«Солнцепек» е много сериозно оръжие. Неговата употреба при маневри е съпроводенана със сериозна предварителна подготовка, чиято цел е да се минимизират рисковете за условния противник, срещу когото се използва оръжието. Максималната далечина на поражението надвишава 6 километра. Във Волгоградска област със залповете на огнехвъргачните системи са покрити 60 000 кв. метра, които се превърнали в пепел, върху която няма как да оцелее нищо.

 

 

 

Но това не е пределът на военно-инженерната мисъл. През пролетта на тази година началникът на Управление към Министерството на отбраната на Русия Михаил Осико съобщи, че понастоящем се работи по въпроса за създаването на тежка огнехвъргачка от нов тип, котяо ще има по-голяма точност, по-голяма далечина на стрелбата, както и поразяваща способност в сравнение със «Солнцепека».

 

 

Историята на огнехвъргачките вече надминава един век. Те започват да се използват по времето на Първата световна война. Първи били немците, които изобретили преносима огнехвъргачка.

 

 

Тя имала 12-литрова бутилка със запалителна смес, изхвърляла огън на 30 метра разстояние.

 

 

По време на Втората световна война използваните от Червената армия ръчни огнехвъргачки постигнали голяма ефективност. С тях са унищожени 34 хиляди фашисти, 120 танка, самоходни оръдия и бронетранспортньори, над 3 хиляди огневи точки, 120 автомобила.

 

 

В средата на войната започнали да се появяват танкове-огнъхвъргачи, които били със значително по-голям боен запас от преносимите.

 

През 70-те години инженерната мисъл стигнала до очевидното решение: доколкото струята пламък била малкоефективна при далечна стрелба, а и по използването на бойните вещества, то трябвало да се приложи изстрелване на капсула с горивно вещество. Първата реактивна капсулна огнехвъргачка «Рис» била създадена в Тула през 1975 година. Тя изстрелвала до 200 метра.

 

 

 

Подобно оръжие било «Шмел» в Афганистан. Той бил толкова ефективен, че местните го наричали «шейтан-тръба». «Шмел» хвърлял огън вече на 1000 метра. Скоро се появил «Швел-М», който бил супер ефективен на 1700 метра.

 

 

 

През 1980 година се появил «Буратино», разработен от Омското транспортно машиностроене на базата на танк Т-72.

 

А на видеото се вижда работата на руския «Солнцепек».

 

 

 

Тагове: ;