Казват, че министърът на отбраната на СССР маршал Дмитрий Устинов решил да постави руските «Пионери» (съветски подвижен ракетен комплекс със среден радиус на действие) не само в Западна Европа, но и на самата територия на САЩ. По онова време руските ракети със среден радиус на действие с ядрени бойни глави достигали до САЩ за такова време, за колкото ракетите от Германия достигали до Москва и Ленинград.

 

 

Точно по тази причина СССР решил да разположи ракетите в Чукотка.

 

 

Там руските ракети можели да стигнат до американците, но не до всички — само до тези, които нямали късмета и живеели в Аляска, а и в другите най-северни щати.

 

 

В зоната на поражение на руските ракети влизали американският радиолокационен пост Клир към системите за предупреждение за ракетно нападение «Бимюс» на Аляска, РЛС «Кобра Дейн» на остров Шемий, РЛС «Паркс» в щата Северна Дакота, а също базата на атомните ракетни подводници на ВМС на САЩ Бангор близо до Сиатъл.

 

 

Това било напълно достатъчно, за да изпадне Вашингтон в дълъг и задълбочен размисъл.

 

 

«Пионерите» пристигнали в Чукотка и били разположени в абсолютно здрави подземни укрития, които били по-рано построени във вечния студ от строителите на метрото. Но от удара през Беринговия пролив ракетчиците трябвало да бъдат надеждно защитени. Така тук била разположена 99-та мотострелкова дивизия. Тя спешно била дислоцирана от Анадър.

 

 

 

Трябвало да бъде пазено и летището в Анадър, което имало стратегическо значение. На него кацали ракетните ракетоносци, които заминавали на въздушно патрулиране около границите на САЩ. Заради тях близо до летището още през 1958 година изградили гигантско подземно хранилище за ядрени боеприпаси, което нарекли «Портала»  или «Обект-С». Там поставили дори релси.

 

 

 

Пристигналите на Чукотка руски журналисти през 90-те години нарекли мотострелковата дивизия «замразената дивизия».

 

 

 

Но по-важното било друго: не това, че някой те счита за замръзнал, след като е живял заровен в топлия си юрган… По-важно е, че никой не смеел да посегне на съветската Чукотка. Дори тези, които били отсреща — през Беринговия пролив била разположена 6-та лека пехотна дивизия от армията на САЩ.

 

 

Ветровете на горбачовата перестройка издухали всичко — и Пионерите, и летище Анадър, и свръхсекретния Портал и самата 99-та мотострелкова дивизия.

 

 

Последната била разформирована през 1996 година. Полярните ветрове започнали да свирят из захвърлените казарми, клубовете, столовите и домовете на офицерите около Анадър, в залива на Провидението…

 

 

 

Възстановяването започнало от летището. Военните се върнали през 2014 година. Анадър отново е летище за стратегическите ракетоносци Ту-95МС и Ту-160…

 

 

«Пионерите» няма откъде да се вземат — те били нарязани всички до един….

 

 

Но дивизията в Чукотка съвсем скоро ще се появи отново — като призрак от миналото….

 

 

Защо й е на Русия база в тази замръзнала земя?

 

 

Защото на един хвърлей място от Чукотка е военно-въздушната база «Eлмендорф», където са дислоцирани не само самолети, но командването на 11-а въздушна армия на ВВС на САЩ…

 

 

Във Форд Ричардсън се намира 4-та бригадна тактическа група на американската 25-та пехотна дивизия…

 

 

Най-важното е летището. От претопляните му хангари постоянно се вдигат в небето най-новите американски изтребители от пето поколение F-22 Раптър.

 

 

Те прихващат руските стратегически ракетоносци, които започнаха постоянни патрулни полети около самото американско заполярие…

 

 

Защо?

 

За да помогнат на Щатите отново да изпаднат в дълъг и задълбочен размисъл.

Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;