На 3 август 2016 г. в Рио де Женерейро бяха открити летните Олимпийски игри – радост за очите и за жадните за зрелища гладни хора по планетата. Нищо ново под слънцето. Игри като игри, като повечето олимпийски игри досега – пълни със скандали, шмекерии, подлости и конспирации – огледало на света, в който живеем, нагледно доказателство, че световния спорт от състезание между хора, се превърна в състезание между пари.

 

И още нещо.Спортът се превърна в това, в което винаги е бил – слуга на политиката. Още един мит на Глобалния либерален проект се сгромоляса със страшна сила – че спортът е само за хората и извън политиката. Историята на олимпийските игри доказва, че още с появяването си, те са били в услуга на политиката и си остават такива и досега.

 

 

В Елада, по време на Олимпиадите се прекратявали всякакви войни, като по такъв начин игрите се превръщали в елемент на умиротворяване. А, прославяйки олимпийските герои, като ги увенчавали с лаврови венци, елините сплотявали нацията и, следователно, заздравявали държавата и престижа на държавната власт. И всичко това, ако не е политика, какво е ?

         

 

Този урок най-добре го разбра Хитлер. Тази година се навършват 80 години от Берлинската олимпиада (1936 г.). В Германия вече бяха приети Нюрнбергските закони за „чистата кръв” и същността на нацисткия режим беше ясна. Но МОК не „забеляза” нищо. При гласуването за мястото на олимпиадата Берлин получи 43 гласа, а неговия съперник – Барселона само 16. Олимпийските чиновници гласуваха за държавата, която активно се готвеше за световна война.

           

 

Хитлер използва този спортен „бонус” по най-добрия начин. Той посети лично  почти всички състезания по лека атлетика, присъства и на закриването на Олимпиадата, на която победи Германия. И когато оркестърът засвири „Олимпиадата завърши”, целия огромен стадион в единен порив се изправи и с нацисткия поздрав започна да скандира : „Зиг хайл ! За нашия фюрер Адолф Хитлер, зиг хайл” !

        

 

 

  На следващият ден в. „Ню-Йорк Таймс” приветства завръщането на Германия в семейството на „цивилизованите народи” (??!!).

       

 

  Впрочем и идеята за олимпийския факел за първи път е използвана на игрите в Германия. Тази идея идва по аналогия с факелните шествия на нацистките щурмоваци.

        

 

  В отлични отношения с нацистите е бил и основателят на съвременното олимпийско движение барон де Кубертен. Фюрерът лично му е дарил 10 000 марки за „укрепване на олимпийското движение” и парите са били приети с благодарност. През август 1935 г. Кубертен посещава Германия и остава във възторг от нейния „прогрес в спорта”.

 

 

По радиото той нарича Хитлер „един от най-добрите творчески духове на нашата епоха”, като след това получава от Германия пожизнена пенсия за „принос в делото на световния мир”.

        

 

  Политически скандали са съпровождали практически всички Олимпиади, след като беше възродено олимпийското движение в ХІХ век..

         

 

 

  Игрите в Мелбърн (1956 г.) бойкотираха три група страни : а) Египет, Ирак и Ливан в знак на протест срещу Суецката криза ; б) Холандия, Испания и Швеция в знак на протест срещу действията на СССР в Унгария ; Китай – поради признаването от МОК на олимпийския комитет на Тайван.

           

 

 

  Олимпиадата в Сеул бойкотираха Северна Корея, Куба,Етиопия и Никарагуа.

 

 

На олимпийските игри в Мюнхен стана трагедия : палестински терористи взеха за заложници всички израелски спортисти. Поради некомпетентните действия на баварската полиция терористите откриха огън и убиха заложниците.

        

 

 

   Олимпиадата в Лондон бойкотира Аржентина поради конфликта с Великобритания за Фолклендските острови.

       

 

 

   Когато за олимпийска столица през 1980 г. беше избрана Москва, колективният Запад започна ожесточена кампания срещу този избор, която завърши с бойкот от САЩ и неговите сателити. Като отговор Съветския съюз и социалистическите страни бойкотираха олимпиадата в Лос-Анджелис.

       

 

   Днес олимпиадата отново беше политическо оръжие с нов инструмент – допинга. Макар че допинг вземат всички спортисти и най-много – спортистите на САЩ. Този път оръжието има действие. След дълги разправии, до олимпиадата бяха допуснати 271 руски спортисти от заявени 387 души.

       

 

 

   Както съобщава The Guardian 13 държави са възразили срещу допускането на руски спортисти до участие в олимпиадата. Това са : Австрия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Холандия, Дания, Япония, Канада, Финландия, Германия, Полша, Латвия, САЩ.

 

 

Важното е, че това се прави не срещу употребата на допинг, а просто срещу Русия, като олицетворение на Вселенското Зло.

 

 

Новата Студена война продължава и ще продължава още много дълго. Срещу Русия не само Западът си точи зъбите, тя трябва напълно да бъде неутрализирана.

 

 

Това е суперконтинентална еволюционна война за пълно подчиняване на планетата на англосаксонската цивилизация. И в тази война голяма част от западните политици и спортни деятели издивяват -МОК създаде отбор от бежанци.

Всички приложени снимки са автентични и са от Олимпиадата в Берлин през 1936 година
Всички приложени снимки са автентични и са от Олимпиадата в Берлин през 1936 година

 

 

Очевидно така дават знак на организаторите на олимпийските игри в Рио де Жанейро да обърнат внимание на един от най-острите проблеми в света — огромните потоци от хора, които всеки ден са принудени да напускат родината си и отиват да живеят на други места по света заради война и терор. Естествено, знакът е за това, че правата на тези хора са нарушени и затова техните представители в спортния свят трябва да бъдат подкрепени.

 

Интересно е обаче за коя страна биха се състезавали тези спортисти — дали за тази, която ги е приела, или за тази, която ги е изгонила.

 

За първи път от години МОК прави политически манифест толкова явно.. От спортна гледна точка бежанският отбор е нищожен акт, но от политическа е голямо заявление, макар и спорно. Това води след себе си и различни коментари, например такъв : откакто знам, че има отбор по бягане на бежанците, непрекъснато ме гложди едно съмнение към дисциплината стрелба… Защото неизбежно човек започва да си мисли как реагира МОК към непризнати националности, към места, където все още се водят граждански войни и където има конфликти?” ( Кого представя бежанският отбор – „24 часа” – 8.08.2016 г.).

        

 

Сагата около Олимпиадата в Рио показа, обаче, нещо много тревожно : човешкият разум не може да се споразумее по никакъв начин с това, което наричаме „Колективен Запад”.

 

 

Перспективата е мрачна – или варварите от Запада или цялото останало човечество ! В първият случай човешкия вид няма бъдеще.

 

 

Във втория – има надежда !

Проф. Евгений Гиндев

Тагове: ; ; ; ; ; ;