Първия танкер с LNG от Луизиана Creole Spirit пристигна на 26 април в португалското пристанище Синеш, като доставката му беше предназначена за местната компания Galp Energia. Пристигането на първия танкер с американски LNG в Европа породи множество коментари в медиите, макар че то се очакваше отдавна, особено след като през декември 2015 президентът Обама подписа закона за бюджета за 2016, отменящ забраната за износ на петрол и газ от САЩ. Трудно можеше да се предположи, че милиардните разходи на компании като Cheniere Energy и други за изграждането на заводи за LNG и терминали за връщането на газа в нормално състояние няма да доведат до активното им излизане на световните пазари. Всъщност, доставените с танкера Creole Spirit 98 000 тона LNG за португалската компания Galp Energia са втората американска доставка на европейския пазар. Преди това беше осъществена доставка на американски LNG за Швейцария, при това не става дума за метан, а за етан, който се използва само в химическата индустрия.

 

 

Сравнително доскоро, т.е. преди кризата от 2008-2009, САЩ се смятаха за огромен потенциален пазар от почти всички производители на LNG, включително от руския Газпром. В тази връзка по цялото източно крайбрежие на страната започнаха да се изграждат терминала за LNG. Американската «шистова революция» обаче драстично промени ситуацията. САЩ престанаха да се нуждаят от вносен газ, на газовия им пазар възникна профицит, а танкерите с LNG бяха принудени да се пренасочат към Европа. Което, естествено, доведе до свръхпредлагане на газ на Стария континент и спад на цените на LNG, а оттам и на тръбопроводния газ.

 

 

Така САЩ станаха част от групата на държавите-износителки на газ, макар че шестте танкера, които досега са напуснали страната, натоварени с американски LNG, не ги правят автоматично нетни износители. Не бива да забравяме също, че САЩ продължават да внасят конвенционален газ от Канада и Мексико.

 

 

Основният въпрос, който вълнува и европейските, и руските енергийни експерти несъмнено е, как ще се отрази вносът на американски LNG в Европа на интересите на Русия и позициите на Газпром на Стария континент. Въпреки че Cheniere Energy притежава солиден портфейл, съдържащ договори с различни европейски компании, на фона на сегашните цени на енергоносителите едва ли следва да очакваме наистина мащабни доставки.

 

 

Въпреки това, анализаторът на Société Générale Тиери Брос оценява появата на танкера  Creole Spirit в пристанището на Синеш като началото на «ценова война между американския LNG и тръбопроводния газ». На свой ред, полското специализирано издание Biznes Alert коментира, че «спорът за руските газопроводи е просто една от плоскостите на геополитическото съперничество между Москва и Вашингтон.

 

Всъщност, въпросната енергийна война се води отдавна, макар че е по-правилно да я наречем «конкуренция между различните енергоносители». През миналата 2015 обемът на продажбите на LNG постави абсолютен рекорд, достигайки 245 млн. т. За това помогна спадът на цените на втечнения газ и появата на нови вносители. В същото време, през 2015 капацитетът на производителите на LNG нарасна с 14,4 млн. т, достигайки 308 млн. т. При продадени 245 млн. тона, това означава наличие на излишък от цели 63 млн.т. Тоест, недостатъчното търсене си остава най-голямото предизвикателство за сектора, където в съвсем близко бъдеще ще бъдат въведени в експлоатация (най-вече в САЩ и Австралия) нови заводи за LNG с общ капацитет 44 млн. т. Този над стомилионен капацитетен излишък несъмнено ще оказва все по-силно влияние върху цените, което няма да бъде компенсирано дори от появата на нови вносители.

 

 

Традиционният най-голям пазар на LNG — Североизточна Азия, демонстрира твърде вяло търсене на този енергоносител. Така, консумацията в Япония падна с 4,7%, а в Южна Корея — с 11,2%. И макар че в Китай тя нарасна с 5,5%, това очевидно не е достатъчно за една държава, която през последните години се смяташе за бъдещия световен лидер по внос на LNG. Общото търсене на газ в Китай, което през периода 2000-2013 нарастваше с 16% годишно, пред 2014 падна до 8%, а през 2015 — до 4%. Въпреки очакванията, Индия също демонстрира тенденция към намаляване на газовото си потребление.

 

 

Както сочи опитът от 2009 и 2015, в подобни ситуации допълнителните количества газ обикновено се насочват към европейския пазар, където има голям брой потенциални потребители и огромни свободни мощности за приемане и конвертиране на втечнения газ. В резултат от това, през миналата 2015 вносът на LNG в Eвропа нарасна с 15,8%, в сравнение с 2014, достигайки 37,57 млн. т (което се равнява на 47,5 млрд. куб. м).

 

 

Именно тази комбинация от различни фактори, в чиято основа (освен всичко друго) са ниските темпове на икономическия растеж в света, погрешните прогнози за търсенето, новите технологии и конкуренцията между различните енергоносители, започва да оказва все по-силен ценови натиск върху всички традиционни газови доставчици в Европа, най-големият от които е руския Газпром. Засега руският монополист реагира доста гъвкаво на променените условия, демонстрирайки нелоши резултати. Така, през 2016 компанията планира да изнесе на европейския пазар 160 млрд. куб м газ. Несъмнено обаче, финансовият и резултат ще бъде по-лош, отколкото в предишните години. В същото време, целите, които си поставя руският гигант, също се промениха. В момента най-важното за него е да удържи позициите си на европейския пазар, което Газпром се опитва да постигне, включително като намалява цените на доставяните от него енергоносители. Възможно е появата на американския LNG в Европа да принуди руската компания да действа максимално гъвкаво. Най-важното за Газпром в случая е, че развитието на събитията на газовите пазари все по-очевидно демонстрира необходимостта не само да се запазят пазарните позиции, но и да се диверсифицират самите пазари, например в източно (Китай) или южно (Индия) направление.

 

 

По правило, резултатът от всяка война, включително и ценовата, до голяма степен зависи не само от собствените ресурси на страните участници, но и от способността им да привлекат повече съюзници. В тази връзка си струва да се запитаме, какви са реалните шансове на САЩ и Русия в очертаващата се европейска енергийна война?

 

 

Възможностите на основните играчи

 

 

Несъмнено, основният коз на Москва в нея е способността и да увеличава неограничено и незабавно газовите си доставки за Европа. За това говорят и данните от първите месеци на 2016, които сочат постоянно увеличаване на обемите на продавания в държавите от ЕС руски газ. Така, според президента на Газпром Алексей Милер, през първите четири месеца на тази година съвкупният обем на газовия износ от Русия към Европа е нараснал с 22,6%, в сравнение със същия период на 2015. По отношение на Австрия този ръст е 24,3%, на Италия — 16%, на Холандия — 115%, на Полша — 35,7%, а на Франция — 50,2%. Най-показателни в случая са данните за Австрия, тъй като заради географското си положение и наличието на сериозни инфраструктурни мощности (включително разпределителния газов хъб в Баумгартен) страната има ключово място в европейската архитектура на газовите потоци. През януари 2016 в Австрия е внесен със 76,2% повече руски газ, отколкото през януари 2015, а да не забравяме, че и тогава беше налице ръст от 11,5%.

 

 

Както посочва в интерсю за Christian Science Monitor енергийният експерт на Института за икономически изследвания в Кьолн Хубертус Бардт, Европа няма да може да компенсира руските газови доставки от други източници, още повече, че според него «руснаците доказаха, че са надеждни партньори дори по време на студената война».

 

 

Вторият ключов фактор е способността на Русия да лансира различни схеми на тръбопроводни доставки, обхващащи Европа не само от Изток на Запад, но и от Север на Юг. Напоследък например, заинтересованите играчи активно разработват различни варианти за включването на Италия към газовите доставки от бъдещия газопровод «Северен поток-2», през Германия, Чехия и Австрия. Както напомнят в тази връзка редица експерти, италианците и в момента получават газ от хъба в Баумгартен, така че, ако Газпром успее да реализира идеята си за нов газовпровод до Баумгартен — този път от север, това ще бъде едновременно и диверсификация на маршрутите, и допълнителна възможност за Италия.

 

 

Обсъждането на този вариант не изключва руското участие в реализацията на мащабния проект «Посейдон», предвиждащ доставката на газ в Италия, от неназована засега балканска държава (най-вероятно България), през територията на Гърция и оттам по тръбопровод, положен на дъното на Йонийско море. Както е известно, през февруари 2014 Газпром подписа предварителен меморандум за практическото осъществяване на този проект с италианската компания Edison и гръцката DEPA.

 

 

Третият изключително важен фактор, улесняващ реализацията на руските проекти за газови доставки в Европа, е минимизирането на съпътстващите рискове, както от политически характер, така и чисто транзитните. Както посочва в тази връзка президентът на германската енергийна компания Wintershall Марио Мерен, «най-надеждната транзитна държава е Балтийско море». Според него, «заедно с руснаците, поемаме много сериозна отговорност, защото смятаме това за икономически целесъобразно. Нещо повече, то е необходимо за енергийната ни индустрия. Действително, този проект се сблъсква със сериозни критики в някои европейски държави, но ние се придържаме към принципа, че газовите доставки трябва да стават по най-прекия маршрут и на оптимална цена. Именно това е и задачата ни».

 

 

Впрочем, налице са определени признаци, че в близко бъдеще някои от критиците на руските газови проекти могат да променят позицията си, като това се отнася в частност за Полша. Във Варшава тайно се обсъжда възможността страната да се включи в проекта «Северен поток-2», макар че официално, тя твърдо се обявява против него. Според източници от Wintershall обаче, поляците вече планират увеличаване на газовите доставки за нуждите на местната индустрия и домакинствата, разчитайки именно на бъдещите възможности, свързани с реализацията на «Северен поток-2».

 

 

Накрая, струва си да посоча още един важен фактор и това е умората на повечето европейски държави (и особено на местния бизнес) от конфронтационната политика на Брюксел спрямо Москва. Ключова роля в това отношение изигра провалът на антируските санкции, като инструмент за въздействия върху руската външна и вътрешна политика. Статистиката сочи, че през първите десет месеца на 2015 обемът на търговията между ЕС и Русия и намалял с 38%, като европейският износ за Русия е паднал с 43% (износът на Германия е намалял с 40%, на Франция — с 48%, на Италия — с 38%, а на Финландия — с 45%). Неслучайно, от февруари 2016 насам, за отмяна на санкциите срещу Москва се обявиха последователно Словакия, Италия, Унгария, Франция и Австрия.

 

 

В така очерталата се ситуация, за повечето европейци увеличаването на натиска върху Русия в енергийната сфера изглежда безмислено упорство, което е изгодно най-вече за САЩ, които се чудят къде да пласират своя LNG, а не за самата Европа. Впрочем, ако в момента другите доставчици не представляват реална конкуренция на руския тръбопроводен газ, в близко бъдеще съперничеството между тях на европейския газов пазар само ще се изостря заради доставките на LNG от САЩ, Катар и Австралия. На този фон, конкурентоспособността на американския втечнен газ изглежда съмнителна. Несъмнен плюс за американските доставчици представляват мащабите на шистовата индустрия в САЩ, както и невероятната рекламна кампания, съпътстваща началото на доставките на американски LNG. Така, според Wall Street Journal, те «могат да взривят европейския пазар, на който традиционно доминират руснаците».

 

 

В тази връзка вестникът цитира консултанта на британската компания Energy Aspects Тревър Сикорски, според който, доставките на LNG от САЩ започват да «променят всичко», тъй като «ще доведат до намаляване на цените, а съкращаването на газовите доставки и на цената на газа ще бъде горчиво хапче на Русия».

Димчо ПЕТРАКИЕВ

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;