Във връзка с популяризираното в интернет и социалните мрежи «похвално слово» за КРЪВОЛОКА Александър Царков от привърженици на неонацизма в България, публикуваме първото циничния им текст в прослава на професора, а след това позицията на редакцията по отношение на зловещият автор на 9-то юнския преврат и последвалия погром в страната. Освен всичко останало, което историята признава за неоспорим факт, обърнете внимание върху гордостта, която родните съвременни неофашисти споменават активното участие на проф. Александър Цанков в създаването зад граница на части на СС, които активно воювали срещу СССР по време на Втората световна война.

 

Неофашистите:

 

«На тази дата в Аржентина, от естествена смърт умира най — големия душманин на комунистите в България проф. Александър Цанков.

 

Проф. Александър Цанков е български икономист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923-1926) правителство. Това е единственият български политик, който ни показа много точно и ясно как се сваля ляво антибългарско правителство и как най — правилно и точно се действа спрямо комунистите.

 

Някои малцинствени групи по заръка на Кремъл целенасочено го нарекоха „кръволок”, но той защитава принципно независимостта на майка България, както и политическите си позиции и недопуска болшевишката анархия на улицата да клати държавата!

 

За да се справи с болшевишко-комунистическата опасност“, през януари 1924 г. правителството на Цанков прокарва Закон за Защита на Държавата, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на властта. През април същата година с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз……

 

За съжаление малоумният ни Цар не искаше силна личност като Цанков дълго да управлява държавата и направи всичко възможно да го свали от власт, като постави начело на държавата удобни за царската власт слаби политици, които допуснаха комунистическите дегенерат отново да се надигнат от збавението в което Цанков беше ги изпратил, да стъпят на крака и отново и още по мащабно да развиват антибългарска и шпионска дейност в полза на съветска рАсия.

 

Цар Борис III не послуша и редица десни български политици, начело с Цанков, които дълго време го съветваха да скъса дипломатическите отношения със СССР, да затвори съветското посолство в София и да изхвърли всички т. нар. съветски диполмати, които до един бяха шпиони на СССР и работеха и даваха пари на нашите безродни комунистически дегенерати.
В средата на 1943 год. Цанков отива при Цар Борис III и му предлага да стане министър председател на България, като го уверява, че до месец няма да има и един комунист и съветски шпиони на територията на България…, Царя отказва с уговорката ,че не било време за такива твърди мерки ?!?!

 

От тази си необяснима добродушност спрямо съветския съюз и комунистите с която Царя отказва на Цанков да оглави ново българско правителство и да се започне чистка на комунистите и рубладжиите в България, самият хитрец Царя не много дълго след това губи живота си, отровен в съветското посолство в София.

 

А след 09.09.44г. комунистите, заедно с любимците на царя от СССР цинично се гавриха брата на Царя принц Кирил и безмилостно избиха цялото българско правителство и елит на майка България, което меко и удобно правителство, начело с царя преди 09.09.44г. беше изключително милостиво към тях !

 

На 9 септември 1944 г във виенския хотел „Империал» се формира емигрантско българско правителство, ръководено от проф. Александър Цанков. Наречено е Българско национално правителство в изгнание. То създава свои въоръжени сили – Българския доброволчески корпус, или българската WAFFEN SS бригада/Waffen-Grenadier Division der SS bulgarische Nr. 1 !

 

Определят се строги правила за набор – за доброволци се допускат само военни с български произход, успели да избягат от България след деветосептемврийският преврат. През октомври 1944 г корпусът е съставен и базиран във военния лагер в Дьолерсхайм до Виена, където минава обучението им. Там се събират 25 офицери (включително легендарният летец-изтребител подпоручик Петър Бочев), 56 подофицери и близо 500 войници от българската армия. Към тях впоследствие се присъединяват близо 150 български студенти, включително 12 момичета, обучаващи се в Германия, повечето от които – членове на организацията „Бранник“. Частта, с численост над 700 души, бива наречена „СС противотанкова бригада (1-ва българска)“ (SS Panzer-Zerstörer Brigade (bulgarische Nr. 1), или Waffen-Grenadier Division der SS bulgarische Nr. 1 ! Това е единствената българска бойна единица влезнала в открит бой срещу руските поробители !

 

Да живее 9-ти Юни, да живее Цанков……….»

 

Редакцията:

 

Военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г., сложил край на управлението на БЗНС и поставил начало на една гражданска война, която продължава до днес.

 

Онези, които подскачат от негодувание при използването на определението „фашистки” за това събитие (понеже свеждат фашизма до еднопартиен режим, а не до открита терористична диктатура на най-едрия финансов капитал), дължат — и на себе си дори — отговорите на няколко въпроса, включително и този дали атенатът от 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя” е причината, или следствието, на „белия терор”?

 

 

Напомняме, първо, че превратът на 9 юни 1923 г. свали правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски, което бе установено след честно спечелени избори. Това, че срещу управлението на БЗНС негодуваха дейци на ВМРО, пенсионирани и действащи военни, някои от които (като генерал Иван Вълков) бяха участвали в обсадата и превземането на Одрин през 1913 г., не прави това управление незаконно или антинационално. Във външната си политика Стамболийски се съобразяваше с реалностите след Ньойския мирен договор, колкото и тежки да бяха последиците му за България.

 

От тази гледна точка Александър Стамболийски не посегна и на монархията, причинила две национални катастрофи. България бе принудена да съкрати армията си до 33 000 души заедно с граничната стража, но Стамболийски създаде Строителни войски.

 

Разбира се, при катастрофалното икономическо положение на страната след Първата световна война той не можеше да запази привилегиите на военните и така си спечели тяхната ненавист. В крайна сметка „оранжевата гвардия” не можа да противостои на професионалните военни.

 

Второ, последвалите преврата юнски бунтове бяха справедливи и законни, защото целяха свалянето на сговористките метежници, начело с проф. Александър Цанков, и връщане на законната власт.

 

Как се води борба с хора, узурпирали държавната власт с военна сила, освен с широка народна съпротива, също с оръжие в ръка?

 

Очевидно, ако законното правителство на Стамболийски не беше свалено насилствено, не би имало нито юнски бунтове, нито Септемврийско въстание, нито атентат в „Света Неделя” (16 април 1925 г.), нито бял или червен терор.

 

 

Впрочем, родено като реакция на насилията и беззаконието, Септемврийското въстание, избухнало на 23 септември 1923 г., не целеше установяването на съветска власт, а работническо-селско правителство.

 

Трето, белият терор не последва атентата в църквата „Св. Неделя”, а го предшестваше.

 

 

Дейци на БКП и БЗНС биваха избивани и преди, и след атентата.

 

 

Колкото и да се осъжда авантюрата на левите, червеният терор бе отговор на белия терор след 9 юни 1923 г., юнските бунтове и Септемврийското въстание от 23 септември 1923 г.

 

 

Четвърто, онези, които твърдят, че след 9.09.1944 г. комунистите са избили „цвета на българската интелигенция”, очевидно изключват от тази прослойка „безследно изчезналите” интелектуалци в периода на белия терор: поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, журналиста Йосиф Хербст, както и разстреляните и убитите в периода на антифашистката съпротива, като Никола Вапцаров.

 

 

„Историята е низ от причини” — гласи латинска сентенция. И от следствия – ще добавим ние.

 

 

А в българската история често следствията са трагични.

 

„Клаха народа си, както турчин не го е клал!” — пише Антон Страшимиров.

 

И отбелязва: „Убиха и брат ми”.

 

 

Пето, ако участието в деветоюнския преврат и белия терор на Военния съюз и ВМРО, които всъщност са се поставили в услуга на Народния сговор, е „патриотично” заради издигнатия от тях лозунг „Отечеството е в опасност!”, защо включването на политическия кръг „Звено” в акцията на 9.09.1944 г. е незаконно и антидемократично? Нали Кимон Георгиев и Дамян Велчев са участвали и в двата преврата?

 

 

Историята, действителната, а не преправяната според конюнктурата, оценява всеки според неговия принос за прогреса на страната и човечеството.

 

Предвид построените три Българии в периода 09.09.1944 – 10.11.1989 г., те сами по себе си оправдават свалянето на буржоазното правителство, макар и приело демократична форма.

 

А оценката на 9 юни 1923 г. я дава фактът, че кръволокът професор Цанков е заменен от Андрей Ляпчев и завършва дните си в изгнание.

 

От тази гледна точка, действията на звенарите на 9.09.1944 г. са много по-полезни и патриотични от тези на 9 юни 1923 г.

 

Още повече, че благодарение на 9 септември 1944 г., България избегна трета национална катастрофа, присъединявайки се към антихитлеристката коалиция.

 

А победителите не ги съдят, нали?

 

Шесто, що се отнася до „изтреблението” на буржоазната интелигенция, да напомним, че и проф. Александър Цанков, и проф. Богдан Филов принадлежат към нея.

 

 

Вторият, като министър-председател на България, прокара нацисткия Закон за защита на нацията, според който евреите от администрираните от България Македония и Западна Тракия не можеха да кандидатстват за българско поданство. Близо 11 000 от тях отпътуваха за лагерите на смъртта.

 

 

Същият този Филов обяви „символична” война на Америка и Англия, вследствие на което София и други градове получиха не символични, а истински съюзнически бомби, само в София бяха убити към 2500 граждани. Въпреки това, и като регент, Филов отстояваше обвързаността на България с Хитлеристка Германия.

 

 

Нима с целия този „принос”, далеч от археологията, той не се е придвижил сам към подсъдимата скамейка на Народния съд?

 

Погледнато по-нашироко, без 9 юни 1923 г. може би нямаше да има 9 септември 1944 г., нямаше да има и Народен съд.

 

 

Вероятно и с 10 ноември 1989 г. щяхме да се разминем, както и с плана „Ран-Ът”.

 

Някога имаше такъв лозунг: „Помни 9 юни, пази 9 септември!”.

 

 

Не опазихме 9 септември, поне да не забравяме 9 юни!

 

Защото забравеното минало понякога се завръща.

 

И така, до следващия юбилей на едно от най-злощастните събития в българската история.

 

 

История, от която така и не започнахме да се учим.

News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;