Хронология на събитията

Главната цел на августовския пуч било недопускане разпада на СССР. На 20 август 1991 г. трябвало да бъде подписан договор за създаването на Съюз на Съветските СуверенниРепублики. Но част от министрите и генералите решили да не допуснат това. В резултат се получил бърз разпад на държавата.

 

Gorbachev in captivity

 

 

 

 

 

 

 

19 август

В 4 часа сутринта блокират вилата на Горбачов. В 6 часа в цялата страна се въвежда извънредно положение, обявява се за неспособност на президента на ССР да изпълнява задълженията си.

Президентът на РСФСР Борис Елцин сутринта подписва указ „За незаконността на действията на ГКЧП“ и събира привържениците си. В Москва започват митинги.

В 16 ч. в Москва е обявено извънредно положение. Влиза войската.

1479People rally in support of Soviet President Mikhail Gorbachev and against the State Committee on the State of Emergency in Leningrad

 

 

 

 

 

 

20 август

Около Белия дом (сградата на Върховния Съвет на РСФСР) се събира многохиляден митинг в подкрепа на Елцин. Хората се подготвят за вероятен щурм на сградата.

 

По данни на ВВС геналите от вътрешните работи, КГБ и Министерството на отбраната подготвяли щурм на сградата, в който трябвало да участват 15 000 човека. Но при военните се появили съмнения за целесъобразността на подобен щурм. Нещо повече, генерал Александър Лебед преминал на страната на защитниците на Белия дом.

0_64ace_39b2aca8_XL

 

 

 

 

 

 

 

21 август

През нощта към сградата на Белия дом тръгва бронирана техника. Опитват се да спрат танковата колона. Хвърлят камъни и бутилки със запалителна смес по танковете.

В резултат на сблъсъците, от защитниците на Белия дом загиват трима.

 

 

Върховният съвет на РСФСР осъжда действията на ГКЧП и изисква отмяна на указите за извънредно положение.

Членовете на ГКЧП излитат за Крим, за да се договорят с Горбачов, но той отказва да ги приеме. В същото време един от участниците в пуча – Янаев – подписва указ за разпускането на ГКЧП.

DYazov1989

 

 

 

 

 

 

 

22 август

В 00.04 ч. от вилата излита Горбачов. Членовете на ГКЧП са арестувани.

0_84c3c_494dfcb1_XL

 

 

 

 

 

 

В нощта на 22 срещу 23 август митингуващите свалят паметника на Дзерджински от Лубянка, където се намира КГБ.

 

GORBACHEV  YELTSIN

Russian President Boris Yeltsin (R) gest

 

 

 

 

 

 

 

23 август

Елцин в присъствието на Горбачов подписва указ за спиране дейността на комуниститеческата партия на РСФСР. На другия ден Горбачов обявява, че сваля от себе си пълномощията на генерален секретар на ЦК на КПСС.

 

49ebc8001b113a022dbcc9bc9703b5b0_XL

 

 

 

 

 

 

 

На 19 август 1991 г. група ръководители на СССР начело с вице-президента Генадий Анаев и председателят на КГБ Владимир Крючков остраниха от власт президента Михаил Горбачов и предадоха властта на създадения от тях Държавен комитет за извънредно положение (ГКЧП). Към Москва и в други големи градове на Русия били насочени войскови части. Така започна тридневният пуч, който доведе до забрана на КПСС и до ликвидирането на СССР.
Спомени на Александър Борин, репортаж зад кулисите на ГКЧП

 

 

Вечерта на 19 август 1991 г. по телевизията излъчваха пресконференция: разтревожените лица на пучистите, обърканите им думи, треперещите ръце на Янаев: „Горбачов заслужава всяческо уважение…Надявам се, че моят приятел Горбачов ще остане в строя и заедно ще продължим да работим…“.

190

 

 

 

 

 

 

Спомням си, че осем месеца преди това бях по работа в Кремъл при Александър Яковлев. По едно време в кабинета му влезе негов помощник, каза, че започва заседанието на Конгреса на народните депутати. Секретарят излезе, а Яковлев изведнъж отсече: „Няма да отида, Горбачов ще изтегля Янаев за вице-президент, противно“. Не знаех кой беше този Янаев и Яковлев кратко ми обясни: от комсомолските лидери. Същата година бил станал член на Политбюро и секретар на ЦК по международните въпроси. Видимо, Горбачов го присъединявал към лобито си.

 

 

Тогава кондидатурата на Янаев се провали, но Горбачов настоя за повторно гласуване.

191

 

 

 

 

 

 

20-ти вечерта, в метрото имаше момчета, които раздаваха листовки с текст „Обращение към гражданите на Русия“, подписано на 19 август, в 9 часа сутринта от Елцин, Силаев и Хасбулатов: „През нощта на 18 срещу 19 автуст 1991 г. е остранен от власт законно избраният президент…Призоваваме гражданите на Русия да дадат достоен отговор на пучистите…Призоваваме към всеобща безсрочна стачка…Не се съмняваме, че световната общност ще даде обективна оценка на циничния опит за преврат“.

 

 

Вечерта на 18 август, след безсмисленото посещение на няколко човека в Крим при Горбачов, заговорниците образуваха Държавния комитет за извънредно положение (ГКЧП).

Russia Coup

 

 

 

 

 

 

 

Но те започнаха да нервничат по-късно. В средата на 19 август министър-председателят Павлов с подпухнало лице пристигна на заседанието на кабинета на министрите. Той се приближаваше към всеки от министрите и подозрително питаше: „Ти за ли си?“ Постъпи съобщение за стачка на миньорите в Кузбас. Павлов позвъни на Язов и истерично каза: „Арестувай тези стачници!“ На пресконференцията, предавана по телевизията, Павлов не присъства, замина на вилата си и повече не се появи.

 

 

На 21 август в 8 часа сутринта позвънил на Крючков и казал, че излиза от играта. Тогава се събира колегия от министерството и взема решение да вкарат войска в Москва, а самият Язов отлита при Горбачов. Преди това при Язов влизат Крючков, Бакланов, Тизяков и Лукиянов, за да го уговарят, . Не не се разбират. Тогава Крючков и Лукиянов също решават да летят при Горбачов. Преди отлитането Лукиянов дава по телефона интервю на главния редактор на „Московски новости“. Каза, че задължително днес ще отлети при Горбачов, дори с риск за живота си, защото „не може да не замине при човека, с когото е свързан толкова дълги години с приятелство“. Добавя, че държат Горбачов незаконно във вилата.

612782_original

 

 

 

 

 

 

По-късно Горбачов ще разкаже, че идвайки при него на вилата, Лукиянов започнал да го уверява, че бил от самото начало против пуча, бил на страната на Горбачов, но Михаил Сергеевич не искал да го слуша: „Не ми пудри мозъка. Как можа? Ти предаде студентското ни приятелство!“

 

 

Заговорниците предприели подобен опит да притеглят на своя страна Елцин, но той отхвърлил. „Трябва да отдадем заслуженото на Борис Елцин, – ще каже по-късно Горбачов, – други не биха издържали…Мисля, че Елцин разбираше, че работата им няма да я бъде“.

 

 

„Но там ще бъдат колите с чекистите…“

753617

 

 

 

 

 

 

За събитията в кримската вила, как блокирали там Горбачов, а на 21 август оттам отлетели два самолета, в единия били разкаялите се, надяващите се да получат прошка – Крючков, Язов, Бакланов, Тизяков, Лукиянов и Ивашко, а в другия самолет – привържениците на Михаил Горбачов – Руцкой, Силаев, Примаков и Бакатин.

 

 

По телевизията видахме вечерния полет на Горбачов за Москва, а на другия ден – те заедно с Елцин бяха на сесията на Върховния Съвет на РСФСР. Елцин се държеше като стопанин, почти се гавреше в Горбачов, в негово присъствие подписа Указ за преустановяване дейността на Руската комунистическа партия.

835073

 

 

 

 

 

 

 

На 24 август и Горбачов направи изявление по този въпрос, казвайки, че „той не смята за възможно вече да изпълнява функциите си на Генерален секретар на ЦК на КПСС“. Беше казано: „Секетариатът, Политбюро, ЦК на КПСС не се изказаха против държавния преврат. ЦК не съумя да заеме решителна позиция, осъждаща случилото се, нямаше и решение за противодействие, ЦК не вдигна комунистите на борба против погазването на Конституцията. Сред заговорниците се оказаха членове на партийното ръководство, редица партийни комитети и средствата за масова информация поддържаха действията на държавните престъпници. Това подведе комунистите. По същество им внуши лъжа. ..При тази обстановка ЦК на КПСС трябваше да приеме трудното, но честно решение за саморазпускане“. Едновременно с това Горбачов заповяда да се запечата сградата на ЦК на КПСС.

040348175

 

 

 

 

 

 

 

След връщането на Крючков от вилата в Крим, веднага го арестуваха още на аерогарата Внуково-2. Той летеше в самолета с Горбачов, така било замислено, за да не реши някой да свали самолета с президента. Наказателното дело против ГКЧП възбудил Генералният прокурор на СССР Николай Семьонович Трубин, този същият, който година по-рано отказа да подведе под отговорност палачите от Новочеркаск. Но същият се побоял да арестува Крючков на аерогарата. Казал: „Но там ще бъдат колите с чекистите, искате да ни избият ли?“  Руският генерален прокурор Валентин Степанков позвънил на Бурбулис: „Ще рискуваме“. Когато Крючков започнал да слиза от самолета, Степанков се приближил към него и казал, че има пълномощия да го арестува. Крючков отговорил; „А защо руската прокуратура? Къде е съюзната?“ Колата с чекистите, очакващи Крючков, така и продължавала да си стои, никой не излязъл от нея.

77170429_3248420_28C44C30FC30DD3DC973389FC7573

 

 

 

 

 

 

Задържаният бил отведен първоначално в някакъв правителствен санаториум, а после в „Матроската Тишина“. Крючков написал писмо-покаяние до Горбачов с молба да бъде изваден от „следствения изолатор“ и да бъде поставен под „най-строг домашен арест“, но Горбачов не отговорил на молбата.

 

 

Там, на аерогарата, арестували Язов и Тизяков. Янаев във вечерните часове се отправил в кабинета си, легнал на дивана и спокойно спал цяла нощ. Събудил се чак сутринта, когато дошли да го арестуват. В същия ден, 23 август, арестували Павлов и Стародубцев. През нощта на 24 август вече съюзната прокуратура арестувала Бакланов, Шенин, Болдин и Плеханов. На 28 август Трубин и Степанов, заедно изпратили до Върховния съвет на СССР молба за снемане на депупатския имунитет на Лукиянов. Много бързо тази молба била удовлетворена и на 29 август, на вилата, Лукиянов също беше арестуван.

august-coup-1991

 

 

 

 

 

 

Издирваха 3 часа Министъра на вътрешните работи на СССР Борис Пуго. Той бил открит от директора на Агенцията за безопасност на РСФСР Виктор Иваненко. Позвънил му. „Борис Карлович, – казал Иваненко, – на телефона е председателят на КГБ на Русия Иваненко. Бих искал да поговоря с Вас“. След дълга пауза Пуго отговорил: „Добре“. „Сега ще дойдем при Вас, никъде не излизайте“. – „Добре“. Намерили трупа му. До него лежала смъртно ранената му жена Валентина Ивановна. Съдейки по всичко, след като той се застрелял, тя се опитала да направи същото със себе си. На пода имало три гилзи. Умряла в болницата след три дена. В операцията по арестуването на Пуго незнайно защо взел участие Григорий Явлинский.

gkchp-who-who-8392

 

 

 

 

 

 

Пуго бил единственият, който в тези дни се самоубил.

 

 

На 24 август в 10 ч. вечерта в служебния кабинет в Кремъл открили трупа на съветника на президента маршал Сергей Фьодорович Ахромеев. На масата имало бележка: „Не мога да живея, когато отечеството ми загива…Възрастта и изминалия ми живот ми дават право да напусна живота. Борих се до края“.

KSP_009034_00014_1_t207

 

 

 

 

 

 

На 25 август около 5 часа сутринта при странни обстоятелства от балкона на дома си от петия етаж паднал работещият в ЦК на КПСС Николай Ефимович Кручина. Той също оставил бележка: „Не съм заговорник, но не съм и страхливец. Кажете, моля Ви, за това на съветския народ“. В пресата се появила информация, че на креслото до работната маса на Кручина лежала голяма папка с документи, които се отнасяли за нелегалната дейност на КПСС и КГБ зад граница, в това число документи за офшорните предприятия, създадени с пари на партията.

large

 

 

 

 

 

 

И още едно странно съвпадение: след смъртта на Кручина, на 6 октомври, точно така паднал от прозореца на дома си предшественикът на Кручина Георгий Павлов, той бил на 81 години.

По-късно материалите от следствието по делото за ГКЧП по някакъв начин се оказали в германското списание „Шпигел“. Там има любопитни текстове.

moscow-1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпит на Дмитрий Язов.

– …Лично изпитвам големи симпатии към Горбачов…Никога не съм смятал, че президентът трябва да бъде лишен от власт и никога не съм работил за това…Може би можех да предотвратя това, вероятно бях длъжен да информирам президента…Нямаше план за заговор…Събрахме се в събота…

 
– Кой ви събра?
– Крючков…Позвъни ми в края на деня и каза: „Трябва да обсъдим нещо“ И аз отидох…После дойде Шенин, после Бакланов…В мен имаше известен скепсис – дали трябва да се извършва това…Имах своите съмнения. Пет човека излетяха при Горбачов, но се върнаха с достатъчно кисели физиономии. Той практически ги беше изгонил… Когато те се върнаха, ние бяхме в Кремъл, в кабинета на Павлов…
– А беше ли Янаев?
– Да, той дойде след осем…Беше създаден комитет…След това дойде със самолет Лукиянов, извикаха го, той беше в отпуск…
– Но вие трябваше да обмислите ситуацията…

 
– За нищо не мислехме, нито в близка, нито в далечна перспектива…
– Ако беше се получило, как щяхте да постъпите с Горбачов?
– Никой не мислеше за това…
– Защо напривихте всичко това?

 
– Както винаги се случва с авантюрите: план няма, никаква подготовка, добре, че нищо не се получи…Дали ще ни разстрелят, дали ще ни обесят или ще ни измъчват – това е по-добре, отколкото позора, който можеше да се случи…
– Как се виждате сега?
– Най-добре всичко да пропадне вдън земя, чувствам се безкрайно нещастен. Бих искал да помоля за прошка Горбачова, и от Михаил Сергеевич искам прошка…

Âûñòóïëåíèå Ïðåçèäåíòà ÐÑÔÑÐ Åëüöèíà Á.Í. íà ìèòèíãå, 1991 ã.

 

 

 

 

 

 

 

Разпит на Валентин Павлов

– Признавате ли се за виновен?
– Не.
– Защо?

 
– Защото нямаше никакъв заговор…Ако имаше нещо подобно, то не ми е известно за това…По време на заседанието, на който беше образуван този комитет, започна много силно да ме боли главата и взех лекарство… По някое време съм изгубил съзнание…Нищо не съм чул за вкарване на войски, за щурм на Белия дом, за сваляне на руското ръководство от власт. Групата, която се върна от посещение при Горбачов каза, че той е отказал да подпише каквото и да е. Той бил недееспособен и с него не можело да се разговаря.
– Но това не означаваше, че президентът трябва да бъде свален от власт.
– Не, подобне нещо не сме решавали.

 
– Как така не сте решавали? А решението да се създаде комитет за извънредно положение, а властта да се предаде на Янаев?
– Ако лекарите твърдяха, че той е недееспособен и болен, какво трябваше да направя?
– Не се ли опитахте да позвъните на президента?
– От средата на заседанието чисто физически не можех да позвъня. Не бях никак добре.

 

Разпит на Крючков, 22 август

 

– Вие искахте Горбачов да подаде оставка?
– Да делегира пълномощията си на вице-президента Янаев.
– А ако Горбачов откажеше да се съгласи?
– Тогава трябваше още веднъж да поговорим с него в Москва.
– Обсъждахте ли изолация на Горбачов? Той можеше ли да замине за Москва или Киев?
– Не, нямаше такава възможност.
– Може ли да се каже в прав текст, че той беше изолиран?
– Разбира се, да.
– Кой реши това?
– Ние всички.
– Имали сте предвид физическото унищожаване на Горбачов?
– Какво говорите? Въобще не сме мислили за това. Горбачов трябваше да живее…Янаев беше временно решение, за кратко време..

 

 

Заговорниците твърдели, че причината за действията им била заплахата, която била надвиснала над държавата. Те решили за спасят държавата. Но истинският мотив бил друг. Нощният разговор на Горбачов, Елцин и Назарбаев в Ново Огарьово, където се подготвял съюзният договор, бил подслушан и записан.

 

Всичко около задържаните завършило благополучно.

 

 

Съдът над тях започнал на 14 април 1993 г. Всеки от 12-те подсъдими всячески протакали процеса. Адвокати им били Хенри Резник, Хенрих Павда, Дмитрий Щейнберг.

 

 

На 23 февруари 1994 г. Държавната дума амнистирала пучистите. На 1 март 1994 г. процесът завършил. Всички подсъдими казали, че са невинни, но приели амнистията. Освен Валентин Варенников, той искал да бъде оправдан.

 

 

В същото време генерален прокурор на Русия бил вече Алексей Казанник. Елцин го одобрявал. Защото когато на Конгреса на народните депутати избирали членове на Върховния съвет на СССР, Елцин не бил избран, и омският юрист Казанник му отстъпил мястото си.

 

 

Но с това историята на пуча не завършва. След ареста на членовете на ГКЧП излязла книга на тогавашния генерален прокурор В. Степанков и неговия заместник Е. Лисов. „Кремълският заговор. Версията на следствието“. Преди съда едва ли си струвало да се публикуват тези документи. Излизайки на свобода, В. Павлов и О. Бакланов предявили иск към авторите на книгата и списание „Огонек“, което публикувало части от нея. Ищците искали да бъдат възмездени за моралната вреда, която материалите нанесли върху тях. Те казвали, че публикуваното „накърнява честта, достойнството и деловата репутация и има за цел да въздейства върху общественото мнение и съда“. Народният съд в Останкино удовлетворил иска им, решил списанието да им изплати по 15 млн неденоминирани рубли, а от авторите на книгата – по 3 млн.

 

«News Front“ не знае дали горенаписаното след хронологията отговоря на истината. Ние само препредаваме спомени. За да ви накараме сами да потърсите истината около събитията.
Отговорността окооло истинността на споделеното по-горе носи Александър Борин

z_fe85ab25

Тагове: ; ; ; ; ;