Британците твърдят, че именно те са били център на антифашистката коалиция

 

 

 

Без всякакво съмнение, всеки, който е рискувал и дал живота си в битката срещу нацистка Германия, заслужава безкрайно уважение. Но вече е време да започнем да си казваме истината в очите, защото някои държавници забравиха или въобще не са наясно със собствената си история.

 

 

Факт, който не може да се оспори е, че Полша и Франция бяха катурнати от Хитлер за броени дни. Същата участ имаше цяла континентална Европа.

 

 

 

Само водата, която отделя Англия от континента Европа, помогна безславната капитулация да не се случи и на кралските поданици.

 

 

 

Да, Англия воюва срещу Хитлер. Воюва до лятото на 1944 г.. Но къде воюва?

 

 

Истината е, че Англия воюва на второстепенните театри на бойните действия.

 

 

Да, на второстепенните.

 

 

Но това не пречи на съвременна Великобритания да бие тъпана, че точно тя е доминиращата сила в разгрома на Хитлер.

 

 

Защо се прави това?

 

 

 

Много ясно – подменят се историческите факти, подменя се историята, дискредитира се подвигът на комунистите, на съветските войници, омаловажава се ролята на Русия като наследничка на комунистическия Съветски съюз.

 

 

 

Точно защото подвигът на комунистите от Съветския съюз е поставен под съмнение, е време да погледнем истината в очите.

 

 

 

Ето я истината за участието на Англия във Втората световна война:

 

 

 

Една „случка“ преди войната

 

 

 

И до днес като халюциноген върви твърдението, че пактът Молотов-Рибентроп уж развързал ръцете на немците. Това е най-тежкото обвинение към СССР и Русия днес, което тръгна от английските военни историографи и достигна и до нашите далечни балкански ширини.

Пакт Молотов Рибентроп 7

 

 

 

 

 

 

 

Защо е сключен пактът Молотов-Рибентроп?

 

 

Опитите на СССР да създаде колективен юмрук срещу експанзията на Хитлер до 1939 г., се натъкнал на откровен цинизъм от страна на Запада. Великобритания и Франция се съгласили на преговори със СССР за колективна сигурност, но техните представители пристигнали на преговорите без каквито и да било пълномощия.

 

 

А това автоматично ги изкарвало извън преговорите, т.е. двете държави се изгаврили със СССР като се направили на разсеяни лелки, които забравили да вземат брашното при месенето на хляба.

 

 

 

В същото време правителствата на Полша и Чехословакия блокирали всички опити на СССР да създаде отбранителен блок в Източна Европа срещу нацистката агресия.

 

 

 

Полша отишла по-далече и си позволила заедно с Унгария активно да участва в разделянето на Чехословакия през 1938 г. и така се превърнала в съучастник на нацистката агресия.

79

 

 

 

 

 

СССР осъзнавал, че е възможно обединение между страните от Запада – Великобритания, Франция, нацистка Германия и сателитите й, както по всяка вероятност и самата Полша срещу СССР.

 

 

 

Западът бил откровено силно враждебен към СССР. Нещо повече, Западът откровено тласкал Хитлер към война със СССР. Западът подарил на Хитлер Рурска област, Чехословакия и Австрия.

 

 

 

Както всички знаем, Западът симпатизирал на Хитлер, но ненавиждал комунистите.

 

 

И това е безспорен факт.

 

 

 

Т.е. СССР имал нищожен избор: или да стои безмълвно и да гледа как Хитлер буйства на Изток, или да се опита да спре това буйстване по пътя на дипломацията.

 

 

СССР избрал пътя на дипломацията.

 

 

( В контекста на събитията в Украйна, в които особено активни срещу Русия са прибалтийските държави, трябва задължително да споменем и тях по отношение на Пакта, защото и в съвременна България някои продължават да не си спомнят, че в резултат на Пакта Молотов-Рибентроп Литва получава Вилнюс и най-голямото пристанище на страната – Мелмел).

 

 

 

Извод: от страна на СССР Пактът Молотов-Рибентроп с нацистка Германия има единствено и само отбранителен характер. Пактът спира за първи път немската агресия.

 

 

 

Защо смятаме, че Западът тласкал Германия към война със СССР?

Münchener Abkommen, Daladier (l.) und Göring (r.)

 

 

 

 

 

 

 

 

Много английски историци твърдят, че началото на трагедията на 20 век е Мюнхенското съглашение от 1938 г., подписано от министър-председателя на Великобритания Чембърлейн, министър-председателя на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и министър-председателя на Италия Мусолини. Английските експерти, които твърдят това, са Е. Кар и А. Тойнби, ако някой се съмнява в написаното. Същите тези английски експерти наричат този договор “сговор” и прелюдия към Втората световна война.

 

 

 

Няма с какво да се извини Англия, както и другите споменати по-горе държави, за този договор. Няма. Ама, били слаби, ама били принудени, ама не знам си какво се било случило с тях тогава…Това няма абсолютно никакво значение. Подписахте ли с Хитлер през 1938 г. съглашение? Подписахте. А защо го подписахте? „Ми, комунистите са човекоядци и пият по 8 литра кръв на ден“, – почти това искат да ни кажат, но стискат зъби и хъката-мъката се измъкват.

026399a8edb2f06d_large

 

 

 

 

 

 

 

А нима някой мисли, че Западът е гледал блогосклонно към комунистическия Съветски съюз?!

 

 

 

А нима някой си мисли, че Западът не е искал ликвидирането на комунистическия Съветски съюз още тогава?!

 

 

 

Такаа, дотук всичко е ясно.

 

 

 

Да видим сега какво си спомня по темата немският вице-адмирал Курт Асман:

 

 

“През 1935 г. беше сключено англо-германско морско споразумение, според което между германския и британския флот се създаде ново съотношение 35: 100. Превъзходството на военно-морските сили на Англия и Франция над немския военно-морски флот е видно”, – казва вице-адмиралът в навечерието на Втората световна война.

 

 

 

Това добре, но последващите събития ни дават основание да твърдим, че Англия по всяка вероятност е спретнала тайна от Франция и останалия Запад сделка с Хитлер.

 

 

Да видим защо.

 

 

И още, налице е Мюнхенско съглашение между Запада, но впоследствие Англия изоставя Франция.

 

 

 

На какво се дължи това предателство?

 

 

Случайна ли е изневярата на Англия или не е?

 

 

 

По този повод ще се позовем на един цитат от английския драматург и романист Джон Лили, който казва следното:

 

 

“Англия е като Новия Израел – избрана и уникална”.

 

 

Мдаа, Лондон наистина смятал себе си за върха на айсберга, за сътворител на съдбата на народите на планетата. Ето това е британският политически светоглед. Апропо, ние, българите, този техен светоглед го знаем още от времето на турското робство и освободителната Руско-турска война. Но това е друг филм, както се казва.

 

 

 

Влиятелният лорд Лойд коментира стореното в Мюнхен от кабинета Чембърлейн ето така:

 

 

“Ние дадохме на Германия свободата да се въоръжи. Ние открихме на Германия път на Изток и с това й гарантирахме така необходимата й възможност за експанзия”.

 

Упс!

 

Е?

 

 

 

Ще има ли пак нещо хъката-мъката, драги съюзници и уж антифашисти…?

 

 

Мълчите.

 

 

Между другото, Хитлер високо ценил “богоизбраните” англичани. Така високо ги ценил, че ето какво казва по повод една случка с Чембърлейн: “Аз му дадох свой автограф за спомен”, – така казва фюрерът за Чембърлейн след посписването на пакта срещу Чехословакия.

 

 

 

Бооже, какъв жест, какво чудо но чудесата – той му дал автограф и Онзи примрял от трепет…

 

 

С една дума, Хитлер смятал „богоизбраните“ за някакви низши фенски твари, нищо повече хе-хе?

 

 

 

Няма да възклицавам повече и ще ви оставя да го направите вие в най-свободен вид…

 

 

 

Как Англия предаде Франция

 

 

Да продължим с истината.

 

 

 

Каква била целта на Западна Европа с подписването на този позорен пакт в Мюнхен?

 

 

 

Ето я целта – надявали се Хитлер да започне Кръстоносен поход срещу комунистите в СССР. Не сте изненадани, нали? Не сте. Ми, да, никой нищо друго не е очаквал от капиталистическа Западна Европа.

 

 

Но какво направил Хитлер?

 

 

 

Хитлер показал, че не му пука нито за някакъв си Пакт, нито за техни „богоизбрани“ величества и им показал среден пръст – нахвърлил се срещу Франция. Да, същата тази Франция, която го подтиквала да ликвидира “мръсните” комунисти от СССР. хе-хе?

 

 

 

Нещастни глупави франсета, заблудени капиталистически франзели, бих добавила…

 

 

Вижте сега как започва и се развихря голямото надлъгване между капиталистическите подлеци.

 

 

 

Помогнала ли Великобритания на нещастната Франция, когато Хитлер я цапардосал?

 

 

Я предположете…

 

 

Не, разбира се, хе-хе?

 

 

 

Eх, франзели с франзели…?

German soldiers near the street trays in Paris

 

 

 

 

 

 

 

Англия така и не започнала бомбардировки в защита на Франция. Обсъждали проблема три дена, но не могли да го обсъдят докрай…и запазили пас. Да не забравяме какво означава “британска дипломация” все пак, нали така. Да не забравяме, че Франция е уж заклет съюзник на британците…И до днес историците спорят по въпроса Е ли това типичната “британска дипломация” или е едно обикновено недоразумение.

 

 

 

Германия напада Франция през нощта на 10 май, в 5 часа и 30 минути. Започва изпълнението на план “Гелб”. Френското командване реагира веднага и изпаща 1-ва армия на север. Франция започва план “Дийл”. Ходът е лош, защото френското правителство жертва най-добрите си войници, омаловажавайки факта, че при загуба страната няма да има качествена войска за защита. Германската авиация бързо побеждава във въздуха.

_blickrig-i-chudo-dyunkerka-1

 

 

 

 

 

 

 

В същото време, докато Франция е разбита на пух и прах от Хитлер, британците започват Операция “Динамо”. Това е кодовото име на ЕВАКУАЦИЯТА на британските части от бреговете и пристанището в Дюнкерк, Франция.

 

 

 

Операцията се осъществява между 26 май и 4 юни 1940 г. На първия ден са евакуирани само 7010 души, но до деветия ден общо 338 226 войници. Тази евакуация е главната пречка за рухването на френския дух, защото постъпката на британците е възприета от французите като предателство.

 

 

 

Възползвайки се от ситуацията, на 10 юли Италия обявява война на Франция и Великобритания, независимо от факта, че Италия няма сериозна подготовка за война от такъв мащаб. Мусолини е добре осведомен за състоянието на армията си, но се стреми да трупа печалба след печалба благодарение на германските победи.

Евакуация Англия on

 

 

 

 

 

 

 

Защо Великобритания предава Франция?

 

 

 

Защото нацистите загащили 350 000 войници от британския експедиционен корпус в Дюнкерк и Уинстън Чърчил решил да ги евакуира. Малко преди това Вермахтът вече бил завзел Кале.

 

 

 

Франция и Англия били толкова деморализирани, че Хитлер без всякакво усилие можел още тогава да приключи с тях. Но фюрерът казал “стоп” и позволил на англичаните да се евакуират.

 

 

Между другото, на 24 май 1940 г. предният отряд от 19-ти танков корпус на немския генерал Гудериан се намирал само на 14 км от Дюнкерк, а останалите след котела (от устието на Сена до линията Мажино) 65 смазани френски дивизии не били в състояние да се притекат на помощ на обкръжените. Германският Генерален щаб чакал решението на Хитлер да се прехвърли в северна Франция 4-та армия на Гюнтер фон Клюг, за да ликвидира котела.

bourrasque.1

 

 

 

 

 

 

 

Да, това е драматично събитие за англичаните. Драматично е и за французите.

 

 

Но е показателно и за двете държави.

 

 

Показателно е за морала, който демонстрират една към друга, за силата на духа, за мощта на убедеността, че трябва да победят нацизма…

 

 

Показателно е за майсторството на военните им пълководци, както и за сломеността на всеки, който не е подплатен от идеологическия взрив на идеята…

 

 

Южна Британия се защитавала само от 25 хиляди войници. Тук не слагаме морския флот и ВВС на страната. Срещу себе си имали 1 милион войници на Вермахта. По-късно Гудериан нарича благоволението на Хитлер висок политически акт. Някои специалисти смятат, че Хитлер се надявал англичаните да оценят подадената ръка при спасяването на тези нещастни 350 000 войници, и ще обявят неутралитет. Има специалисти, които предполагат, че става дума за тайни договорки между Хитлер и англичаните.

british_fisher_boat_dunkirk

 

 

 

 

 

 

 

Загубите на Англия в операция “Гелб” са в рамките на 68 111 убити, ранени и попаднали в плен. Немците получават като трофеи фактически цялото тежко въоръжение на британската армия. Бягащите британци успели да вземат със себе си само пушките и картечниците.

 

 

Британците се скрили на острова

 

 

40-дневната война с Франция довела до нейното поражение и  до пълната изолация на Англия.

 

 

Великобритания се скрила на острова.

 

 

Това било пълна катастрофа.

 

 

Някои казват, че Хитлер искал да атакува Англия преди СССР.

 

 

Немските военни виждали превъзходството си над англичаните, особено в сухопътните кампании. А и осъзнавали, че качеството на английската армия с нищо не се различава от вече разгромената френска.

 

 

 

В същото време СССР се превъоръжава с пълна сила. И вече през 1942 г. всички преимущества на Хитлер, като мобилност, радиовръзки, съвременна авиация, са тотално ликвидирани от Червената армия.

14096589145

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 15 февруари 1941 г. генерал-фелдмаршал Вилхелм Кейтел чрез секретна директива обявява началото на операция “Морски лъв” като позивна за началото на план “Барбароса”.

 

 

 

На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт.  Това е най-голямото нахлуване във военната история на човечеството. Немските войски образували три основни групировки – Група армии Север трябвало да завземе териториите от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябвало да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябвало да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.

 

 

Точно заради горенаписаното бомбардировките над Лондон и другите европейски градове, които започнали през лятото на 1940 г., през есента вече стават все по-малко. Една от най-жестоките бомбардировки е разрушаването на Ковънтри на 14 ноември 1940 г. Той е един от центровете на английското авиостроителство. В небето над града се разгоряла истинска въздушна война между кралските ВВС и Луфтвафе, която битка носи името “Битката за Англия”.

 

 

 

Англичаните пишели за голямо количество свалени немски изтребители и бомбардировачи. Германия опровергавала цифрите. Действителните загуби са следните: 1547 свалени самолети от кралските ВВС и 1887 самолети на Луфтвафе.

 

 

Разгромът в Северна Африка

 

 

 

Ако сте забравили, Великобритания е най-голямата колониална държава. И като такава, тя води бойни действия в най-различни части на света – в Скандинавия, на Балканите, в Ирак, в Далечния Изток и дори в Мадагаскар.

 

 

 

Да видим какво се случва на Средиземноморския театър на военните действия.

rommel_africa3

 

 

 

 

 

 

 

Лидъл Харт, анализирайки сраженията на 8-ма британска армия срещу африканския корпус на Ромел през 1941 г. признава позорното поражение на англичаните и пълното превъзходство на немските сили и средства в така разигралите се военни действия.

 

 

Как започнало всичко?

 

 

Всичко започнало с разгрома на италианците, които на 7 февруари 1941 г. загубили в Северна Африка 8 дивизии и 130 хиляди войници. Тези 130 хиляди италианци били пленени. Хитлер тръгнал да помага на Мусолини и изпратил в Триполитания Ромел, който вече имал прякора “Лисицата на пустинята”. Започнал вторият сблъсък, след френското бягство, между кралските войски и Вермахта.

Nordafrika, Erwin Rommel mit Offizieren

 

 

 

 

 

 

 

Хитлер лично избрал и назначил генерал-лейтенант Ервин Ромел за командващ. Ромел се доказал като умел танков командир по време на кампаниите в Полша и Франция.

 

 

На 18 ноември 1941 г. германците били с 40 хиляди войници, 200 самолета и 552 танка, от които само 174 били нови. Англичаните били със 118-хилядна армия, 924 танка и 1072 самолети. В танковото сражение около Сиди-Резег “Пустинната лисица” разгромила британците.

 

 

Тук има един много гаден за италианците на Мусолини факт, но си е факт: ген. Ромел не смятал италианците за войници. Това е положението – не ги смятал просто за военни. Затова и цифрите, които има по повод това сражение не включват бройката на италианците.

severoafrikanskaja-kampanija-5-21

 

 

 

 

 

 

 

Чърчил казва по повод битката следното:

 

 

“Имаме пред себе си един твърде опитен и храбър противник. Трябва да кажа, независимо от тази опустошителна война, че пълководецът е велик”, – това констатирал английският лидер.

 

 

В Германия и Италия се разнесли силни аплодисменти за немския африкански корпус. Успехът на ген. Ромел бил грандиозен и невероятно бърз, той показал високо майсторство при ръководенето на операцията, – така характеризирал кампанията германският генерал –фелдмаршал Алберт Кеселринг.

 

 

 

Англичаните успели да победят немците едва на 23 октомври 1942 г. в битката при Ел-Аламейн при значително превъзходство на танковете, самолетите и бронираната техника. Съотношението на силите в тази битка било 1200: 120 в полза на британците. Танковете на англичаните били 6 пъти повече от тези на немците.

 

 

Загубите са почти равни: англичаните – 220 хиляди, немците – 207 хиляди.

 

 

 

А това вече не е странно, това е позорно.

 

Съществено преимущество, а загубите равни.

 

 

Нормандия y

 

 

 

 

 

 

 

 

Вторият фронт

 

 

На 14 август 1941 г. Германия обявява война на Америка. Тогава Англия става сателит на САЩ. Т.е. военните въпроси се решавали почти изцяло във Вашингтон.

 

 

 

Например, британците на всяка цена не искали да участват в операция “Оверлорд” (Нормандската операция) за откриването на Втори фронт. Янките разбрали, че англичаните панически се страхуват от Вермахта.

 

 

 

Англичаните не били сигурни в САЩ и допускали, че ако пак бъдат победени в Нормандия, Великобритания ще се окаже точно срещу очите на звяра Вермахт. Английският генерал-лейтенант Харолд Алекзандър в писмо до фелдмаршал Алан Брук изказва мнението си за армията на САЩ в твърде мрачни тонове. “Те просто не са войници. И това се отнася за всички, от най-високите чинове до най-низшите”, – пише Александър.

 

 

Страховете на Чърчил се засилили след съкрушителния разгром на английския гарнизон на гръцкия остров Лерос, който бил унищожен от нищожен по численост немски десант през ноември 1943 г. Но не трябвало да се бавят, за да “не допуснат руснаците в Европа”. “Моля Бога десантът в Нормандия да не ни коства твърде скъпо”, – пише министър-председателят на Англия по време на подготовката на деня “Д”.

 

 

 

Впоследствие Чърчил, който нарича основната победа на Великобритания във Втората световна война запазването на суверенитета, казал публично броя на загиналите и пропадналите без вест английски войници. Според него става дума за 303 240 човека.

Голямата стратегия 7

 

 

 

 

 

 

 

А ето какво пише в “Голямата стратегия” – 6-томно издание под редакцията на професора от Кеймбридж Дж. Бътлър.

 

 

 

Апропо, на базата на това издание са съставени ученическите и университетските учебници в Англия и Америка.

 

 

 

Там крайно оскъдно се говори за кръвопролитните сражения на Червената армия на СССР. Например, в History of Our World (“История на нашия свят”) с автор Прентис Хол за края на войната е казано следното: “На 6 юни 1944 г. корабите на съюзниците с 156 000 войници слизат в Нормандия. Популярна като “Денят Д”, десантната операция се превърнала в началото на масирания поход на съюзниците на Изток. След шест месеца съюзническите армии стигнали до Германия. След последния опит да постигне успех през декември 1944 г. в битката на Ардените немската армия била разбита. Съюзниците обявили победата в Европа на 8 май 1945 г.”.

 

 

 

Зловещо, нали?

 

 

 

СССР и Червената армия липсват, забелязахте ли?

 

 

 

Да, всяка държава има правото да се гордее с героите си. Но когато в списъка на 10-те най-големи сражения, които официалната английска и американска история споменават, се говори САМО за пораженията на Червената армия през 1941 г., а битките за Москва и Курск незнайно защо се споменават в контекста на битката за Сталинград, а нито дума не се казва за операция “Багратион” и Висло-Одерското настъпление, то това предизвиква най-малкото недоумение.

 

 

 

И възмущение.

belorus

 

 

 

 

 

 

 

 

Операция „Багратион“ e кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена от Червената армия в периода 22 юни – 19 август 1944  г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството.

 

 

 

В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии  «Център» и три от съставните й армии – Четвърта, Трета танкова и Девета армия. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение над СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Това са най-големите загуби на Германия в една операция за цялата Втора световна война и тя не успява да ги компенсира. Към края на операцията германските войски са изтласкани напълно от довоенната съветска територия и Червената армия овладява плацдарми в Полша, Източна Прусия и Чехословакия.

 

 

 

Стратегическите цели на операцията, заедно със започналата малко по-късно в Украйна Лвовско-Сандомирска настъпателна операция, включват разгром на немските войски на централното направление, дълбок пробив в оперативната и стратегическата зона на отбраната на Вермахта и заемане на предмостия по река Висла в Полша, поставяйки по този начин Берлин в обсега на ударите на Червената армия при следващото голямо настъпление (Висло-Одерската операция).

 

 

 

Ето и най-големите битки, според версията на Англия и САЩ:

 

 

  • Немското нахлуване в Белгия, Холандия и Франция

  • Битката за Британия от юли до октомври 1940 г.

  • “Барбароса”

  • Битката за Ел Аламейн

  • Битката за Монте Казино, Италия

  • Влизането на съюзниците в Италия през Анцио

  • Влизането на съюзниците във Франция чрез Нормандия, 6 юни 1944 г.

  • Влизането на съюзниците в южна Франция, август 1944 г.

  • Арденската битка в Белгия, декември 1944 г.

photo_13_1

 

 

 

 

 

 

 

Само припомням, че във Висло-Одерската битка от Червената армия губи 159 034 убити, ранени и изчезнали. В резултат на сражението е освободена значителна част от Полша на запад от Висла и е завзет плацдарма на левия бряг на Одер. Вермахтът губи 35 дивизии, пленени са 150 хиляди войници. Още 25 немски дивизии губят 70 % от личния си състав.

 

 

 

В битката за Ел Аламейн съюзниците губят 13 560 убити и ранени. Чрез операцията англичаните завземат Бенгази, Триполи и Тунис. Разгромени са 4 немски и 8 италиански дивизии.

 

 

Потресаваща е разликата, нали?!

 

 

 

В края ще припомня само това, което казва Чърчил за Сталин:

 

 

“Всяка сутрин се моля Сталин да е жив и здрав. Защото само СССР е в състояние да победи фашистка Германия”.

 Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;