Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” .
 

Водещ: Г-н Василев, каква е опасността бежанска вълна да залее България?

 

Васил Василев: Вижте, ние сме в началната фаза на нашествието на няколко стотин хиляди, може би и повече башибозуци в България. И ние не сме в навечерието на война, ние сме във война. И тя при това е много особена. Народът иска да се вдигне срещу нашествениците, а правителството ги посреща не с огън и меч, а все още с хляб и сол. И когато премиерът предупреждава за опасността от бежанска вълна, добре е да си спомни, че той допусна в организма на България този смъртоносен вирус, който сега се разпространява из цялата снага на държавата и който ако не бъде ликвидиран в най-скоро време, ще унищожи и страната, и народа. И никакво НАТО, никакъв ЕС няма да си мръднат пръста за нас. Само и единствено ние българите трябва да си дадем сметка, че сме изоставени и че трябва да мобилизираме всичките си сили, за да се защитим сами.

 

Водещ: Г-н Василев, каква трябва да бъде политиката на България спрямо Турция, защото там е разковничето?

 

Васил Василев: Политиката на България не може да бъде директно насочена към Турция, защото ние сме дали на Турция вече всичко, което сме могли да им дадем. Нека да припомним, че Борисов направи огромни отстъпки на турското правителство.

 

 

Той унищожи Военното разузнаване, за да благослови действията на турското разузнаване в България. Той пусна ислямските проповедници тука. В правителството бяха вкарани подвластни на Турция особи. Той не посмя да направи бетонната ограда по границата, а ни залъгваше с една бутафорна телена мрежичка.

 

 

Той спря «Южен поток», за да тръгне „Турският“. Кой позволи небето ни да се пази от турски самолети?

 

 

И т.н., тоест той вече е изтупал брашнения чувал. Не си мислете, че приятелството играе някаква роля в международните отношения. Там играят само и единствено интересите. И Турция ще предотврати, ще спре това нашествие на башибозука само и единствено, ако получи нещо от България. Иначе никакви приятелски отношения не струват и 2 лева в това отношение.

 

 

Какво ще направи Борисов? Ще им предложи концесиите за Черно море или автономия за Кърджали, ли? Няма, няма добро решение. Така че не в двустранните отношения днес е решението на проблема. То може да се реши само с някакво въздействие, ако, разбира се, може такова да бъде поискано, от Русия, така че тя да използва влиянието върху Турция за възпиране на тези пълчища.

 

 

Турция зависи от Русия и само Русия може да й повлияе днес.

 

 

Водещ: Каква обаче ще бъде разменната монета, г-н Василев, каквато ние трябва да дадем на Русия? Защото вие сам казахте, в международните отношения няма подаръци.

 

Васил Василев: Вижте, Русия е малко по-особена страна поради спецификата на нашите отношения с нея и това, което Ердоган направи, може би трябва да подскаже на Борисов какво трябва да направи. Той трябва да отиде и да каже на Путин:

 

„Извините“ за цялата мръстоия, която президентът и външният министър изляха върху Русия и за тези неистови опити на тези два продукта на Борисов да отвратят руснаците от България.

 

Но Русия разбира от подобни жестове. Тоест първото нещо трябва да бъде преодоляване на тази психологическа ледена стена между нашите две страни и пак казвам, единствената реална сила в момента, която е в състояние да упражни възпираща сила върху Турция и с която Турция се съобразява, това е Русия.

 

 

Такива са реалностите. Нито Европейският съюз, нито САЩ, нито който и да е друг могат да окажат някакво влияние или въздействие върху Турция освен Русия.

 

 

Водещ: Г-н Василев, но страната ни все пак е член на ЕС и ние се съобразяваме с решенията на държавите-членки. Как в такъв случай ще се извиняваме на Русия, при положение че остават санкциите; при положение, че отношенията Русия-ЕС са точно толкова ледени, колкото тези Русия-България; при положение, че отношенията Русия – НАТО също не са на най-доброто равнище?

 

 

Васил Василев: Пак ви казвам, тук ние сме изправени пред съдбовна алтернатива. Или ще бъдем любезни и смирени членове на ЕС и НАТО и те няма да си мръднат пръста и пълчищата ще ни залеят и ще ни унищожат държавата. Или трябва да направим това, което в нашите условия ми се струва единственото възможно решение.

 

 

По-добре е да имаме влошени отношения с НАТО и с Европейския съюз, но да си спасим държавата, отколкото да се мазним до последния момент.

 

 

Водещ: Дали зад това обаче, което вие казвате в момента, няма съответната политическа игра от страна на Москва? Своеобразен геостратегически карамбол, който може да се разчете след срещата Путин – Ердоган?

 

 

Васил Василев: Каквото и да е, пак ви казах и в началото, ние сме в състояние на война, във всеки един момент тези стотици башибозуци, които минават границата всеки ден, могат да станат хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди. И тогава каквито и кроежи да се опитваме да разнищваме и да смятаме, че са били правени, вече ще е много късно, да правим каквото и да е.

 

 

Водещ: Господин Василев, знаете, че два дни продължава казусът с коментарите по експулсирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк и действията на българските служби. Казусът предизвиква широк медиен отзвук заради нееднократните изявления на турския външен министър Чавушоглу в последните десетина дни, че последователят на проповедника Гюлен ще бъде екстрадиран от България, без преди това да бъде съобщено от българските власти. Как коментирате този казус?

 

 

Васил Василев: Като жалко и достойно за презрение поведение на нашите власти, защото можем да го съпоставим с това, което направиха гърците. По време на преврата 8 души турски офицери избягаха с хеликоптер в Гърция, гърците върнаха хеликоптера, но оставиха тези хора, тъй като съдът обяви, че има опасност за техния живот. И по силата на много по-важните критерии за правата на човека, за достойнството на човека, за спасяването на хората, те предпочетоха да има някакво охлаждане в отношенията им с Турция, което въобще не се получи, но да запазят живота на тези хора и разбира се, да постъпят достойно.

 

 

Гърция постъпи достойно, българските власти постъпиха недостойно и с действия, които заслужават само съжаление и да предизвикват обида. Ние сме обидени от това, че нашето правителство постъпи по този позорен начин.

 

Водещ: Вътрешният министър Бъчварова обаче отрече между България и Турция да е имало предварителна уговорка за предаването на Бююк, макар че цялата хронология изглежда като предварително координирана с Анкара.

 

 

Васил Василев: Аз не съм сигурен, че вече мнението на вътрешната министърка и анализите й са правдоподобни и логични. Особено последните й публични изяви показаха една обърканост и една непоследователност, която може да ни кара да се съмняваме във всичко, което казва. Така че не тя е критерий в случая. Но каквито и да са били предварителните договорки, сметки и т.н., краят увенчава делото и той е позорен.

 

 

Водещ: След този казус какво ще бъде отношението към България, както от страна на Турция, така от страна на цивилизования свят?

 

 

Васил Василев: От страна на Турция ще бъде като към васал. Турците са наредили на нашето правителство да му предаде някакъв, когото те искат и нашите го хващат и го предават по същия начин, по който ние не можехме да си представим доскоро, че може българското правителство да реагира.

 

Водещ: Но този човек е бил без документи!

 

Васил Василев: Този човек може да е бил без документи, може да е вършил нередности, но за този човек се знае, че когато бъде предаден там, над главата му виси смъртна опасност. Това е достатъчно основание да се направят допълнителни консултации, ако трябва с Европейския съюз, да се попита как ние трябва да постъпим като европейска държава в този случай и едва тогава. Защо нашите винаги се допитват до Брюксел за това дали да пуснат топлата или студената вода, а когато става дума за един човешки живот, те взимат решенията на своя глава. Затова е позорно действието им.

 

 

Водещ: И пак да продължим в тази посока, ще има ли това действие отзвук и на Запад?

 

Васил Василев: Аз съм убеден, че ще има. То има негласен отзвук. Но оставете какъв е отзвукът на Запад, отзвукът в България е достатъчно категоричен, той е съвсем ясен. Той е, че българското правителство постъпи недостойно, като предаде един човек, който е застрашен от смъртна присъда, на една чужда държава. Това нещо не се прави в съвременния свят и дори той да е осъден с влязла в сила присъда, все пак в Европейския съюз и според европейските правила той следва да бъде защитен от законите в общността, в която сме ние. А това е ЕС. Никой не си дава сметка именно за това обстоятелство. Ако беше във Франция, мислите ли, че французите щяха да го предадат? Или в Германия, или в Италия, или в която и да е друга европейска държава?

 

Водещ: Ето, имаме пример с Гюлен в Щатите. Американците отказват да го предадат. Но той си пребивава там легално.

 

 

Васил Василев: Пак казвам, това си е тяхна работа – на двустранните отношения и на морала на правителството на една държава. И когато този морал отсъства, се стига до такива положения, в които всички се хилят или се подиграват на това, което е направено. То наистина е достойно за съжаление.

 

И аз смятам, че вътрешната министърка трябва незабавно да си подаде оставката.

 

Защото, ако не го направи, нещата се развиват вече в степен, в която дори и този акт има винаги едно камъче, което преобръща колата. И може и това да се окаже камъчето.

 

Водещ: Като теглим чертата какво става? Как ще изглежда преобърнатата кола?

 

 

Васил Василев: Преобърнатата кола или ще рухне и ще се разчупи на парчета, или ще бъде вдигната, ще бъде стегната, ще бъдат изхвърлени ненужните пари и тогава тя ще може да върви, така, както вървят и останалите каруци.

 

Водещ: Какво имате предвид зад тази метафора?

 

 

Васил Василев: Метафорите са затова, за да може всеки да представи в своето съзнание образа, който тази метафора може да предизвика.

 

Водещ: И как да я разбираме? Кое е преобърнатата кола днес? България, правителството й?

 

 

Васил Василев: Да, да, правителството. Камъчето в случая с този човек и най-вече нашествието на башибозуците, са камъните, които могат да преобърнат българската кола. Ако се преобърне правителството, голяма работа, ще има следващо правителство.

 

 

Но нашият стремеж и нашата цел трябва да бъде да запазим българската кола да върви в националния коловоз и да не излезе от пътя и да не падне в пропастта, в която я тикат в момента. Ние всички го виждаме това. Така че голяма работа, че това правителство ще си отиде. Ще дойде някое следващо.

 

 

Трябва да се положат усилия, за да се запази българската кола, да се стегне и тя да върви добре и добре смазана напред.
Цоня СЪБЧЕВА

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;