Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя…
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!


Снимка на Petya Palikrusheva.

Специална награда на журито от Фестивала за български игрални Филми, Варна, 1966
Награда на град София за 1966 г.
„Сребърният лъв на Свети Марко» за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев, Награда за най-добра интерпретация на детска роля на Олег Ковачев, Венеция, 1966
Награда за най-добра детска роля на Олег Ковачев, Международен филмов фестивал, Москва, 1967
144-ти в класацията на БНТ за «Любими български филми» 

 

 

„Рицар без броня» е български игрален филм (семеен, драма) от 1966 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

 

 

 

„Рицар без броня» е български игрален филм (семеен, драма) от 1966 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

 

 

Апостол Карамитев — Вуйчото на Ваньо
Олег Ковачев — Ваньо
Мария Русалиева — Емилия, майката
Цвятко Николов — Стамов, бащата
Соня Маркова — Журналистката
Таня Масалитинова — Учителката Кирилова
Вихър Стойчев — Пинокио
Славчо Николов — Приятел
Олег Попов — Приятел
Катя Стоянова — Розамунда
Джони Пенков — Катаджия
Никола Анастасов — Съсед

Тагове: ; ; ;