«Политически огледални обвинения» нарече спикерът на полския сенат инициативата на един от украинските си колеги. Върховната рада е готова симетрично да отговори на Полша за приемането на резолюцията на сейма за Волинското клане, приемайки декларация за жертвите на геноцида, извършен в Полша през «1919-1951 години». Спорът за събитията с почти 80-годишна давност стремително влошава отношенията между двете страни.

lyhy

 

«Мисля, че това е огледално политическо обвинение…Такива акции никога не е имало, това, което се случва е лошо, много е лошо, че подобно постановление ще бъде прието». Така спикерът на сената — горната палата на парламента на Полша Станислав Карчевски реагира на това, че в сряда във Върховната рада бе вкаран проект за резолюция за «жертвите на геноцида», — извършен от полската държава по отношение на украинците през 1919-1951 години».

 

«Полонизацията, депортацията и физическото унищожаване на мирните украинци в Източна Галиция, Волин и Закерзония — това е съвсем реална антиукраиска държавна шовинистична политика на Полша в през първата половина на миналия век», — се казва в проекта, внесен в Радата. Според документа, 24 март трябва да се зачита като ден в памет на украинците — жертви на полския геноцид.

 

 

Симетричният отговор

 

Проектът за постановление в Радата, който внесе бившият министър на здравеопазването в правителството на Яценюк, а постастоящем депутат Олег Мусий, е явен опит да се даде «симетричен отговор» на решението на сейма на Полша.

 

Припомняме, на 22 юли сеймът прие постановление за признаването на 11 юли на Национален ден в памет на жертвите на Волинското клане — масовото изтребление на поляците, проведено от украинските националисти през 1943-1945 г. В това постановление етническата чистка, проведена от Украинската въстаническа армия във Волин, бе официално наречена геноцид.

 

 

В отговор на решението на полския сейм комитетът от Върховната рада по международните въпроси заяви: признаването на Волинското клане за геноцид зачертава всички настоящи конструктивни политически и дипломатически решения между Украйна и Полша. Президентът на Украйна Порошенко заяви, че съжалява за решението на полския Сейм да признае за геноцид Волинското клане. Порошенко призова народите към взаимна прошка.

 

 

Очевидно, че полската страна няма намерение да промени трактовката на историческите събития. Спикерът на сената на Полша Карчевский, коментирайки законопроектът на Мусий, призова Полша да каже истината за Волинската трагедия и добави:

 

«Трябва да се върви към истината. Ние направихме смела и решителна стъпка, защото това, което направиха украинците, беше геноцид».

 

 

 

На свой ред главата на пресслужбата на МВнР на Полша Рафал Собчак заяви, че проектът за постановлениe «предизвиква учудване». Дипломатът се постара да изглади ефекта от инициативата на Муси: прессекретарят на МВнР подчерта, че проектът е «случайно събитие и инициатива на един депутат».  Според Рафал Собчак, нужен е диалог между страните, стъпвайки на историческата истина.

 

 

«Украинците са се борили за своята свобода, а поляците за чуждата»

В проекта за постановление на Върховната рада е казано, че «няколко десетилетия украинците в Полша страдали и загивали, защото не са били украинци, стотици хиляди са депортирани, налице са десетки хиляди убити мирни украинци — граждани на Полската държава — тъжен резултат от великополското управление, чийто заложници стават дори самите поляци».

 

 

Както се казва в проекта, в този период «украинците се борили за своята свобода и своята земя, а поляците — за чуждата. Точният брой на жертвите на тези събития и до днес не е известен. Паметта за жертвите от 1919-1951 г. очаква нужното честване и днес».

 

Полските данни за Волинското клане, причинено от бойците от ОУН-УПА, са много конкретни.

 

За кулминация на събитията през 1943 г., които наричат Волинско клане, се счита 11 юли — в този ден украинските националисти атакували едновременно 150 полски селища. Полските историци говорят за гибелта на от 100 до 130 хиляди човека. Изследователи от Украйна считат събитията като следствие от войната на полската Армия Крайова с УПА, в която участва и мирното население в региона. Украинската страна оценява загубите в рамките на 10-20 хиляди човека.

 

Украинският политолог, бивш главен редактор на вестник «Киевский телеграф» Владимир Скачко нdрече предстоящото разглеждане на документа за геноцид на украинците огледален отговор на действията на поляците. Той подчерта, че настоящата украинска властова върхушка, независимо от малобройността си, «се намира в плен на необандеровската идеология, чийто смисъл се свежда до построяването на расова държава»

 

«Украйна над всичко…Според тази доктрина украинците имат три класически врагове: жидовете, ляхите и москалите», — отбеляза Скачко.

 

«Скритата полякофобия на битово ниво е съществувала винаги, съществува и сега».

 

 

Тя е особено силна сред жителите на Западна Украйна. Галичина и Волина са тези територии, които след разпада на Австро-Унгарската империя са се оказали под властта на Полша и където държавната власт е провеждала жестока т.нар. пацификация — асимилация на украинското население.

 

 

 

«В отговор на това и се появява през 1929 г. Организацията на украинските националисти (ОУН), а след това Украинската въстаническа армия (УПА), която изклала до сто хиляди поляци…Идеологическите наследници на тези хора са идеолозите на съвременна Украйна», — отбелязва Скачко.

 

 

Поляците видяха кой дойде на власт в Киев

 

 

Що се отнася до днешните украинско-полски отношения, то в момента те се намират, според Скачко, в упадък.

 

Има голямо недоверие.

 

«Тази дружба не донесе нищо конкретно. На базата на тази дружба поляците получиха големи преференции в ЕС, бидейки адвокати на Украйна, уж придърпвайки Киев към ЕС. Украйна не получи нищо от това, защото никой нямаше намерение и няма и до днес да кани страната в ЕС и в НАТО. Украйна им e нужна като буфер, като плацдарм срещу Русия — нищо повече. За тях Украйна е сивата зона, огромният буфер, който е русофобски», — твърди експертът.

 

Влошаването на отношенията е свързано и с това, както твърди Скачко, че поляците видяха кой дойде на власт в Киев.

 

«Необандеровците които днес управляват, разбраха, че по техни сметки целият 25-годишен период на независимост на Украйна беше използван, но нищо конкретно не бе реализирано. В най-добрите времена само граничната търговия с Украйна даваше на Полша 4 млрд долара. Огромни суми получаваха и украинците на границата. Това е единственото, което свързваше двете части на двата народа. Всичко останало е от областта на фантазията», — уверен е Скачко.

 

Олег Соскин е съгласен, че ситуацията на украино-полската граница е много сложна, границата е в някаква степен парализирана.

 

 

«Няма подобрение на икономическите отношения. Не са свалени ограниченията, не са опростени процедурите спрямо украинския бизнес в Полша. Не работи украино-полският комитет на ниво президенти и премиери…Вместо да се занимават с икономика, настоящото правителство на Полша все повече изтласква пред обществото политически въпроси. Остана да повдигнат само религиозните въпроси и ще имат, както се казва, пълния набор», — счита политологът.

Андрей Резчиков

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;