И-16 е съветски самолет-изтребител, създаден в средата на 30-те години на 20 в.

 

 

Това е първият съветски сериен изтребител-моноплан с прибираемо в полет шаси.

 

 

В годините преди Втората световна война за света той е олицетворение на ВВС на Червената армия, а в Съветския съюз изображенията му могат да се видят буквално навсякъде – от детските буквари, до официозния вестник «Правда».

 

Гръбнак на съветските военновъздушни сили, той е продаван и зад граница и взима участие в много от въоръжените конфликти през 30-те години. Към момента на създаването му неговата конструкция е изключително напредничава, но към лятото на 1941 г., когато Германия напада СССР, вече е безнадеждно остарял. Въпреки това този изтребител изиграва завидна роля в началния период на войната.

 

 

Създаването на станалия по-късно легендарен изтребител започва още в началото на 30-те години. Неговият конструктор, талантливият Николай Поликарпов, освободен от шарашката за създаването на изтребителя И-5, получава назначение в ръководената от П. Сухой конструкторска бригада №3 от ЦКБ-ЦАГИ, като негов заместник.

 

В този момент бригадата разработва изтребителя И-14 – моноплан с гофрирана метална обшивка и прибираемо в полет шаси. Поликарпов по своя инициатива разработва вариант на тази машина като биплан (бъдещият И-15). Командващият ВВС Я. Алкснис решава, че проектът си заслужава да бъде довършен, и назначава Поликарпов за ръководител на конструкторска бригада, натоварена със задачата. Приблизително по това време се появяват и първите начертания по проекта И-16.

 

 

В началото на 1933 г. ЦАГИ и ЦКБ се разделят и Поликарпов е назначен за ръководител на бригада № 2, специализирана в проектирането на изтребители. В нея се работи паралелно по два типа самолети – бъдещите И-15 и И-16. През май 1933 г. военните проявяват интерес към И-16 и официално дават задача на Поликарпов за окончателната му разработка, но не го включват в държавния план. По този начин създаването на машината, получила работното название ЦКБ-12, тече полулегално.

 

През лятото на 1933 г. обликът на самолета вече придобива реални черти – моноплан с ниско разположено крило, вретеновидно тяло, прибираемо шаси и напълно закрита пилотска кабина. Конструкторите настояват на самолета да се използва двигател „Wright Cyclone“ американско производство, но по предложение на Алкснис е избран перспективният съветски М-22. Макар и с по-малка мощност от американския, разчетите показват, че изискваната скорост от 300 км/ч на 5000 м височина може да бъде постигната и с него. Работите по конструирането набират скорост, макетната комисия минава успешно и е разчетено, че новият изтребител ще покрие всички изисквания на военните и дори ще надмине исканата скорост.

 

 

Така, на 22 ноември 1933 г., преди самолетът да е направил и един полет, е решено да бъде пуснат в серийно производство под името И-16.

 

 

Първият полет на новия изтребител е на 30 декември 1933 г. За изпитания са построени два екземпляра, като първият е с руски двигател М-22, а вторият – с американския „Wright Cyclone F2“. Тъй като изпитанията започват в зимни условия, самолетите вместо със шаси са оборудвани със ски, което донякъде влошава аеродинамиката им и по тази причина са прехвърлени на полуостров Крим, където да покажат реалните си качества.

 

Въпреки известното преимущество в скорост и скороподемност на варианта, оборудван с американски двигател, е избран този с руския, тъй като при „американеца“ се появяват нежелани, опасни и трудно отстраними вибрации в полет. В началото има известни опасения от поведението на самолета в критични режими на полета и при свредел, предизвикани от поведението на конкурента И-14 в същите условия, но те бързо са опровергани. Самолетът е много маневрен и се държи отлично във въздуха.

 

 

Серийното производство на самолета започва през 1934 г., но се развръща истински на следващата година, за да продължи до 1942г.

 

 

Докато текат изпитанията на опитните екземпляри, слухът за новия изтребител се понася из кабинетите на висшето ръководство на държавата и през ноември 1934 г. партийна делегация начело със Сталин пристига на летището, където се провеждат изпитанията. В това време пилотът В. П. Чкалов изпълнява фигури от висшия пилотаж с новата машина.

 

Сталин остава доволен от видяното и след разговор с конструкторите и пилотите, в който всички твърдят, че новият самолет е нужен на СССР, се взима решение за създаването на специална демонстрационна пилотажна група от пет И-16. Самолетите – олекотени И-16 с новите американски двигатели „Wright Cyclone F3“ – са построени в Авиозавод № 39, като поръчката за тях получава името „Сталинско задание“. Оцветени са изцяло в червено, като само обтекателите на двигателите са в черно.

 

 

Решено е първият полет пред широка публика да бъде проведен на празника 1 май 1935 г над Червения площад. След дълги и опасни тренировки, на 1 май петте червени самолета, застанали плътно един до друг (разстояние между крилата 1 – 2 м) във формата на петолъчка, прелитат с рев ниско над московските покриви и като един започват да изпълняват фигури от висшия пилотаж в московското небе, без да развалят формацията.

 

Наблюдаващите са възхитени, веднага след кацането пилотите са повишени в чин и получават солидни за времето си парични премии. В това време К. Ворошилов лично звъни на командира на групата – В. Кокинаки с думите:

 

 

„Другарят Сталин е възхитен от майсторството на пилотите и моли още веднъж да прелетите над Москва!“

 

Вечерта пилотите (сред тях и Чкалов, който иначе не участва в демонстрациите) са поканени на тържествена вечеря в Кремъл, а на следващия ден Сталин отново отива на летището, където наблюдава полета на Чкалов. След кацането той прегръща и разцелува пилота и от този момент Чкалов става най-известния пилот в Съветския Съюз, а И-16 – любимият самолет на Сталин.

 

 

В края на май 1035 г. групата е демонстрирана и на френският министър Лавал, който, изумен от видяното, след завръщането си във Франция, организира подобна пилотажна група. Съветската група взема участие в още много въздушни демонстрации и просъществува до 1940  г.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;