Разрухата и мизерията са превзели страната ни, а насред руините, особено в провинцията,  българите полагат усилия да оцелеят.

 

 

Страната прилича на голямо счупено огледало, в чиито парчетии се оглежда образа на един географски близък да нас град – Сараево, от края на Югославската гражданска война.

 

 

Преди три месеца бях свидетел на белезите от нея, още запазени по сградите и най-вече в сърцата на хората в непоправимо разделената, а някога единна държава.

 

 

Дори пътувайки с допотопния влак от София до морето съм ням свидетел на запуснати гарички, спирки и разрушени кантони. Същото е и с модерните автобуси на големите автобусни превозвачи.

 

Пресичането на провинциална България е, като преминаване през пустиня.

 

 

Изчезнаха километричните лозови и овощни масиви, многобройните стада от крави и овце, пасящи околовръст, като в една пасторална картина, останала безвъзвратно в миналото.

 

 

В пътищата и улиците на малките ни градчета и села, особено на отдалечените от основните магистрали, зеят кратери от всякакви калибри, с различен размер и дълбочина, които хората засипват с пръст и отломки от руините наоколо.

 

 

Много сгради са подпрени  и кървят почти безшумно.

 

По късчетата мазилка изпод обраслия ги буренак и патината на времето може да се отгатне някогашната им красота. Ръждата е завладяла балконите на изоставени жилищни и корпусите на производствени сгради. В изоставените халета на Кремиковци и други промишлени обекти са заснети голяма част от екшъните на „Nu Image Inc.” американската филмова корпорация, собственик на бившия ни киноцентър „Бояна”.

 

 

Дори и в столицата и големите областни градове ни стряскат периодичните срутвания, понякога и с жертви на реституирани, но умишлено изоставени от стопаните си сгради, заради машинациите с цените на терените.

 

 

България има рани от малтретиране, но не рани от времето, които биха се заличили с грим, а дълбоки рани, които са нанасяни със злост и съзнателно.

 

Сякаш се е целяло да се заличи всеки остатък от миналия ни проспетет.

 

 

Необяснимо е тъй бруталното рушене на държава, в чиято снага все по-дълбоко потъва ножът, забит вече четвърт век.

 

 

Най-големият принос на връхлетялата ни по български демокрация е заявладялата всички ни идея, че вече нищо не може да се възстанови, нищо не може да се оправи, както не може да се оправи и страната, оставена да се срине под собствената си тежест.

 

В сянката на руините бивакуват ромите и прииждаща от всички краища на страната, отхвърлена от обществото беднотия, с единствена цел оцеляването. Всички по-големи градове се сдобиха с гета, където лозунгът е: ИДВАШ И ОСТАВАШ ! Това са квартали от струпани набързо незаконни сгради и барачки, направени от дъски, ламарина и всякакви отпадъчни материали, където  живеят хиляди, под всякакъв санитарен минмум. Някои от тези квартали, като прочулия се по телевизията „Кремиковци” в Гърмен съществуват над 20 години на общински места, дори в паркове, или в покрайнините на бившите работнически квартали на столицата и областните градове. Там цари страхотно смешение на натъпканите като сардели, по 10 и повече души в малките стаички. В някои случаи има по две, три и четири семейства, събрани на площ не повече от 20 кв.м. Деца и възрастни, несемейни младежи и семейни двойки в безразборно смешение спят заедно. Това води до най-отблъскващ промискуитет в тези свърталища на мизерията.

 

 

Същински човешки кошери, където хиляди човешки същества всекидневно изпълняват трудната задача  за живот в нехигиеничните сгради. Пример е и кв. „Столипиново”, с олющените си блокове, от които висят по някакво чудо, като опасни сталактити останките на някогашните балкони, с изрязани парапети и арматура. А под тях планини от смет, изхвърляна направо от балкони и прозорци. По уличките на гетата  е панаир от хора без работа.

 

 

Част от тях, в ранни зори тръгват с колички, на които са опънати огромни полипропиленови чували да събират от казани и контейнери за смет всякакви битови отпадъци, предимно пластмасови опаковки, велпапе хартия и тук-таме станалото вече дефицитно желязо. Тръгват и дребните амбулантни търговци, предлагащи по улиците на висок глас пластмасови часовници, гребени, химикалки, газ за запалки, турско и китайско бельо, чорапи и каквото си помислиш. Улицата е ателие за дребни занаятчии, борса за наемане на строителни и общи работници, на проститутки, дори  и на побойници и биячи. Също и терен за необезпокоявани от никой продавачи на дрога. Ако проблема с бежанците и мигрантите, напиращи по границата ни към богатите държави на Европа не се реши и преобладаващата част от тях бъдат принудени да останат тук, гетата ще се разраснат и умножат.

 

Какви са възможностите на затъващата ни в дългове държава да реши проблемите с всички тези несретници?

 

Да, всички сме равни, но някои животни сме по-равни от другите” — заявява Джордж Оруел във „Фермата”.

 

 

На фона на благите приказки за разширяване границите на интегриране и на достъп до образование и здравеопазване се шири масова маргинализация и процесът не може да бъде спрян, каквото и мерки и Езопови езикови похвати да се използват от властниците.

 

 

Упадъкът на образованието се засилва и поради масовото напускането на работата от младите и пенсиониране на голяма част от учителите, въпреки възможността и като пенсионери да продължат да работят. Повечето предпочитат да се захванат с по-доходоносни дейности, за да компенсират ниските си доходи. Никак не е необичайно бивши учители да се преквалифицират  в сервитьори, бармани, екскурзоводи, особено тези завършили езикови гимназии, или съответната  филология.

 

 

Но, повечето поемат към „Терминал 2”. С целите си семейства! Случайно намерих стихче от неизвестен автор със заглавие:

 

 Даскалюги — беднюги 

 

  Моят приятел, учителят, е вече пазач на входа на хотел,

От многото смятане, една свястна заплата не беше взел,

Тъй не стигна до министър, нито до  какво да е,

Бе разбрал, че за да се мисли, първо трябва да се яде!

 

 

Подготовката на завършилите средно образование е вече на нивото на основното от преди 2-3 десетилетия.

 

Учениците масово не си пишат домашните, не знаят и не спазват граматични правила и имат огромни пропуски в подготовката си. Независимо от това, намаляващите от година на година поради демографския срив и емиграцията около 50 хил. гимназисти могат да бъдат приети вкупом като студенти в разроилите се до 53 висши учебни заведения с капацитет за прием от над 70 хил. студенти.

 

 

Имам примера за младеж от познато семейство, който посещаваше заведение за лица с умствено изоставане, но бе прехвърлен от амбициозната си майка в общообразователно училище. По милост завърши с успех – среден 3.15 и сега е студент 3 курс. Както казват някои, в сегашните ни ВУЗ – ове, изискванията са толкова занижени, че и магаре да вържеш в някоя от аудиториите, ще получи диплом срещу съответното заплащане. Навсякъде по света е нормално родителите да прибягват да частни уроци за децата си извън учебната програма. Отдавна, това е „необходимото зло”, което изкарва наяве лицемерието с „безплатното и задължително образование”. Това е и начина все още „и вълка да е сит и агнето цяло” и някак нещата да кретат.

 

 

Скорошно социологическо изследване на КНСБ установи, че през  2016 г. 31,3% от населението, живее под прага на бедност — това са 2,5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34,2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения.

 

 

Според данните на Евростат тези хора се увеличават.

 

 

Над 54% живеят около прага на бедност – с доход между 295 до 420 лв. са 270 000 души, а с доход около 557 лв. са над 4,2 млн. души.

 

 

Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни, или да са с риск от бедност.

 

 

Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика.

 

 

В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия Европейски съюз.

 

Впечатленията от ежедневието и цифрите на безстрастната статистика взаимно се допълват, за да обрисуват нерадостната картина.

 

 

А за това има виновни и това е цялата ни политическа класа, без изключения, превърнала се в майстор на разрухата и довела страната ни до това жалко състояние.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;