертата, какво излиза: след Ципрас, Орбан и Качински ген. Борисов е четвъртият нов лидер на Европейския съюз на мястото на Камерън, Оланд и Меркел, които поетапно си отиват.

 

 

Нека най-напред да видим как Бойко се самооценява и на базата на това да поставим няколко въпроса.

 

 

— Аз съм като Джо Байдън /американския вицепрезидент, който също се срещна с Ердоган б. а./ и това, което ние правим е висша дипломация. Лидерите на Европа и Америка си говорят с мен на малко име, позициите, които отстоявам, влизат в решения на ЕС, стават решения за цяла Европа. Те, естествено, в мое лице виждат един от лидерите на Европейския съюз.

 

— И аз съм против политиката на Турция, но това ни е съседът, това ни е границата. Имаме вече ограда – това, което всички искат. Въпросът е, ако дойдат стотици хиляди мигранти на тази ограда, тя ще издържи ли. Ще стреляме ли по тези хора.

 

 

— Има две лесни решения – едното от тях ще се случи, ако не седнем с тях /турците – б. а./ и не ги молим, не преговаряме. Да държат мигрантите по-далече от нашите граници. Който мисли по друг начин, да каже: Борисов не е прав, но аз предлагам…

 

 

— Мене никой не ме е привиквал, както Джо Байдън не го привикват, както лидерите на Г20, които ще се видят с Ердоган. Те васали ли са му. Но един ден историята ще обясни кой кой е! Защото трябваше да направите анализ какво казват за мене австрийският и германският канцлер. Те заявиха, че трябва да се работи с Турция, защото за хубаво или за лошо това споразумение /между Турция и ЕС за регулиране на потока бежанци – б. а./ засега спасява Европа.

 

— „Пожелавам на всички мои опоненти и тях така да ги „привикват” във всички столици на света и когато те отидат там, медиите им да ги цитират. Аз може и да изглеждам по-грубичко така, но съм справедлив”.

 

 

Този монолог на нашия национален лидер пред bTV не е първо, нито по време, нито по начин изразяване: разбъркано, с нарцистични и недоизказани фрази от вида „и така, и иначе”, но за пръв път той заявява, че си е надвил на масрафа на демократ политик и у нас се намесва успешно в световните дела. Защото какво друго са миграцията и тероризмът, ако не проблем номер 1 за световната цивилизация.

 

 

Няма лошо, може и така да изглежда в очите на тези, които му вярват и го ценят. Дори и да е самохвално, говоренето на ген. Борисов засяга формални истини, ситуации и отношения.

 

 

Въпросът е защо сега го прави?

 

 

Може би защото се видя, че прехвалените ЕС и НАТО, да не говорим за САЩ, които той нарича „началниците” , забъркаха глобална политическа каша, водени от алчност и властолюбие, замаскирани под лъжи и политическа демагогия.

 

Чии указания изпълнява премиерът за разрухата на икономиката и търговията, на здравеопазването и образованието, на науката и културата. На тези негови „началници”, които всъщност са обикновени лобисти на империалистически икономически интереси. А нима, служейки им / „хванали са ме за гушата”/, той не се явява главният лобист в България на чужди държавни и корпоративни интереси.

 

 

А какво да кажем за наложената му като по шаблон от същите „началници” крайно порочна система за обществени поръчки, където се разпределят под масата милиони и милиарди: от магистралите и метрото, през електрото, водата и боклука, до обслужването на държавната админисрация с пътувания, резервации , IT услуги и пр.

 

 

И няма на кого да се оплаче измаменият и ограбеният, защото без него нищо не може да се промени, а с него да се чуе е невъзможно. Фирмите са селектирани по „цветановски” шаблон, финансовите потоци са канализирани, по рецепта на Кристалина и Дянков, т. е. на Световната банка, печалбата на малцина е гарантирана чрез властови лостове и пр.

 

 

 

Колко пари струва оградата на турската граница и какъв е коефициентът й на полезно действие, т. е. какво е съотношението на разходите спрямо спирането на бежанския поток на границата.

 

Кой ликвидира Гранични войски и най-важното – системата за физическа и техническа охрана на границата.

 

 

„Началниците” от ЕС и техните клакьори в българското правителство.

 

 

А какво направиха нашите, за да коригирате тази престъпна безотговорност.

 

 

Кой ликвидира армията, свеждайки я от 150 000 до 25 000.

 

 

Кой разруши, разпродаде и остави без части и обслужване ракетите, самолетите, корабите и танковете.

 

 

Пак същите „началници“ и техни слуги, защото, видите ли, имало чл. 5 в Устава на НАТО, който ни гарантирал сигурност и спокойствие.

 

 

 

Разбрахте ли сега, като ходите на „семейни“ срещи в Брюксел и Вашингтон, че те са блъф за раболепни глупци, „опера за 3 гроша”.

 

 

На никого там не му пука за българската икономика и национална сигурност, освен за парите и властта в България.

 

 

Власт над работещия народ, за да се смучат още повече пари за транснационалните спекуланти.

 

 

И за да няма кой да пита за държавен сувуренитет и териториална цялост, за икономически просперитет, за духовност и култура, за социални права — като министри се слагат безгласни послушковци: военният Ненчев, външният Митов, просветната Кунева. Има и още, но и те на самия господ се кланят.

 

За периода на управление на Бойко Борисов, под булото на фалшивото спокойствие и всекидневно успиване /„вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“/, държавността отстъпи по всички показатели, изместена от алчността на некомпетенти чиновници.

 

 

Разруши се до основи традиционният морал на народа.

 

 

Клишето „евроатлантически ценности” вече означава само едно: под прикритието на формални правила да се граби и краде, да се облагодетелстват и корумпират чиновниците в огромната държавна администрация – от върха до основата. Престъпността е начин на живот в България, и правителството не може да се справи. Покровителства я, щом макар да се говори за нея, тя се шири из цялата страна.

 

 

 

Ами кадровата политика. Създадената от „началниците” уж демократична партийна система у нас е машина за власт и облагодетелстване на политиците. Тя си е самодостатъчна, нещо като перпетуум мобиле, по модела „партия-държава”.

 

 

Всичко е по вносна партитура: планиране, подготовка, провеждане, контрол, корекция на грешките, отчитане на резултата – винаги от победителя и винаги отличен. Правят се избори – има свобода на събранията и свободни медии, но финансовият ресурс е при „точния човек”.

 

 

Отчитат се изборните резултати 1, 2, 310 пъти те са най-добрите… според социолозите и политолозите. А дали и те не слушат какво им казват същите „началници”. Дали и те не участват в разпределянето на същите финансови потоци.

 

Идват избори за президент, ще има след това и за парламент, ще дойде време да се сменят и кметовете. Изборите идват и ще се смени концептуалният модел, ще се сменят и лидерите – първо в САЩ, после в Европа, накрая и у нас. Николай Хайтов казваше: тръгне ли светът да си събува потурите, търси си дрехи алафранга.

 

 

Дошло е време за честност и труд. Дошло е време за чест и достойнство. Който го разбере, може и да се запише в историята. Ако ли не, ще го псуват по кръчмите. И най-много — най-облажилите се.

 

 

Мрънкачите във властта са толкова много, защото е по-лесно и по-добре платено да намираш кусури, отколкото да поемаш отговорност за това, което сам си натворил!

Проф. Димитър ИВАНОВ

Тагове: ; ; ; ; ;