Защо Плевнелиев мълчи напоследък по всички теми, някои от които биха му паднали на воле, както се казва, е отделен въпрос.

 

По-важният е, че проектът около него, подкрепян от групата на Радан Кънев политически, а от олигарсите Прокопиев и Донев финансово и медийно, също е изпаднал в тишина и бездействие. Явно плановете за нова партия, които Радан Кънев оповести за сетен път преди месец, вече не включват президента. Плевнелиев си отива сам, но дали другите продължават?

 

Заявеното намерение за нов политически проект, след като не успяха да овладеят чрез Кънев РБ, от страна на тази група беше категорично и ясно. През инициативи като Манифест за републиката, през движения покрай Саша Безуханова и Протестна мрежа, тези хора опитаха няколко пъти да започнат изграждането на нова сила, която да ги представлява във властта. Дотолкова силно те се нуждаят от това представителство, че самият Прокопиев, съпругата му, техните професори на повикване се осветиха, заставайки открито зад проекта. Огнян Донев, след трагичния си опит заедно с Любомир Павлов предния път да атакуват властта, е малко по-обран, но медиите му, както и спонсорството за целта са на разположение.

 

 

За да се случи всичко по план, ще е нужно да се осигурят и лица за тази кауза. Плевнелиев беше най-важната фигура, която може да даде публичност и летящ старт на цялата група. Да привлечеш на своя страна действащия президент е успех безспорно, а медийното покритие идва безплатно. През президента те разчитаха и на международна подкрепа, осигурявайки в отплата нужните официални позиции на държавния глава за интересите на спонсорите.

 

 

Плевнелиев беше важен и с достъпа си до докладите на специалните служби, гарантирайки, че кръгът на тези хора ще е недосегаем или поне навреме известен, ако бъде подложен на проверки и разследвания. И в ролята си на европейски лидер, той трябваше да подсигури приемането на този проект от останалите в ЕНП и ЕК, за които сътрудничеството с ГЕРБ е достатъчно добро, за да рискуват с нови партии.

 

 

Разбира се, президентът е само един от хората, които трябваше да персонифицират промяната, новата десница.

 

 

Той беше важен, но не и от съдбоносно значение, все пак ръководителите на проекта са наясно с неговите ограничени качества. Той обаче даваше легитимност на цялата конструкция, държавническо измерение.

 

 

В крайна сметка, ако президентът те подкрепя, значи е национална каузата, нали така?

 

 

Особено за десните хора, този кръг изгради много силно алиби на Плевнелиев като последователен антикомунист.

 

 

В проекта той трябваше да представлява автентичното дясно, антируско и проамериканско.

 

 

Дори и полуплатени говорители на групировката, от вида на Евгени Михайлов, или Сашо Йорданов, твърдо застанаха зад президента, приемайки го за собствен лидер. Плевнелиев е важен за успеха на начинанието.

 

 

Затова е още по-учудващо неговото отсъствие, при това точно днес, когато по теми като задържането на Бююк, или шикалкавенето на Борисов — който вече сам не знае какво иска да каже — Плевнелиев би могъл да изригне. Да излезе с програмни речи, да направи на пух и прах политиката на ГЕРБ, да даде основание и аргументи за нуждата от истинска десница. Той така и така си отива, би могло да го използват успешно за разгромяване на статуквото, като го превърнат в знаме на новата инициатива. Поне доскоро това му беше ролята, която той може да изиграе правдоподобно.

 

 

Вместо това той мълчи, а групировката изглежда сякаш се е отказала от него.

 

 

Няма пространни интервюта, няма петиции и призиви към президента да спаси нацията, дори няма и коментар от основния, поне досега, политически водач на каузата Радан Кънев. Ако Плевнелиев е премахнат от списъка на политическите инженери, то остава въпросът защо? Защо се отказват от него, при положение, че до днес им беше верен и полезен?

 

 

Едно възможно обяснение е, че може би самият проект е спрян по някакви причини.

 

 

Вярно, че след гафа на Бъчварова, след изхабяването на Радан Кънев и след видимото оттегляне на Христо Иванов, като че ли няма много останали известни фигури около Прокопиев-Донев. Няколкото последни акции на протестърите също минаха вяло, а останалитре играчи се снишават.

 

 

Липсата на Плевнелиев в плановете на групировката обаче е очевидна. Той си заминава така, както и дойде — по поръчка.

Георги Петков

Тагове: ; ; ; ; ; ;