От три дни всички говорят само за неуспелия преврат в Турция.

 

Нека напомним, че военни преврати се осъществяват посредством армията, която по принцип, независимо дали е конституционно гарантирана или не, налага ненамеса в политическия живот на страната.

 

Тогава, когато армията се намесва, виждаме евентуална безизходица, евентуална неспособност на обществените институции да изпълняват своите функции, и евентуална силна външна намеса. Но поначало армията се намесва тогава, когато обществото е уязвимо.

 

И демокрацията, и диктатурата обаче се правят от мъже.

 

При нас е имало много случаи на намеса на армията — от бунтовете на офицерите-русофили през пролетта на 1887 г., които са смазани.

 

Тогава за пръв път — както е прието за офицери, вдигащи ръка срещу правителството, те получават смъртни присъди, а някои от тях не само са приятели на Стамболов, но са и герои от сръбско-българската война.

 

След това у нас има различни видове преврати. 9 юни е класически преврат, той е подготвен, замислен, съставени са списъци за репресии.

 

Да не говорим за 1934 г., когато офицери през нощта решават да свалят правителството, без да са сигурни, че ще бъдат живи на сутринта.

 

Поначало участие на военен в политически преврат вещае смъртно наказание, независимо дали то е познато и прието в конституцията или не.

 

Намесата на армията съществува още от времето, когато римските легиони са издигали така наречените войнишки императори, та до отвратителния преврат на ген. Пиночет, който много хора и до днес, включително видни български интелектуалци, не одобряват и го дават като пример за разправа с демокрацията.

 

Все пак в Чили днес, доколкото знам, има паметник на Салвадор Алиенде, не на Пиночет.

 

Все по-ясно става сега, че в Турция предварително са били готови списъците на тези, с които Ердоган ще се разправи.

 

Много ясно, че е имало списък на неблагонадеждните, за това не е нужен непременно преврат.

 

Много ясно, че Ердоган не е образец на демократ, но когато тръгваш с танкове и аероплани, наказанието не може да бъде помилване по рамото.

 

Много често при такива провалени преврати идва диктаторска система на управление.

 

При такива случаи на провалени преврати много невинни опозиционери стават жертва.

 

Нима Гео Милев е участвал в опит за срутването на държавата и на обществото?

 

Или всички останали избити интелектуалци, жертви и обикновени хора? Те не са участвали в преврата, но загиват мърцина.

 

Опозиционните партии в Турция одобряват провала на преврата, но не знам дали от това ще настъпи успокоение там.

 

Турция е обект на особено отношение от съседи и от целия свят.

 

Независимо какъв режим има, тя е черната овца, не защото там няма демокрация, а защото се опитва да се държи независимо.

 

Всяка страна, която не слуша съвременните предписания от Вашингтон или от Брюксел, е обект на подривни действия.

 

Друг въпрос е, както съм казвал, че семейство и държава отвън не могат да се разрушат, ако самите те не са уязвими.

 

Не съм Касандра да прогнозирам какво ще се случва оттук нататък, но Турция явно ще бъде особената държава в Европа, където защитата на едно независимо поведение ще бъде съпроводена с диктаторски похвати.

 

 

Включително и България при Стамболов не е била рай на демокрацията, но е отстояла своята независимост.

 

А че по времето на цялото българско царство най-кръвопролитните избори са били при Стамболов през 1888 г., днес се пренебрегва и с основание или не съвсем наричаме Стамболов велик български държавник.

 

Особеното в случая с Турция днес е и това, че тя държи ключа и към мигрантския проблем.

 

Държи ключа и на входа на проливите.

 

Колкото и да има различни регламентации по отношение на влизането в Черно море, ключът се държи в джоба на Турция.

 

Първата световна война започна с това, че два германски малки крайцера » — Гьобен» и «Бреслау», нарушават неутралитета на Черно море, и това е един от поводите за избухването на войната. Турция тогава заедно с нас се съюзи в австро-германския отбор.

 

А в момента виждаме силни апетити на САЩ към Черно море. Не знам колко е естествено Черно море да бъде руско езеро и колко естествено би било да е американско пространство — отговорът се вжда на географската карта.

 

В момента единствената съпричастност на България към това събитие е, че сме съсед, но сме и съюзник на Турция.

 

Ние забравяме, че се натискахме да влезем в един съюз НАТО, в който Турция в региона играе основната роля.

 

Тези, които сега казват каква опасност за нас е Турция, мислеха ли тогава, когато влизахме в НАТО, че се съюзяваме с потенциален и траен противник?

 

САЩ заплашват в момента да извадят Турция от НАТО.

 

Не смятам, че ще го направят, защото Турция е ключът на това, което наричаме — далеч от Атлантика — атлантическо сътрудничество.

Проф. Андрей Пантев

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;